Определение № 225 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 29/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от В. В. Н. и П. В. Н., приподписана от адв. Л. Т., срещу решение № 46 от 16. 01. 2020 г. по в. гр. д. № 223/2019 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 99 от 18. 01. 2019 г. по гр. д. № 2020/2017 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. В. Н. и П. В. Н. против „Първа инвестиционна банка“ АД, М. К. И. и В. Н. И. иск с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че М. К. И. и В. Н. И. не са собственици на апартамент № ..., находящ се във вход ..., ет. ... на жилищната сграда, построена в [населено място], ул. „Д. К. № ..., с площ от 80, 14 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № ..., с площ от 5,04 кв.м., и с 0,818 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който апартамент е нанесен като самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], и срещу който е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 669/2014 г. на ЧСИ Т. К.. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответните страни по касационната жалба - „Първа инвестиционна банка“ АД, М. К. И. и В. Н. И. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Делото има за предмет предявен от В. В. Н. и П. В. Н. против „Първа инвестиционна банка“ АД, М. К. И. и В. Н. И. иск с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че М. К. И. и В. Н. И. не са собственици на апартамент № ..., находящ се във вход ..., ет. ... на жилищната сграда, построена в [населено място], ул. „Д. К. № ..., с площ от 80, 14 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № ..., с площ от 5,04 кв.м., както и с 0,818 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който апартамент е нанесен като самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], и срещу който е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 669/2014 г. на ЧСИ Т. К.. Ответната страна „Първа инвестиционна банка“ АД, с отговора на исковата молба, е направила възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като ищците са придобили процесния апартамент от ответниците по иска М. и В. И., на основание договор за дарение, сключен след като апартаментът е бил ипотекиран в полза на банката от дарителите И., за обезпечение на задължения на последните към банката по договор за банков кредит, сключен с М. И.. Ответниците по иска М. К. И. и В. Н. И. не са изразили становище по същия. По делото е установено, че с нотариални актове № № .... г. и .... г. по описа на нотариус А. Г., върху процесния апартамент са учредени договорни ипотеки в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, от собствениците М. и В. И., за обезпечаване на отпуснати банкови кредити на М. И. за сумите 40000 евро и 52000 евро. С н.а. № ... г. М. и В. И. са дарили апартамента на децата си В. и П. Н., при равни права. През 2014 г. е образувано изпълнително дело № 20148150400669 по описа на ЧСИ Т. К., с взискател „ПИБ“ АД и длъжник М. И., за принудително събиране вземанията на банката, произтичащи от договорите за банков кредит, обезпечени с ипотека, изпълнението е насочено срещу ипотекирания апартамент и същият е изнесен на публична продан. При тези данни въззивният съд е достигнал до извод за недопустимост на предявения иск по чл. 440 ГПК, поради предявяването му при липса на правен интерес. Приел е, че правото на собственост на ищците не е противопоставимо на правото на банката да насочи принудително изпълнение върху недвижимия имот и да удовлетвори вземането си от получената при публичната продан продажна цена, тъй като ипотеките са учредени преди прехвърляне на имота на ищците и следват имота. Придобитото от ищците право на собственост е непротивопоставимо на банката, същите са длъжни да търпят принудителното изпълнение върху имота и уважаването на иска не би имало за последица осуетяване и прекратяване принудителното изпълнение по отношение на ипотекирания апартамент. Правото на банката да насочи принудително изпълнение към имота произтича не от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената договорна ипотека върху имота преди придобиването му от ищците. Противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекирания имот се определя от поредността на вписванията и след като ипотеката е вписана преди придобивната сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл. 440 ГПК. Съдът се е позовал на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдят разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса налице ли е правен интерес от иск по чл. 440 ГПК, предявен от собственик на ипотекиран имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение, ако е придобил собствеността върху имота от длъжника след вписване на ипотеката. Като противоречива практика сочат ТР № 3/2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 178 от 6. 04. 2017 г. по ч. гр. д. № 651/2017 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 517 от 20. 10. 2009 г. по гр. д. № 3647/2008 г. на ВКС, ТР № 6 от 14. 03. 2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, точка 6. Противоречие не е налице. Изводът на въззивния съд по поставения въпрос не противоречи на ТР № 3/2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е обсъждан различен въпрос – за допустимостта на иска по чл. 440 ГПК за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение и дали правомощията по чл. 435, ал. 4 ГПК изключват правния му интерес от този иск. На следващо място, в мотивите към т. 4 на тълкувателното решение е прието, че за предявяването на иска по чл. 440 ГПК е необходимо да има правен интерес. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя правния интерес е засягането на твърдяното от третото лице право на собственост от предприетите изпълнителни действия. Разяснено е, че целта на иска е, чрез отричане правото на собственост на длъжника върху вещта, да се отрече възможността принудителното изпълнение да се насочи върху имуществото на третото лице. Ако изпълнителното производство е прекратено, искът по чл. 440 ГПК е лишен от правен интерес. Аналогична е и хипотезата, при която уважаването на иска не би осуетило възможността принудителното изпълнение върху спорния имот да продължи. Не противоречи на дадените разяснения изводът на въззивния съд, че искът по чл. 440 ГПК ще е недопустим тогава, когато е предявен от лице, придобило след вписване на ипотеката собствеността върху ипотекирания имот към който е насочено принудителното изпълнение, тъй като в този случай уважаването на иска по чл. 440 ГПК не би дало търсената защита - не би възпрепятствало възможността принудителното изпълнение върху ипотекирания имот да продължи. Липсва противоречие и с определение № 178 от 6. 04. 2017 г. по ч. гр. д. № 651/2017 г. на ВКС, 4 г.о., в което също е прието, че правен интерес от иска по чл. 440 ГПК ще е налице тогава, когато с уважаването му ще се преустанови изпълнението срещу спорната вещ на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Не е налице противоречие и с решение № 517 от 20. 10. 2009 г. по гр. д. № 3647/2008 г. на ВКС, с което е обсъждан различен случай – на непротивопоставимост на вписана възбрана върху имот, на купувачите на имота, придобили същия след вписване на възбраната, тъй като системата на вписване е персонална и вписването е извършено не по имената на тогавашния собственик – прехвърлител и длъжник по изпълнителното дело (не е открита партида на негово име и имената му не са били вписани в азбучния указател), а по имената на друго лице. В точка 6 от тълкувателно решение № 6 от 14. 03. 2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС е обсъждан различен въпрос - дали третите лица, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, са легитимирани да обжалва определението на съда по обезпечение на иска. В останалата си част изложението съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради допуснато процесуално нарушение на чл. 235 и чл. 236 ГПК - неизчерпателност на мотивите, необсъждане на всички събрани по делото доказателства и на установените с тях факти, липса на обосновка въз основа на кои доказателства съдът намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, както и поради допуснато нарушение на материалния закон. Тези оплаквания представляват общи касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и обсъждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като изисква преценка правилността на решението, каквато се извършва само в случай, че същото бъде допуснато до касационен контрол. А и сочените нарушения биха били от значение, ако съдът бе разгледал по същество материалноправния спор. В обобщение, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците не претендират присъждане на разноски за касационната инстанция и няма данни такива да са направени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение