Определение № 3278 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 86 от 23.04.2025г. по гр.д. № 722/2024г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 123/ 6.06.2024 г. на Троянския районен съд по гр.д.№ 381/2023г. С последното е отхвърлен предявеният от С. С. С. против Д. Ц. А., В. С. А. и М. С. А.-Р. иск с правно основание чл.109 ЗС да бъдат осъдени да преустановят ползването на западния вход с антрето към него на жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на [населено място], което ползване осъществяват чрез преминаване през западния вход - изключителна собственост на ищеца и чрез държане на шкафче в антрето към този вход, която жилищна сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с адрес на имота: [населено място], [улица]. Касационната жалба е подадена от С. С. С. чрез адв. Т. Д.. Твърди се, че решението е неправилно поради извършена от съда погрешна интерпретация на фактите и неправилна правна квалификация. Иска се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност и на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответницата В. С. А., представлявана от адв. Ц. А. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Ответниците Д. Ц. А. и М. С. А.-Р., представлявани от адв.В. А., също молят да не се допуска касационно обжалване и претендират присъждане на разноски в своя полза. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от С. С. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят ползването на западния вход с антрето към него на жилищна сграда с идентификатор № ***, находяща се в имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], което ползване осъществяват чрез преминаване през западния вход - изключителна собственост на ищеца и чрез държане на шкафче в антрето към този вход. Предявеният негаторен иск е основан на твърдения на ищеца, че по силата на спогодба от 1973г. западният вход е предоставен за ползване на неговия праводател, а праводателят на ответниците има право само да преминава през него и антрето; това преминаване създава изключително неудобство и му пречи да упражнява правото си. Безспорно е, че страните по делото са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [улица]. Ответниците по иска са наследници на В. С. А.. С договор за покупко-продажба от 07.04.1960г. наследодателят е придобил от С. Х. С. 1/2 ид. част от поземления имот, целия първи етаж от построената в него сграда с идентификатор ***, две стаи в мазето с южно изложение до входа; посочено е в нотариалния акт, че коридорът остава за общо ползване от съсобствениците на цялото жилище, като собствениците на втория етаж могат да си направят в същия коридор на мазето малко зимниче на свои разноски; уговорено е също, че общите части на двора и жилището ще се ползват общо от собствениците на двата етажа, с изключение на тавана, който остава за собствениците на втория етаж от жилището, входът с източно изложение ще се ползва само от собствениците на първия етаж, а западният вход ще се ползва от собствениците на двата етажа. С определение от 07.06.1973 година по гр.д. № 307/1973 г. на Троянски районен съд е одобрена спогодба между праводателите на страните С. Х. С. и В. С. А., по силата на която С. С. е получил за ползване 120.79 кв. м. от дворното място (северната половина), при условие, че антрето в западната част на жилищната сграда на първия етаж ще се ползва от С. Х. С., а В. С. А. ще има само право на преминаване през същото и да си държи шкафче-етажерка с размери 60 на 40 см., с височина 40 см. и да бъде поставено на 40 см. от входната врата за първия етаж. В. С. А. е получил за ползване 121.61 кв.м. от незастроената част на дворното място (южната половина) с право да преминава през антрето на първия етаж откъм западната част на жилищната сграда и да държи в него шкафче с размери 60 на 40 см., височина 40 см. и да бъде постановено на стената, на която е входната врата на първия етаж на 40 см. от нея. Разпределено е ползването на входовете към двора, на летните кухни и гаражите, както и мазанските помещения. Предвидено е входа към мазето и коридора за преминаване към мазанските помещения да се ползва общо. Приложена е и скица за разпределение на ползването на дворното място входовете и второстепенните постройки. С нотариален акт от 22.08.1997г. ищецът С. С. С. е купил от Т. Б. и Т. С. С. (негови баба и майка) 1/2 идеална част от процесния поземлен имот и целия втори етаж от построената в него сграда с идентификатор ***, мазе около 15 кв.м. и мазе от около 25 кв.м., цялото таванско помещение от около 86 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от навес, от около 50 кв.м. От страна на първоинстанциониня съд е извършен оглед, при който е установено следното: от западната част на двуетажната жилищна сграда е разположен входът за първи и втори жилищен етаж, посредством дървена входна врата. Достъпът до жилището на първия етаж е от площадката на този етаж посредством входна врата. От площадката на първия етаж, вляво се намират стълбите за втори жилищен етаж, а до тях дървена врата, затваряща пространството под тези стълби. На пода се намира отвор за мазанското помещение, който е затворен с дъски и не функционира. На първия жилищен етаж от помещение, обособено като всекидневна, се влиза в помещение, в момента обособено и пригодено като килер или складово помещение. В това помещение има гардероб, облицовано е с дървена ламперия, огледало, закачалка за връхни дрехи и има врата за източната част на сградата. Подходът към втория жилищен етаж е чрез бетонни стълбища с дървен парапет. Констатирано е, че до втория жилищен етаж достъпът е само и единствено от този вход. От площадката на втория етаж вдясно има врата, която осигурява достъп до балкон, който е над западния вход. Отляво