Определение № 2367 от 02.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4009/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията / срещу решение № 260019 от 29.07.2022 г. по в.гр. д. № 539/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което при потвърждаване на решение от 15.09.2020г. по гр.д № 188/2019г на Окръжен съд – Търговище в отхвърлителната за иска част и след отмяната му в друга, са отхвърлени исковете на касатора за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, както следва: сума от 7 500 лв от М. Д. на осн.чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ представляващо пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Фолксваген“; сумата 1 000 лв.от М. Е. А., на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 ЗПКОНПИ, представляваща сумата от продажбата на ремарке за товарен автомобил; сума в размер на 1 000 лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за лек автомобил /марка „Керензо“/, сума в размер на 500 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Мицубиши“/модел „Каризма“/ ,сумата в размер на 6 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил марка „Мерцедес“,модел Ц 200; сумата в размер на 53 267.06лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта в „Обединена българска банка“ АД / в периода от м. 07.2009г. до 31.12.2017г/ .; сумата в размер на 6 350 лв. представляваща направени вноски по разплащателна сметка в „ЦКБ“АД; сумата в размер на 5 598.17 лв., представляваща погасителни вноски по кредит, обслужван по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 586.75 лв., представляваща направени вноски по разплащателна сметка в евро в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 2 690 лв., представляваща направени лични вноски по разплащателна сметка в „ЦКБ“ АД с титуляр „М.“ ЕООД през 2009г.; иска на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 ,във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от Ф. М. А. на сумата 300 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“,; сумата в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алхамбра“,сумата в размер на 6 734.98 лв., представляваща направени вноски по срочен депозит в евро в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 212.10 лв., представляваща изплатени лихви върху вноски по срочен депозит в евро в „Банка ДСК“ ЕАД.

След отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Комисията срещу М. Д. и Е. М. Е. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2,, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ на недвижимо имущество ,представляващо УПИ с площ от 1 260 кв.м в [населено място], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 231,61 кв.м ,подробно описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII, дело 1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище, с пазарна стойност към момента 134 700 лв.; иска срещу М. Д. за отнемане на лек автомобил „Мини“, модел „Уан“, с пазарна стойност 3 500 лв.; иска срещу М. Е. А. за отнемане на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ на сумата 18 000 лв., представляваща парична вноска в капитала на „М.“ ЕООД и сумата 10 000 лв. представляваща направена допълнителна парична вноска през 2017г.в капитала на същото дружество .Ищецът е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съда

Прието е за безспорно и установено ,че ответникът М. Е. А. е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода от 15.04.07г. до 30.04.09г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери /общ размер на 8 726.03 лв/, като не е подал данъчни декларации за 2006г. по чл. 41 от ЗОДФЛ; за 2007г. по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008г. по чл. 50 от ЗДДФЛ.Независимо от последвалото прекратяване на наказателното производство (поради плащането на включените в обвинението данъчни задължения, ведно с лихвите върху тях и последвалата преквалификаця по НК ) е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като искът е внесен в съда въз основа на Решение № 894/05.06.19г. на КПКОМПИ.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изследвал придобитото от ответниците имущество за проверявания десетгодишен период от м. април 2008, до 2018г Придобити са МПС на стойност 36000лв. Построена е жилищната сграда в [населено място],разходите са приети за установени в размер на 95905,41лв, или общо с благоустрояването на дворното място -102155,41лв. /вложения безвъзмеден труд е приет за доказан и остойностен на 42736,05лв, съгл. заключение на вещо лице/ Ответникът притежава и дружествени дялове в „М.”ООД с номинал 18 000лв.Тъй като придобитото е на стойност повече от 150 000лв, изследвани са доходите ,приходите и източниците на финансиране ,като е прието заключение на СИЕ.Доходите на ответника М. Е. А. от работодатели са установени в размер на 1 964.23 лв.; получените от съпругата му през изследвания период обезщетения и помощи, вкл. по време на съвместното им съжителство са в размер на общо 9 650 лв.Рзмерът на усвоените суми по кредитни карти от двамата е установен в размер на 59 548.73 лв., а от усвоени кредити – 5 000 лв.Получените суми от продажбата на МПС,които са били придобити преди 18.04.08г. – в общ размер от 60 577.50 лв., а от недвижимите имоти, придобити преди началото на проверявания период – 85 760 лв. Усвоените суми по банкови сметки, внесени преди проверявания период – 192.57 лв.; заплатени от НАП суми като съдебни разноски 931.53 лв.Общият размер на тези доходи въззивният съд е изчислил на 223 534.56лв.Като се прибавят обаче и декларираните доходи, включително доказаните доходи от наем на притежаван апартамент в [населено място] ,Р.Турция ,общият им размер е установен на 432 591.60 лв. за целия процесен период .Разходите ,вкл.издръжката на семейството /по данни на НСИ/,задгранични пътувания /по Наредба за командировките в чуждина/ плащането на публично- правни задължения и разходите по строителството на къщата в [населено място], както и разходите по закупуване на друго дворно място в [населено място] ,включително като са остойностени и направените погасителни вноски по кредити допълнителни парични вноски на ответника в неговото дружество /сума в размер на 109290лв/общо са приети за установени разходи в размер на 420498,54лв. На тази база нетния доход / по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/ възлиза на 12 093.06лв. (разликата между 432 591.60 лв. и 420 498.54 лв.)което сочи, че не е налице значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като разликата между придобитото имущество от 156 274.15 лв. и нетният доход от 12 093.06 лв.възлиза на 144 181.09лв.За разлика от анализа на Комисията, въззивният съд не е включил при изчисленията и не е прибавял към имуществото при формиране на несъответствието паричните средства, преминали през банкови сметки,които не са налични в края на изследвания период.Изтъкнато е освен това, че не може да има „нетен доход“ с отрицателен размер, който да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак,получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи,извършени от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи,приходи или източници на финансиране,ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му,но не представлява обогатяване, което да е налично.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованст на фактическите изводи .Оспорва се основанието за изключване на имущество,което в края на проверявания период не е налично,при значителното несъответствие.Приложено е изложение, в което се поставят въпросаите:

