Определение № 5324 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3266/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Г.-Б., Е. Н. Б. и К. Е. Б. против решение №789 от 9.6.2025 г., постановено по гр.д. №1167 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 833 от 11.02.2025 г. по гр. д. №12135 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, 7-ми брачен състав, поправено с решение рег. № 836 от 12.02.2025 г. С първоинстанционното решение е признато за установено по иска с правна квалификация чл.62, ал.5, изр.1 от СК, предявен от Г. Л. Г. против А. П. Г.-Б., Е. Н. Б. и К. Е. Б., че детето К., родено на 13.11.2012 г., не е заченато и не произхожда от Е. Н. Б., признато е за установено на основание чл.62, ал.5, изр.2 от СК, че детето е заченато и произхожда от Г. Л. Г., постановено е детето да носи имената К. Г. Г., упражняването на родителските права е предоставено на майката А. П. Г.-Б., определен е режим на лични отношения на бащата Г. Л. Г., който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв, считано от влизане в сила на решението.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неоправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато пълномощникът на страната е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, респективно настъпило е препятствие за пълномощника на страната по делото в деня, предхождащ насроченото открито съдебно заседание, съставлява ли основание за отлагане на делото по реда на чл.142, ал.2, предл.2 от ГПК/ в редакцията ДВ, бр.11 от 2023 г./ и представлява ли същото внезапно, неочаквано и обективно препятствие, което не може да бъде отстранено?

2. Доколко е необходимо изслушване на ДНК експертиза в производството по чл.62, ал.5, изр.1 от СК при липса на представена от страните медицинска документация, респективно длъжен ли е въззивният съд служебно да събере и писмени доказателства, които да опровергават в достатъчна степен презумпцията за бащинство, след като допусната ДНК експертиза не е могла да бъде проведена поради неявяване на ответниците по иска?

3. В светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси следва ли съдът да съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл.3 от Конвенцията за правата на детето, в който смисъл се е произнасял ЕСПЧ, очертавайки приложното поле на чл.8 и чл.6 от ЕКЗПЧОС, при задължението на държавите да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на претендиращия за биологичен баща да установи връзка с детето?

4. В производството по чл.62, ал.5, изр.1 от СК длъжен ли е съдът да съобразява наличието на важни обстоятелства, налагащи запазване имената на детето при постановяване какви имена да носи то, респективно кои обстоятелства са важни по смисъла на чл.19 ЗГР?

Г. Л. Г. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. Л. Г. е поискал от съда да бъде установено, че съпругът на А. П. Г.-Б. Е. Н. Б. не е баща на малолетното дете К. Е. Б. и че той е баща на детето. Заявил е, че е живеел заедно и е имал интимна връзка с А. П. Г.-Б. от 2008 до 2015 г., когато тя е била в брак с Е. Н. Б.. В резултат от интимните им отношения е заченато и родено на 13.11.2012 г. детето К. Е. Б., за което двамата родители се грижели до седеммесечната му възраст. След това А. Б. се е върнала на работа и ищецът е поел грижите за детето в продължение на една година. До януари 2020 г. включително той е осъществявал редовни контакти с детето, което знае, че той е неин баща, но впоследствие отношенията му с А. Б. се влошават и тя не му позволява да вижда своята дъщеря. С исковата молба Г. Г. е поискал изслушване на ДНК експертиза за установяване произхода на детето.

А. П. Г.-Б., Е. Н. Б. и К. Е. Б. са оспорили предявените искове, отричайки всички твърдения в исковата молба и излагайки съображения, че висшият интерес на детето налага исковете да бъдат отхвърлени.

С определение № 769 от 31.01.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал поисканата ДНК експертиза, а ищецът е внесъл дължимия за целта депозит на 9.2.2022 г.

Съдът е указал на страните с определение № 539 от 16.01.2023 г., че трябва да съдействат на вещото лице за изготвяне на експертното заключение, като в противен случай съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и ще приеме за установени фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Препис от това определение е връчен на пълномощника на ответниците адвокат А. в публичното съдебно заседание на 3.2.2023 г. На следващото публично съдебно заседание, проведено на 7.4.2023 г. майката на детето е заявила, че няма как да му обясни защо го води на експертизи. Вещото лице е обяснило, че са иззети проби само от ищеца, затова експертизата не е изготвена. Посочило е, че методът на изземване на проби е неинвазивен- изземва се проба с тампонче от вътрешната страна на бузата, а в лабораторията се поддържа обстановка, която не е болнична. Вземайки предвид тези обяснения, съдът е счел, че експертизата не е изготвена поради поведението на ответниците и е определил за явяване на ответниците в лабораторията нови осем дати със съответните часове, или на която и да е друга удобна за тях дата и час до 16.06.2023 г. включително. Позовавайки се на разпоредбата на чл.333, ал.1 от ГПК, е посочил, че ответниците са длъжни да окажат съдействие при изготвяне на заключението от вещото лице. Ето защо е предупредил ответниците, че в случай на неявяване в лабораторията, може да приеме за установени фактите, за които са създали пречки за събиране на допуснати доказателства.

След като вещото лице е уведомило съда за неявяването на ответниците на посочените дати и часове, съдът в публичното съдебно заседание на 14.7.2023 г. е приел, че е налице неправомерен техен отказ да съдействат на вещото лице и е определил нови дати и часове за явяване в лабораторията. Ответниците отново не са се явили в лабораторията, видно от изявлението на вещото лице в съдебното заседание на 13.10.2023 г. и съдът е определил нови дати и часове, като е наложил глоби на ответниците заради неизпълнение на разпорежданията. Ответниците за пореден път не са се явили за даване на проби, видно от писмо на вещото лице вх. № 6120 от 18.01.2024 г.

Когато първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответниците за отвод на вещото лице с определение № 3159 от 5.3.2024 г., им е дадена последна възможност да съдействат на вещото лице за изготвяне на експертизата, като се явят в лаборатория „Проген“ ООД с посочен адрес и телефон на която и да е удобна за тях дата и час до 29.03.2024 г. Според писмо от вещото лице от 2.4.2024 г. ответниците не са се явили в лабораторията до посочената дата. Освен това майката А. П. Г.-Б. е отказала да съдейства при изготвяне на социалния доклад/ стр.219 от гр. д. № 12135/21 г. по по описа на СГС/. Не е съдействала и на вещите лица от комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза за съвместна среща между ищеца и детето, за провеждането на която експертите са счели, че има достатъчно основания/стр.250/. Заключението на тази експертиза е, че ищецът не страда от психично заболяване, няма абнормни или патологични личностни особености, няма основание да се твърди, че ищецът страда от алкохолна или друг вид зависимости, не се наблюдават каквито и да било психологични или психиатрични аномалии у ищеца. Няма основание да се твърди, че ищецът има лош родителски капацитет. Отношението на детето към ищеца не е могло да бъде изследвано поради последователното възпрепятстване от страна на ответницата А. Г. и нейния съпруг. Резултатите от проведеното психологическо изследване на ищеца и проучените по делото материали предоставят достатъчно основания от психологична гледна точка, които допускат възможността връзка между ищеца и детето да е съществувала. Вещите лица могат само условно да отговорят до каква степен установяването на биологичния произход от бащата би рефлектирало върху детето. Очакваните ползи хипотетично са по-големи при наличието на достатъчно позитивна и подкрепяща среда от значимите възрастни за детето/Е. Б. и А. Г./.

Повторната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е потвърдила изводите на първоначалната експертиза, че ищецът не страда от психическо заболяване, няма алкохолна или друг вид зависимост, родителският му капацитет е съхранен. Експертизата е констатирала силно изразено защитно поведение и суперлативно себепредставяне, свръхзензитивност към пренебрегване, обиди и отхвърляне. Прието е, че е предпазлив в иницирането на социални контакти, моралист, заемащ позицията на жертва и мъченик. Работи усърдно, има изявена потребност от доминиране при добър контрол. Отчитат се завишени стойности по скалата за наивност. Характеризиран е като устойчив, последователен, целеустремен и очаква положителен изход от делото, но без критичност към евентуални нежелани емоционални състояния при детето. Според тази експертиза установяването на биологичен произход на детето, различен от формираната вече представа би предизвикало у детето стрес, би рефлектирало върху създалите се към момента отношения в значима степен и би довело до силен емоционален отзвук у детето с неясно протичане и всички възможни вариации.

Софийският градски съд, анализирайки доказателствата в съвкупност, в това число съобразявайки се с процесуалното поведение на ответниците, е приел, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А. Г. П., Л. Г. П. и А. Л. Г., в частите, в които установяват наличието на извънбрачна интимна връзка на А. Г. Б. с ищеца Г. Л. Г. в периода 2008-2009 г. до навършване на 2-2,5 годишна възраст на детето К., тоест до около 2015 г.. А. Б. и Г. Г. са съжителствали съвместно в [населено място], съвместно са отглеждали детето, а след това ищецът е осъществявал контакти с детето, но връзката между ищеца и детето е прекъсната от майката. Опора за тези изводи на първоинстанционния съд е категоричната и последователна съпротива на А. Г.-Б. и Е. Б. да се явят и да осигурят явяването на детето за вземане на проби за изготвяне на допуснатата ДНК експертиза, с което неправомерно поведение безспорно са създали пречки за събиране на допуснати доказателства, и то след като са предупредени за последиците от възпрепятстване на доказването. Съдът е изложил мотиви защо показанията на свидетелите на ответниците не разколебават горепосочените фактически констатации. Позовал се е на трайната практика на ВКС, че макар кръвно-груповите и ДНК експертизи да са от съществено значение в процеса на доказване на произхода, те нямат характеристиката на абсолютни доказателсва в производството, а следва да бъдат обсъдени заедно с всички останали доказателства от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да установи категорично факта на зачеването чрез косвени доказателства. Ето защо в настоящия случай съдът е приел, че в периода 2008г.-2015 г., включващ и вероятния период на зачеване на детето, А. Б. е поддържала извънбрачна интимна връзка с ищеца и не е имала интимни контакти с друг мъж. Повторил е, че опора за този извод е поведението на ответниците, възпрепятстващо събиране на допуснатите доказателства, което поведение е окачествено като съзнателно саботиране на възможността медицинските експерти да изготвят ДНК експертизата. Същевременно, лишено от всякаква логика е категоричното упорство на майката и презумптивния баща да допуснат възможността по лесен и абсолютно безвреден за живота и/или здравето на детето начин да се установи липсата на биологична връзка между детето и ищеца. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че е опровергана презумпцията за бащинството на ответника и е установено, че биологичен баща на детето е ищецът. Първоинстанционният съд е взел предвид освен това, че за да се уважат исковите претенции, следва да се установи също, че оспорването на презумптивния произход е в интерес на детето, позовавайки се на практиката на ВКС и ЕСПЧ. Затова съдът подробно е обсъдил приетите комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи и е констатирал, че ищецът притежава родителски капацитет. Търсейки баланс между правата на детето, на майката и на съпруга на майката, съответно и правата на биологичния баща, с оглед специфичните особености на казуса, съдът е приел, че следва да се даде приоритет на правото на детето да познава своя биологичен баща, да осъществява регулярни и пълноценни контакти с него. Това не изключва възможността детето да продължи преимуществено да се отглежда и възпитава в среда, вкоято е отглеждано до момента. Не следва биологичният баща да бъде изключен от живота на детето, доколкото не съществуват непреодолими причинни за това, свързани с най-добрия интерес на детето. Негативните преживявания на детето, свързани с признаването на биологичния му произход, могат да бъдат преодолени при желание и съдействие най-вече от страна на майката. Преувеличени и несъответни на установените факти са твърденията, че промяната във вече изградената самоличност, социална и семейна среда, би накърнило формираната идентичност на детето. Установеното бащинство при определени ограничени лични контакти с бащата не биха представлявали такива съществени промени, които детето не би могло да понесе. С тези съображения съдът е счел, че установяването на биологичния произход е в интерес на детето, поради което е уважил предявените искове, променил е съответно бащиното и фамилно име на детето, предоставил е родителските права на майката, определил е режим на лични отношения с биологичния баща и го е осъдил да плаща месечна издръжка от 400 лв.

След като е бил сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд с определение № 1232 от 5.05.2025 г. е назначил отново ДНК екпертиза за установяване биологичния произход на детето, ищецът е внесъл изискуемия депозит, но ответниците за пореден път не са се явили в лаборатороята за даване на проби. Пълномощникът на ответниците адвокат А. е поискала с молба от 2.6.2025 г. да не се дава ход на делото в публичното съдебно заседание, насрочено за 3.6.2025 г. поради участието и като представител на Висшия адвокатски съвет в дискусия по предложенията на ПГ ГЕРБ-СДС по Общ законопроект за изменение и допълнение на СК на 3 юни 2025 г. от 13 часа в сградата на Народното събрание. Софийският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките, визирани в чл.142, ал.2 от ГПК за отлагане на делото, доколкото не е налице препятствие, което страната не може да отстрани с оглед факта, че пълномощникът на другата страна също е поканен и е преупълномощил свой колега за явяване в днешното съдебно заседание. Въззивният съд е дал ход на делото по същество и е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. В мотивите си е посочил, че оплакванията на жалбоподателите са свързани с липсата на ДНК експертиза и неправилно анализиране на свидетелските показания. По същество обаче исковете са основателни, тъй като ответниците не са изпълнили задължението си по чл.333, ал.1 от ГПК да окажат нужното съдействие при изготвяне на назначената от съда ДНК експертиза, след като са били надлежно уведомени и предупредени от съда за неблагоприятните последици от приложението на разпоредбата на чл.161 от ГПК. Независимо от предупрежденията те неколкократно са отказали да се явят и осигурят присъствието си, без да има данни отказът за съдействие да е свързан със сериозна или продължителна опасност за тяхното здраве. С поведението си ответниците са създали пречки за изготвяне на ДНК експертиза, която е единственото доказателство в настоящия случай, чрез което с категоричност би могло да се установи дали ищецът е биологичен баща на детето. Въззивният съд е възприел като правилни и изводите на първоинстанционния съд, че неблагоприятните последици от установяването по съдебен ред на биологичния произход на детето следва да бъдат пренебрегнати пред интересите на биологичния баща и най-вече в интерес на детето. За последния извод се е аргументирал подробно, посочвайки че с последните изменения на Семейния кодекс българският законодател, следвайки международните правни стандарти, дава предимство на принципа на истинността на произхода пред стабилността. При търсенето на баланс между правата на страните най- добрият интерес на детето изисква да се даде приоритет на правото и да познава своя биологичен баща, да осъществява регулярни и пълноценни контакти с него, което не изключва възможността детето да продължи преимуществено да се отглежда и възпитава в семейната среда, в която е отглеждано до момента. Позовавайки се на решение № 11 от 28.07.2022 г. по конституционно дело № 3/2022 г. на Конституционния съд, на формираната практика на ВКС и на ЕСПЧ, въззивният съд е посочил, че биологичният баща не може да бъде възпрепятстван да установи бащинството си, освен ако съществуват непреодолими причини за това, свързани с най-добрия интерес на детето, каквито в случая не съществуват. Ето защо не следва биологичният баща да бъде изключен от живота на детето, доколкото не съществуват непреодолими причини за това, свързани с най-добрия интерес на детето, което може само да прецени дали желае контакт в бъдеще с биологичния си баща.

С оглед данните по делото и при тези мотиви на въззивния съд настоящият състав констатира, че няма основания за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване.

Първият въпрос на касаторите е обусловен от отказа на въззивния съд да отложи делото заради участие на пълномощника на ответниците в дискусия относно предстоящи изменения в Семейния кодекс. Този отказ е съобразен с практиката на ВКС по въпроса, включително и с цитираните от касаторите решения № 65 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 4304/2019 г. на III ГО на ВКС, № 315 от 12.03.2014 г., № 293 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 3465/2018 г. на IV ГО, №600084 от 14.07.2021 г. от 14.07.2021 г. по гр. д. № 51/2021 г. на I ГО, № 332 от 28.04.2010 г. по гр. д.№ 99/2010 г. на IV ГО, определения от 23.07.2012 г. по ч. т.д. № 501/2012 г. на II ТО, № 228 от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на II ГО, № 104 от 26.03.2014 г. по ч. гр. д. № 478/2014 г. на II ГО. Според тази практика препятствия, които страната не може да отстрани и са основание за отлагане на делото по смисъла на чл.142, ал.2 от ГПК представляват внезапно, неочаквано обективно възникнали обстоятелства, които са попречили на страната или на нейния пълномощник да се явят. В случая дискусията относно предстоящи изменения в Семейния кодекс не може да се окачестви като обективно, внезапно възникнало обстоятелство и не представлява пречка пълномощникът да изпълни професионалните си задължения.

По време на делото, включително и във въззивното производство, ответниците А. П. Г.-Б., Е. Н. Б. са осуетили възможността да се извърши ДНК експертиза за биологичния произход на детето, без да има основателни причини. Всъщност тяхното поведение представлява последователно, упорито и съзнателно възпрепятстване да бъде установена обективната истина за произхода на детето. В касационното производство, формулирайки във втория въпрос разбирането си, че е невъзможно и недопустимо билогичният произход да бъде установяван без ДНК експертиза, тези ответници правят опит да се възползват от собственото си недобросъвестно поведение. Това тяхно съждение обаче не съответства на практиката на ВКС при разрешаването на въпроса. Според съществуващата практика произходът на детето може да бъде установен и без да бъде приета ДНК експертиза. Съдът може да уважи иск за установяване на произход, ако при съвкупното обсъждане на доказателствата, включително гласни доказателства и, както е в случая, при прилагане на разпоредбата на чл.161 от ГПК формира категоричен извод за бащинството на детето. Макар медицинските експертизи, включително ДНК експертизата, да имат особено значение, не са единствените доказателствени средства. Те нямат характеристиката на абсолютни доказателства в производството, а следва да бъдат обсъдени заедно с всички останали доказателства от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да се поизнесе по така предявения иск, като установи категорично факта на зачеването чрез косвени доказателства. В този смисъл са решение № 555/03.10.2025 г. по гр.д. № 1670/2025 г. на IV ГО, определения № 4981/01.11.2024 г. по гр.д. № 2226/2024 г. на IV ГО, № 50787/02.11.2022 г. по гр.д. № 884/2022 г. на III ГО, № 280/12.04.2021 г. по гр.д. № 3234/2020 г. на IV ГО и др. Безспорно е, че съдът е длъжен да положи усилия за изясняване на делото от фактическа страна, особено когато е засегнат интересът на детето/решение № 103/12.10.2016 г. по гр.д. № 1371/2016 г. IV ГО на ВКС/. За да предприеме обаче служебно събиране на писмени доказателства, както твърдят касаторите в изложението си, без да уточнят какви са тези имагинерни доказателства, трябва да има поне индиции за съществуването им, каквито в случая не са налице. Следователно разрешението на втория въпрос, дадено от въззивния съд, също съответства на практиката на ВКС.

Същият извод следва и за приетото от въззивния съд разрешение на третия въпрос на касаторите. Законодателят е приел в разпоредбата на чл.62, ал.5 от СК/нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г./, предоставяща правото на трето лице да оспори бащинството на съпруга и да установи биологичния произход на детето в срока по параграф 5 от ПР на закона, че съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Това изискване е въведено в практиката на ВКС/определения №292 от 28.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1634/2019 г на III ГО и № 484 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 1941/2019 г. на IV ГО на ВКС/ още преди законодателното допълнение заради постановените решения на ЕСПЧ. В тази практика е посочено, че през призмата на чл.8, ал.1 и чл.6 от ЕКЗПЧОС съдът трябва при съобразяване с особените обстоятелства на всеки отделен случай да прецени дали се постига нужният баланс между различните интереси на заинтересуваните страни-майката, детето, вписания в акт за раждане баща, както и лицето, претендиращо да е биологичен баща, като се изхожда най-вече с оглед висшия интерес на детето. Точно по този начин е подходил в случая въззивният съд, достигайки до извода, че няма непреодолими пречки за установяване бащинството на ищеца. Противно на твърденията на касаторите, установяването на бащинството няма да откъсне детето от семейната среда и грижа, а само ще му предостави възможност да узнае кой е биологичният му баща и да поддържа връзка с него, ако има такова желание.

Четвъртият въпрос не е бил поставен от касаторите и съответно не е бил разрешаван от въззивния съд, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съдът е променил бащиното и фамилно име на детето в съответствие с чл.16, ал.2 от Закона за гражданската регистрация и произнасянето в този смисъл не може да се приеме за очевидна неправилност, както твърдят касаторите. Определянето на бащиното и фамилно име съответства, а не противоречи на правните норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР и изводът на съда, че промяната на имената следва да се допусне, не може да се окачестви като явно необоснован. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторите дължат на Г. Л. Г. 2 000 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение