Определение № 2391 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н., подадена чрез назначен от съда на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК процесуален представител адв. А. Г. против определение № 163 от 28.02.2024г. постановено по ч.гр.д. № 85/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна. С последния съдебен акт Апелативен съд – Варна е потвърдил определение № 99 от 12.02.2024г. постановено по в.гр.д. № 32/2024г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК е оставена без разглеждане молба на Н. А. Н. вх. № 435/02.02.2024г. за освобождаване от всички дължими такси и разноски от 31.01.2024г. до приключване на делото и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен молителят от всички такси, които са били дължими за минало време до 31.01.2024г., поради липса на средства за заплащането им, като процесуално недопустима поради липса на правен интерес от предприетото искане. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост на определение № 99 от 12.02.2024г. постановено по в.гр.д. № 32/2024г. по описа на Окръжен съд - Силистра, като отправя искане същото да бъде обезсилено. Алтернативно поддържа съображения за неправилност на обжалваното определение на Апелативен съд - Варна, като отправя искане за допускане до касационно обжалване и отмяна на същото и обявяване нищожността на определението на Окръжен съд – Силистра, като постановено от незаконен съдебен състав – който вече се е отвел, а евентуално за отмяна на последния акт и за връщане на делото за произнасяне на ОС – Силистра по молба по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК или за произнасяне по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Недопустимостта на първото определение обосновава с твърдения, че актът на Окръжен съд – Силистра е постановен не на 12.02.2024г., както е посочено в текста му, а на 13.02.2024г. В тази връзка твърди, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и по които липсва практика на съдилищата, както следва: 1/ Валидно и допустимо ли е определение, когато съдията се е отвел на 12.02.2024г., а определението, с което е оставена без разглеждане молба на страната е от 13.02.2024г.? 2/ След като на ищеца е предоставена правна помощ по чл. 23, т. 2 от ЗПП, следва ли съдът да постанови определение по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК? Цитира съдебна практика, обективирана в произнасяне по гр.д. № 2431/2022г. на ОС- Варна и определение № 2871/19.01.2024г. по гр.д. № 1727/2024г. на СРС. 3/ От кой момент има действие определението за допускане на правна помощ, от момента на подаване на молбата за правна помощ или от образуване на производството по делото и има ли действие разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК за дължимите преди подаване на молбата за правна помощ такси и разноски? Частният жалбоподател сочи като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция и очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В изложение, подписано от процесуалния представител на частния жалбоподател, се поддържа наличие на основание за допускане до касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за определяне на срок при бавност с твърдения, че липсва утвърдена практика по приложението на разпоредбата на чл. 255 от ГПК. Ответник по молбата не е бил конституиран, поради което процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е изпълнена. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С молба от 24.04.2024г. касационният жалбоподател е отправил искане за отвод на съдия Невин Шакирова – докладчик по делото, поради познанството й със съдиите, участвали като членове на съдебния състав при Апелативен съд – Варна, постановил обжалвания съдебен акт. За да се произнесе, съдията докладчик намира, че по отношение на него не са налице предпоставки за приемане на отвода по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК поради следните обстоятелства: Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В тази хипотеза съдът се произнася по искане на страните за отстраняване на член на съдебния състав, само с оглед на въведени конкретни твърдения за факти, подведени като обстоятелства, обосноваващи отстраняването, какъвто е предметът на производството по чл. 23 от ГПК. Съставът на ВКС намира, че не биха могли да бъдат споделени съмненията на жалбоподателя за липса на безпристрастност на съдия Шакирова поради познанството й с членове на съдебния състав постановил обжалвания акт, доколкото това обстоятелство не е факт, който да поражда основателни съмнения за липсата на субективна безпристрастност у съдията докладчик. Съдиите в един съд, както и тези от различни съдилища се познават по между си и това не е обстоятелство будещо съмнение в обективността на всеки от тях при постановяване на съдебните актове по делата. При осъществяване на функциите си съдиите се подчиняват само на закона /чл. 117, ал. 2 от КРБ, чл. 5 и сл. от ГПК/, независимо кой е автор на проверявания съдебен акт и каква позиция заема същият в системата на съдилищата в страната. Тази независимост на съда гарантира свободното формиране на вътрешното убеждение, което се основава единствено на събрания доказателствен материал по делото и на закона. В конкретния случай докладчикът по делото е чужд на правния спор и няма никакви други съображения при решаването му, освен извлечените от данните по делото и от закона. Ето защо не са налице предпоставки за приемане на отвода по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК по отношение на член на съдебния състав и същият следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел за установени следните факти: с искова молба от 25.05.2023г. Н. А. Н. предявил срещу Районен съд – Добрич, Окръжен съд – Добрич, Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за осъждане на всеки от ответните съдилища да му заплати сумата от по 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди понесени от ищеца вследствие противоправно бездействие на служители на ответниците съответно по гр.д. № 1213/2022г. по описа на ДРС, по в.ч.гр.д. № 393/2022г. по описа на ДОС, по гр.д. № 1007/2022г. на ВРС и по гр.д. № 2431/2022г. на ВОС. С определение от 21.12.2023г. е прекратено като недопустимо образуваното по тази искова молба производство по гр.д. № 1860/2023г. по описа на Районен съд – Силистра, след отвод на всички съдии от всички съдилища попадащи в съдебния район на ОС - Добрич. Това определение е потвърдено с определение № 32 от 17.01.2024г. по в.ч.гр.д. № 32/2024г. по описа на Окръжен съд – Силистра, което към настоящия момент не е влязло в законна сила. На 25.01.2024г. Н. А. Н. депозирал пред Окръжен съд – Силистра касационна частна жалба срещу последното определение, както и молба обективираща искане да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство поради липса на средства за заплащане на адвокат. С разпореждане от 31.01.2024г. ОС - Силистра е оставил без движение депозираната от Н. Н. касационна частна жалба срещу определение № 32 от 17.01.2024г., с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по всяка от предявените частни жалби /касационна частна жалба и въззивна частна жалба/ - общо 30 лева. С определение № 71 от 31.01.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 32/2024г. по описа на ОС – Силистра на основание чл. 95, ал. 2 вр. чл. 94 от ГПК на Н. Н. е предоставена правна помощ, чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото пред всички инстанции. На 02.02.2024г. жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 435, в която е посочил че предвид предоставената правна помощ и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК не дължи държавни такси и разноски в производството и е отправил искане да бъде освободен от такси и разноски от 31.01.2024г. до приключване на производството по делото, както и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от всички дължими до 31.01.2024г. такси и разноски. С разпореждане от 12.02.2024г. ОС - Силистра отменил свое разпореждане № 67/31.01.2024г., с което на Н. Н. е даден срок да представи доказателства за внесена държавна такса във връзка с подадените частна въззивна и частна касационни жалби, с констатация, че такава не се дължи на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК. С определение № 99 от 12.02.2024г., съставът на ОС - Силистра оставил без разглеждане депозираната от Н. Н. молба с вх. № 435/02.02.2024г. за освобождаване от държавни такси и разноски, които са дължими до 31.01.2024г. поради липса на правен интерес, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК лицата, на които е предоставена правна помощ са освободени от внасяне на държавна такса и разноски без да е необходима преценка на съда. Ето защо съдът приел, че молбата е лишена от правен интерес дори по отношение на частната въззивна жалба, тъй като освобождаването е за в бъдеще, а не и по отношение на минали задължения. Видно от електронното извлечение в ЕИСС това определение е постановено в закрито заседание в състав от трима съдии на 12.02.2024г. и е подписано с електронен подпис от съдията – докладчик по делото Теодора Василева на 12.02.2024г. в 17:30 часа. С Разпореждане от 12.02.2024г. съдията – докладчик се е отвел от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Разпореждането е подписано с електронен подпис на 12.02.2024г. в 18:04 часа. С определение от 14.02.2024г. в качеството на процесуален представител на Н. Н. е назначен определен от АС – Силистра адв. А. Г.. При тези факти от правна страна, въззивният съд приел, че обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт, постановен от законен съдебен състав, тъй като видно от извлечението от електронната система, същото е постановено и подписано от съдията – докладчик по делото преди постановяване на разпореждане № 101/12.02.2024г., с което същият се е отвел от участие по в.ч.гр.д. № 32/2024г. /последното е постановено на посочената дата подписано от съдията в 18:04 часа, т.е. след подписване на обжалваното определение/. Посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК лицата, на които е предоставена правна помощ са освободени от внасяне на държавни такси и разноски. В тази хипотеза освобождаването настъпва автоматично и не е необходима преценка от съда и постановяване на изричен акт. С определение № 71/31.01.2024г. на жалбоподателя е предоставена правна помощ, като от този момент, същият е освободен от държавни такси и разноски по делото. Дължимостта на държавните такси е констатирана от съдията - докладчик и съответно на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на такива преди предоставената му правна помощ с разпореждане № 67/31.01.2024г., като последното е отменено с изричен акт, с който е прието, че предвид предоставената правна помощ, жалбоподателят не дължи държавни такси и разноски в производството. Към датата на депозиране на молбата с вх. № 435/02.02.2024г., съдържащото се в нея искане за освобождаване от такси и разноски е било удовлетворено– жалбоподателят е освободен от такси и разноски по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК и действията по администриране на частната жалба са били възобновени, поради което и за жалбоподателя е липсвал правен интерес от постановяване на нарочен акт в тази насока. Посочил, че не е налице и интерес от освобождаване от такси и разноски за минал период, тъй като освобождаването от дължими такси е винаги за в бъдеще, а не за минали задължения. Приел, че за въззивното производство, жалбоподателят е освободен от държавна такса, липсва констатация и даване на указания от първоинстанционния съд за дължимост и внасяне на такса при подаване на въззивната частна жалба. С тези мотиви приел, че искането е било безпредметно, поради което правилно с обжалвания акт на ОС-Силистра е оставено без разглеждане. Развитите в частната касационна жалба доводи за недопустимост са относими към определението на ОС – Силистра, което не е предмет на проверка в рамките на настоящото производство. Доводи за недопустимост на проверявания съдебен акт на Апелативен съд – Варна не се съдържат в жалбата, а при извършената служебна проверка съдът не констатира обжалваният акт да страда от порок, обуславящ неговата процесуална недопустимост. Доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК са неоснователни с оглед даденото разрешение в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният в изложението първи въпрос е подвеждащ и не кореспондира с мотивите на въззивния съд, който е приел, че обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт, постановен от законен съдебен състав, тъй като видно от извлечението от електронната система, същото е постановено и подписано от съдията – докладчик по делото преди същият да се е отвел от участие по в.ч.гр.д. № 32/2024г. по описа на ОС – Силистра /отводът е постановен на 12.02.2024г. и подписан от съдията в 18:04 часа, т.е. след подписване на обжалваното определение/. Въпроси № 2 и № 3 „Следва ли съдът да постанови нарочно определение в хипотеза на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК?“ и „От кой момент има действие определението за допускане на правна помощ, от момента на подаване на молбата за правна помощ или от образуване на производството по делото и има ли действие разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК за дължимите преди подаване на молбата за правна помощ такси и разноски?“ са включени в предмета на делото, но същите нямат обуславящо значение по отношение на решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение. В него съдът е приел, че към момента на подаване на молбата с вх. № 435/02.02.2024г., съдържащото се в нея искане на Н. Н. за освобождаване от такси и разноски е било удовлетворено – жалбоподателят е бил освободен от такси и разноски по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК, а констатация и указания за внасяне на държавна такса дължима за минал период на съдилищата липсва по делото. При липса на задължение за плащане на такси, както до 31.01.2024г., така и след този момент, за молителя липсва правен интерес от искане за освобождаване от такси и разноски /каквите не дължи по делото/ по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а недължимостта по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК следва по силата на закона. В мотивите към т. 12 от задължителната съдебна практика в ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК се преценява с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, каквото задължение в конкретния случай на жалбоподателя не е вменено. Обратно, констатирано е както в определението на ОС – Силистра, така и в обжалваното определение на АС – Варна, че жалбоподателят няма задължение за плащане на държавна такса /нито за минало време, нито за бъдеще/, а същият е освободен от това задължение по силата на закона. Ето защо въпросите нямат обуславящо значение за изхода на делото и евентуалните отговори по тях не биха обусловили различен краен резултат по конкретното дело. Поставеният в изложението подписано от процесуалния представител на жалбоподателя въпрос за определяне на срок при бавност и за приложението на разпоредбата на чл. 255 от ГПК не е разгледан в обжалваното определение и е извън предмета на настоящото производство. Следователно не е налице предвиденото в закона общо основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Обжалваният акт не е постановен в явно нарушение на закона, извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, поради което не е налице вероятност същият да е очевидно неправилен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по делото не са установени основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, поради което такова не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение