Определение № 4810 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 704/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ срещу решение № 200 от 27.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 389 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 895 от 17.07.2023 г. по гр.д. № 2284/2020 г. в обжалваните от Комисията части за отхвърляне на предявените срещу М. С. З. и К. П. П. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно посоченото в решението имущество. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси: 1.Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива? 2.Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиването на придобития и отчужден през проверявания период имуществен актив? Oтветниците по касационната жалба М. С. З. и К. П. П. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество е предявила искане за отнемане на незаконно придобито от М. С. З. и К. П. П. имущество на стойност 129 743,35 лв. Срещу тези лица е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2 и пр.3 и чл.354а ,ал.2, т.1 от НК, които попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 и т.25 от ЗПКОНПИ, поради което е образувана проверка на имуществото им, установила значително несъответствие между имущество и нетен доход в размер на 183 678,44 лв. Варненският окръжен съд е счел, че имуществото на ответниците в края на изследвания период е на стойност 28 876,15 лв., което е под 150 000 лв., затова не е необходимо да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се установяват нетните им доходи. Ето защо не може да се направи позитивен извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и отсъствието на тази предпоставка е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от Комисията отхвърлителни части. Възприел е изцяло извода на първоинстанционния съд, че няма значително несъответствие между имуществото и нетния доход, защото в края на проверявания период това имущество се е увеличило в сравнение с началото само с налично имущество на стойност 28 876, 15 лв. При това положение не е необходимо да се изследва дали ответниците имат установен положителен нетен доход. Правните аргументи на въззивния съд представляват превратно тълкуване и приложение на разпоредбите на параграф 1, т. 3 от ДР и чл.107, ал.1 и ал.2 на ЗОНПИ. Съдът в противоречие със смисъла на закона е отъждествил притежаваното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“, което дава право на Комисията да направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито и да образува производство за неговото отнемане.Съгласно параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Според т 8. от същия параграф "нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му /решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 г. на IV ГО на ВКС/. В продължителния период на проверката лицата имат както приходи, така и разходи, затова е необходимо да се изчисли нетният им доход по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Ако този нетен доход е отрицателна величина, това означава, че лицата са се издържали от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Тогава към отрицателния нетен доход трябва да се прибави наличното имущество и тази величина образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. В този случай след извършената проверка и съдебна процедура може да се отнеме в полза на държавата наличното имущество, независимо от неговата стойност, защото се предполага, че е незаконно придобито. Без да се вземе предвид нетният доход на ответниците за проверявания период, не е възможно да се прецени дали несъответствието е значително, както произволно е приел въззивният съд, основавайки се само на стойността на имуществото на ответниците в края на проверявания период. Този недостатък на въззивното решение се установява директно от неговото съдържание, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност. Съгласно чл.157, ал.2 от ЗОНПИ дължимата държавна такса се определя след приключване на производството, поради което Комисията не следва предварително да внася такса за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,