1 Представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата ?

2. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?

3. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме ,че значително несъответствие е налице ,когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона ?

4. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „нетен доход” по смисъла на §1 т.8 от ДР на на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че нетния доход при отрицателна величина следва да се приравни на нула.

По всички въпроси се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради формирана практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи същевременно основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради необходимост от преодоляване на противоречивата практика и възприемане тезата на касатора. По четвъртия въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,като не е изложена обоснова на основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, което също се изтъква.

Ответниците по касационната жалба са депозирали отговор чрез пълномощнк адв.Г. А. от ВАК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, които не са релевантни за решаващата воля на съда Проблем на цялото производство е начина ,по който касаторът изследва произхода не само на преминалите средства по банкови сметки,но и доходите, приходите и източниците на финансиране. По формулираните в т.2-4 въпроси съдът също не се е произнасял решаващо, а решаващо е произнесен, поради естеството на спора и задължението на съда ,въпросът налице ли е „значително несъответствие”.Решението по него не се отклонява от установената практика на ВКС,включително изтъкнатата в изложението.Не е от значение за приетото в решението дали нетния доход може да бъде отрицателна величина / такава величина, според ответниците, доходът действително не може да предствалява по естеството си и поради това е предвидено да се съпоставя,т.е да се намалява с разходите/.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение

По свързано поставените въпроси по т.1-3 в изложението е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.С приемането на тълкувателтото решение е консолидирана като правилна практиката на ВКС възприемаща разрешението, че значителното несъответствие ще е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставените въпроси.

Последният от въпросите /т.4 от изложението / се поставя абстрактно ,като се интерпретират неточно мотивите на Варненски апелативен съд.Тези мотиви ,в оспорваната от касатора част / дала повод за формулиране на въпроса/, нямат обуславящо за изхода на делото значение,предвид възприетото от съда по фактите .Решаващият съд, като е приел за установни доходите, приходите и източниците на финансиране при проверяваните лица,не е констатирал „отрицателна величина” за тях,след като ги е намил с разходите ,поради което е без значение дали въззивният състав поначало изключва възможността по този начин да се изрази математически разликата след извършване на намаляването съгласно §1 т.8 от ДР на ЗПКОМПИ и взетият показател,ако е с отрицателен знак, се ползва за изразяване на несъответствието по §1 т.3 от ДР на ЗПКОМПИ.За пълнота следва да се изтъкне, че не е налице и основание по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК по формулирания въпрос. Въззивният съд в мотивите си е цитирал разясненията в Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, консолидирано като правилна практика на ВКС с приемането на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение