Определение № 1652 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си по делото адв. Светлина Й., против Решение №1559 от 28.03.2023г., поправено с Решение №2241 от 02.05.2023г., по в. гр. д. №5730/2022г. по описа на Софийския градски съд, в частите му, с които е отменено Решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр. д. № 70032/2019 г., на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частите относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката, която Г. С. П. е осъдена да заплаща на децата В. С. Ч. и Г. С. Ч., и вместо него е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], на майката Г. С. П., ЕГН [ЕГН], при която се определя местоживеенето на децата; определен е режим на лични отношения на бащата С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], с децата В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН]; осъден е С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], да заплаща на малолетните си деца В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез тяхната майка и законен представител Г. С. П., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на по 250 (двеста и петдесет) лева за всяко от децата, считано от 14.02.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжките, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; отменено е Решение № 20177991 от 29.08.2021 г., постановено по гр.д. № 70032/2019 г., в частта, в която СРС, ІІІ ГО, 139 състав, е предоставил ползването на съсобственото на страните жилище - апартамент №44, находящ се в [населено място], кв.К. поляна, [жилищен адрес] на С. М. Ч. на основание чл.32, ал.2 ЗС, както и изцяло решение № 20015873 от 22.02.2022 г., с което, поправяйки решение № 20177991 от 29.08.2021 г., районният съд е предоставил ползването на посоченото жилище на С. М. Ч. и е отхвърлил претенцията на Г. С. П. за това, и вместо тях е предоставено на основание чл.32, ал.2 от ЗС на Г. С. П., ЕГН [ЕГН], ползването на апартамент №44, находящ се в [населено място], кв.К. поляна, [жилищен адрес] подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № 186, т.1, рег.№ 165/16.02.2016 г. на нотариус И. Н. и е отхвърлена претенцията на С. М. Ч., ЕГН [ЕГН], по чл.32, ал.2 от ЗС за предоставяне на ползването на апартамент №44, находящ се в [населено място], кв.К. поляна, [жилищен адрес] подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № 186, т.1, рег.№ 165/16.02.2016 г. на нотариус И. Н..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. С. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Д. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд се е произнесъл по предявени от Г. С. П. и С. М. Ч. искове за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето, определяне на режим на лични отношения и издръжка на ненавършилите им пълнолетие деца В. С. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], както и за предоставяне ползването на съсобственото на страните жилище- апартамент №44, находящ се в [населено място], кв.К. поляна, [жилищен адрес] подробно описан в НА за продажба на недвижим имот № 186, т.1, рег.№ 165/16.02.2016 г. на нотариус И. Н..

В частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по претенциите по чл.32, ал.2 от ЗС, касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Предвид горното в посочената й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК, касаторът поставя следните въпроси:

1.Задължен ли е въззивният съд при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права служебно да назначи и да изслуша допълнителна съдебно-психологическа експертиза за възможните причини и начините за преодоляване на родителското отчуждение, както и за подходящите способи за възстановяване на отношенията между детето и отчуждения родител, когато за пръв път във въззивната инстанция е установен синдром на родителско отчуждение към единия родител?

2.Задължен ли е при констатирано наличие на родителско отчуждение едва пред въззивната инстанция въззивният съд да определи „адекватни“ мерки за упражняването на родителските права и личните отношения с детето?

По тези въпроси се поддържа, че въззивното решение е в противоречие с Решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III гр. о.; Решение № 19 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на ВКС, IV гр. о.; Решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; Решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6894/2014 г. на ВКС, IV г.о.

3.Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и служебно да допусне доказателства за това, без да е обвързан от процесуалното поведение на странитe?

4.Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права и при констатирано за първи път във въззивната инстанция синдром на родителско отчуждение да допусне служебно доказателства за възможността за помощ от трети лица и социалното обкръжение?

По тези въпроси се поддържа, че въззивното решение противоречи на Решение №174/08.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3448/2019г. и Решение № 244/23.10.2018 г. на ВКС по гр.дело № 1434/2018 г. на ВКС, IV г.о.

5.Следваше ли съдът да обсъди какво е значението и въздействието върху децата на явяването им в съда по делата, заведени от майката срещу бащата- НЧХД и две дела за домашно насилие?

6. При наличие на обстоятелства, че като свидетели по дела, заведени от майката срещу бащата, децата са били подлагани на стрес, напрежение и конфликт на лоялност, следва ли въззивният съд да събере служебно релевантни доказателства за това?

По тези въпроси се твърди, че решението противоречи на Решение № 877/27.11.2009 г. по гр.дело № 3374/2008 г. на ВКС, IV г.о.

7.Необходимо ли е с оглед защита интересите на децата съдът да възложи изготвянето на допълнителен социален доклад, с който да изясни във възможно най-голяма степен обстоятелствата, свързани с родителския капацитет, възможностите и актуалните условия при всеки от двамата родители за отглеждането и възпитаването на детето във връзка с установено родителско отчуждение, за да изпълни задължението си да отчете всички останали факти и обстоятелства от значение за интересите на децата, преди да се произнесе относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения?

По този въпрос се излагат съображения, че въззивното решение е в противоречие с Решение № 257/01.07.2015 г. по гр.дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на ВКС, IV гр. о.

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност, тъй като въззивният съд не се е съобразил със задължителния характер на ППВС №1/74г. приложимо и при действието на СК от 2009г.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса от изложението, отнасящи се до задълженията на съда при констатиране на данни за родителско отчуждение. По отношение на посочените въпроси е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като са от значение за изхода на делото. Не е налице обаче специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същите не са били разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Съгласно формираната трайна практика на ВКС /Решение №222 от 24.06.2015г. по гр. д. №6894/2014г., ІV г. о.; Решение №244 от 15.07.2015г. по гр. д. № 7234/2014г., ІV г. о.; Решение №111 от 28.05.2018г. по гр.д. №4185/2017г., ІV г.о.; Решение №240 от 23.10.2019г. по гр.д. №414/2019г., ІV г.о.; и др./ при наличие на данни по делото за родителско отчуждение съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице- психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото. Обжалваното решение съответства на посочената практика. В изпълнение на задълженията си да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно е допуснал съдебно- психологична експертиза, една от задачите на която е била да изследва евентуалното наличие на родителско отчуждение между децата и родителите. От заключението на същата е видно, че и двете деца имат изградена добра емоционална и доверителна връзка с всеки от родителите си, т.е. не е констатирано родителско отчуждение, но известен риск от евентуално бъдещо възникване на такова се отчита във взаимоотношенията между момичето и бащата, тъй като детето преживява конфликт на лоялност, който разрешава като се сближава с майка си и се отдалечава от баща си в емоционален план, което е очаквано с оглед пола на детето. При изслушването си от съда вещото лице е посочило, че децата не трябва да бъдат ограничавани в контактите си с бащата, но е препоръчало прекратяване на ситуацията, в която живеят в едно жилище съвместно с двамата си родители, които са в конфликт помежду си, тъй като тази обстановка провокира чувство на тревожност и несигурност специално в детето В.. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства и становището на вещото лице, въззивният съд е отчел необходимостта от запазване и стимулиране на контактите между бащата и децата, поради което е определил широк режим на лични отношения между тях, като в решението си е дал и препоръка на родителите да превъзмогнат личностните си противоречия с цел преодоляване на дисбаланса в емоционалното състояние на децата и в частност на детето В..

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втората група въпроси, посочени в изложението, отнасящи се до задължението на съда за служебно събиране на доказателства за разширеното семейство, социалното обкръжение и помощта от трети лица на родителя, който ще упражнява родителските права. Посочените въпроси също са от значение за изхода на делото, но не са били разрешени от въззивния съд в противоречие с формираната съдебна практика. Съгласно същата /цитираните в изложението Решение № 244 от 23.10.2018г. на ВКС по гр.дело № 1434/2018г., IV г.о. Решение №174/08.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3448/2019г./ при спор относно упражняване на родителски права съдът има задължението да изследва и социалното обкръжение на родителя- хората, сред които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици, като е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя- членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. В случая по делото е установено от събраните по делото доказателства, че майката Г. П., на която е било предоставено упражняването на родителските права, няма близки роднини, тъй като родителите й са починали, а брат й е в чужбина, нито има връзка с друг мъж. При изслушването си пред въззивния съд същата е заявила, че при отглеждането на децата разчита на помощ от свои колеги и приятели. По делото пред първоинстанционния и въззивния съд са били разпитани общо трима свидетели- съседи и приятели на майката, като така събраните доказателства позволяват на съда да направи съответните изводи за социалното й обкръжение и за значението на този фактор при преценката за най- добрия интерес на децата при решаването на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права спрямо тях. След като по делото са били ангажирани от страните необходимите за изясняването му доказателства, то въззивният съд не е имал основание служебно да допуска допълнителни такива, поради което въззивното решение е в съответствие с относимата към поставените в изложението въпроси съдебна практика и не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Третата група въпроси, поставени в изложението- за значението и въздействието върху децата на явяването им в съда по делата по ЗЗДН и по наказателното дело от частен характер, заведени от майката срещу бащата, и за задължението на съда за служебно събиране на доказателства във връзка с тези обстоятелства, не са били предмет на разглеждане от съда при постановяване на обжалваното решение и същите нямат обуславящо значение за изхода на спора, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. До подаването на касационната жалба по делото липсват твърдения или данни децата на страните да са се явявали като свидетели по другите дела, водени между тях, поради което и за съда не е съществувало задължение да съобразява и изяснява това обстоятелство.

Липсва основание за допускане на решението до касационно обжалване и по последния въпрос, поставен в изложението- за необходимостта от изготвяне на допълнителен социален доклад за обстоятелствата, свързани с родителския капацитет, възможностите и актуалните условия при всеки от двамата родители за отглеждането и възпитаването на детето във връзка с установено родителско отчуждение. По така поставения въпрос въззивното решение не противоречи на формираната съдебна практика /Решение № 257/01.07.2015 г. по гр.дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на ВКС, IV гр. о./, тъй като по делото са били изготвени два социални доклада, с които посочените обстоятелства са били изяснени, и същите са били взети предвид от съда при постановяване на обжалваното решение. Както вече се посочи по- горе, приетата съдебно- психологична експертиза не е констатирала наличие на родителско отчуждение между бащата и децата, поради което и не се е налагало допускане на допълнителен социален доклад по този въпрос. Предвид горното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос.

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, каквото искане е направено в изложението. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените в изложението въпроси, а именно- какво е значението на всеки от въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсва посочване на неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика, както и на правна норма, която е непълна, неясна или противоречива, и по която не е налице съдебна практика. Предвид горното искането му за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не може да се уважи.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и при извършената и служебна преценка /в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице посочените в изложението основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2 от ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът следва да бъдат осъден да заплати на ответната страна Г. С. П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,