се намира входът към жилището на С. С.. От площадката продължават дървени стълби за таванското помещение, затворено с дървена врата. Достъпът до мазите е единствено от вход от западната част на сградата, намиращ се под площадката за входа на жилищната сграда. От стълбищната клетка на мазанския етаж се вижда отвор към първия етаж, който е затворен с дъски. Този отвор не функционира, тъй като към него няма изградени стълби. По делото са събрани гласни доказателства. Според тях и двете страни ползват за жилищата си само западния вход, имали спорове по отношение на това, че често входната врата към сградата, вратите на входа към мазето и на оградата, разделяща дворното място, съобразно разпределението на ползването, са отворени дори когато С. С. е отсъствал от дома си. Съпругата на С. посочва, че се страхувала детето да не падне по стълбите в мазата, често ги безпокояли, като им звънели да търсят Д.; веднъж се прибирали с много багаж и им пречела оставена в коридора на първия етаж газова бутилка. В дадени обяснения по чл. 176 ГПК ищецът признава, че има конфликт с ответниците, тъй като счита, че те имат собствен вход, който никога не ползват. Сочи, че жилището на втория етаж има самостоятелна врата, която се заключва от него и ответниците нямат ключ от нея; звънецът за първия етаж е на източния вход, а техният е на западния и постоянно хората, които посещават ответниците, им звънят и се налага да отваря входа и да обяснява къде са. Приетата техническа експертиза установява, че сградата е масивна, жилищна, с два надземни и един полуподземен жилищен етаж, с подпокривно пространство с дървена покривна конструкция. Сградата е с два входа - от изток и запад, достъпни от двора по външни стъпала с площадки на ниво първи етаж. Стъпалата и входната площадка от изток са подзидани, а площадката е оформена с плътен парапет и две колони, които носят терасата над него. Според експерта този вход е оформен като главен, а стъпалата на западния вход не са подзидани, като площадката е оградена с метален ажурен парапет, а под нея е разположен входът за полуподземния (мазански, избен) етаж. До жилището на първия етаж има два самостоятелни достъпа - от изток и от запад. Първият етаж може да се ползва и без западния вход, но достъпът до жилището на втория етаж е само от западния вход. В предверието е разположена вита стълба, която започва вляво от входната врата на западния вход и продължава до тавана, като пространството под стъпалата вдясно е отделено и затворено от останалото част на стълбището с плътна дървена врата, на пода му има отвор, който е затворен с дъски. Този отвор е служел за вертикална връзка с мазанския (избения) етаж, която според вещото лице най-вероятно се е осъществявала посредством подвижна дървена стълба, а към настоящият момент в полуподземния /мазански/ етаж отворът попада в допълнително обособено малко помещение, поради което отворът към първия етаж е затворен. Западният вход с предверието - част от стълбището към западния вход и вътрешната стълба са комуникация за общо ползване по смисъла на чл. 98, ал.1 и чл. 100, ал.1 от Наредба 7/2003г. Предвиденото преминаване през западния вход за собствениците на първия етаж служи за пряк и по-удобен достъп до полуподземния етаж и до постройките във вътрешността на двора. Западният вход би могъл да обслужва само втория етаж, ако бъде прекъсната връзката между него и жилището на първия етаж, т.е. вратата към жилището на първия етаж бъде трайно затворена, чрез зазиждане или по друг начин при спазване на строителните правила. Същевременно, собствениците на първия етаж нямат друг достъп до подпокривното пространство, респ. до покрива на сградата при необходимост, освен през западното стълбище. При тези фактически обстоятелства съдът е посочил, че за уважаване на иска е необходимо да се установи, че ищецът е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия му пречи да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.В случая страните са съсобстеници на поземления имот и всяка от тях притежава самостоятелен жилищен етаж от сградата: ищецът - втория етаж, ответниците - първия. Спорът е дали западният вход към сградата, антрето към него и стълбището към втория жилищен етаж са собственост на ищеца или са обща част на сградата. Наследодателят на ответниците е придобил с нотариалния акт от 1960г. 1/2 ид. част от дворното място и целия първи етаж от построената в него сграда; в нотариалния акт е посочено, че коридорът остава за общо ползване от съсобствениците; както и че входът с източно изложение ще се ползва само от собствениците на първия етаж, а западният вход ще се ползва от собствениците на двата етажа. Според съда терминът „ползване“ в договора е употребен по отношение на общите части на жилищната сграда. Таванът е уговорено да е собственост на собственика на втория етаж, но покривът е обща част на сградата, както и стълбището, с което се осигурява достъп до покрива. То е обща част по естеството си. По този начин съдът е приел за неоснователни твърденията на ищеца, че западният вход не е обща част, а е предназначен да обслужва само неговото жилище. При преценката дали по отношение на ищеца е създадена пречка по-голяма от обикновената да упражнява вещното си право в пълен обем, съдът е съобразил доколко поставянето на шкафче в коридора (уговорено в спогодбата от 1973 г.), ползването на западния вход на сградата (уговорено в договора за покупко-продажба) и оставяне на вратата на западния вход отворена, е пречка в горния смисъл. Според въззивния съд ищецът не е доказал, че ползването на западния вход и поставянето на шкафче до входната врата на жилището на първия етаж е неоснователно действие, предвид наличието на постигнатата от наследодателите на страните уговорка в договора за покупко-продажба и в спогодбата от 1973 година. Дори да се приеме, че се касае за неоснователни действия на ответниците, то не е доказано по безспорен начин, че това създава пречки на ищеца да упражнява своето право в пълен обем и тези пречки са по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС. Не е установена реална пречка за нормалното ползване на имота от съсобственика. Свидетелите знаят, че има спорове по отношение ползването западния вход, но не са очевидци на конкретни конфликти - по какъв повод, от кого са инициирани и колко често. Съпругата на ищеца заявява, че шкафчето на ответниците не им пречи, но един път имало газова бутилка, която пречила на преминаването; страхувала се детето им да не падне по стълбите към мазето, чиито врати били често отворени. Ищецът в обясненията си посочва, че конфликтите са по повод на това, че ответниците ползват западния вход и че техните посетители звънели на неговия звънец и го безпокояли. Горните обстоятелства съдът е счел, че не съставляват такива пречки за упражняване правото на собственост, които да обосноват уважаване на иска. Затова го е отхвърлил. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: В изложението са поставени два материалноправни въпроса: 1/ съществуват ли хипотези, при които естеството на извършваните от ответника действия е такова, че е ясно, че с тях се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем; 2/ как следва да бъде тълкувана действителната воля на страните по договор за покупко-продажба, по силата на който страните са съсобственици на поземления имот и на части от сградата в него, като са си разпределили ползването на двора и на сградата. Поддържа се противоречие с практиката на Върховния касационен съд - Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК по първия въпрос, а спрямо втория се твърди както противоречие с практиката (без посочване на такава), така и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи, че съдът неправилно е разтълкувал волята на страните в договора за покупко-продажба от 1960г. и в спогодбата от 1973г., поради което е достигнал до неправилен извод, че и след спогодбата право да ползват западния вход имат всички съсобственици. Застъпената от касатора теза е, че уговореното в полза на праводателя на ответниците право на преминаване през антрето на първия етаж откъм запад и държане в него на шкафче, представлява вещно право на ползване, което е погасено с неговата смърт. Поради това ответниците нямат право да ползват западния вход, който в действителност те ползват като единствен вход. Първият правен въпрос има отговор в соченото Тълкувателно решение, но самият той не е от решаващо значение за изхода на спора. В мотивите към последния въпрос по тълкувателния акт е прието, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Посочени са примери: когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот; когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите. Видно, че в настоящия случай не е налице такава хипотеза, при която преченето е очевидно и ненуждаещо се от доказване. Страните спорят дали ответниците по иска имат право да ползват западния вход - дали той е обща част на сградата или обслужва само жилището на ищеца. Въззивният съд е приел, изхождайки както уговорките в нотариалния акт от 1960г. и спогодбата от 1973г., така и от разпоредбите на Закона за собствеността относно общите части в етажната собственост, че западният вход е обща част, защото осигурява достъп до покрива, както и че според спогодбата за разпределение на ползване ответниците имат право да преминават през него и да държат шкаф в антрето, макар и това да не е основния вход към жилищния им обект. Вторият въпрос е общо поставен и също не е релевантен за изхода на спора. Как се тълкуват договорите е посочено в чл. 20 ЗЗД. В случая въззивният съд не е извършвал специално тълкуване на клаузите, защото изразената в двата договора воля е ясна, уговорките са конкретни и не се нуждаят от тълкуване. Следва да се откаже допускане на касационно обжалване по този въпрос и на двете поддържани основания. Очевидната неправилност касаторът обосновава твърдение, че съдът изцяло погрешно е определил основния спорен въпрос по делото. Според съда спорът е дали западния вход е обща част или е собственост на ищеца. Според жалбоподателя това не е спорен въпрос, защото западният вход е собственост на неговите праводатели, респ. негова, а е спорно дали ответниците извършват неоснователни действия, с които му пречат да упражнява правото си на собственост. Тази формулировка отразява виждането на ищеца, което не е възприето от съда. Очевидната неправилност е квалифицирана неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и е налице когато порокът на съдебния акт е установим само при запознаване със съдържанието му, без съобразяване на събраните доказателства и извършените процесуални действия. Такива пороци в обжалваното решение не се съзират. Твърденията на касатора съставляват оплаквания за обикновена неправилност и те не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 288 ГПК. В допълнение, в изложението подробно е застъпена поддържаната от ищеца теза какви са правата на страните и кой какво може да ползва, както и несъгласие с изводите на съда. Това не е достатъчно за да бъде допуснато касационно обжалване. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК в производството по чл. 288 ГПК се извършва селекция на касационните жалби по законоустановени критерии, без да се прави преценка на правилността на правните изводи. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение: 2000лв., равностойни на 1022,58 евро, на В. А. и 2000 лв., със същата равностойност в евро, на Д. А. и М. А.-Р.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.