Определение № 50003 от 06.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Д. като пълномощник на Г. Г. К., срещу въззивно решение № 118 от 14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 404/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд. В изложението жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. съществено процесуално нарушение ли е необсъждането на относими доказателства от въззивния съд; 2. излязъл ли е извън пределите на въззивната проверка съдът, като е обсъдил оплаквания, които не са били въведени в жалбата. Обосновано е само основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се противоречие със следната практика на ВКС: определение № 435 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 2559/2020 г., първо г. о.; решение № 847 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 3018/2008 г., пето г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност /несъответствие с правилата на формалната житейска логика/. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 20 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 665/2021 г. по описа на Пирдопския районен съд, в частта, с която е уважен предявения от касатора иск на основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователното си действие, с което му пречи да упражнява правото си на собственост върху паянтова сграда – магазин на един етаж, състояща се от две помещения – магазин и склад, находяща се в УПИ * в кв. 50 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор ***, като премахне преместваемите съоръжения: 3 броя маси и 12 броя столове, поставени непосредствено до описаната сграда под прозорците. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът е отхвърлен за премахване на изградените от ответника стъпаловидни тераси до сградата. Изложените твърдения в исковата молба са, че масите и столовете са поставени пред прозорците на магазина и обслужват заведението на ответника, находящо се срещу магазина; затрудняват пешеходния поток пред магазина и обслужването на магазина, закриват витрините, затрудняват ремонтни дейности по поддръжка фасадата на сградата и покрива. По делото е установено, че ищецът е собственик на УПИ * в кв. 50 по плана на [населено място] и на построената в него паянтова сграда – магазин на един етаж, състояща се от две помещения – магазин и склад. Ответникът е наемател по договори, сключени с общината, която му е предоставила за ползване поземлен имот с идентификатор ***, с площ 25 кв. м. /14 кв. м. на [улица] 11 кв. м. на [улица]/. Съгласно схема на временни обекти по чл. 56 ЗУТ, одобрена от главния архитект и съгласувана с НИПК при Министерство на културата, е предвидено разполагането на преместваеми съоръжения: маси за търговска дейност. Разположил е върху 11 кв. м. тротоарна площ /част от описания имот/ 3 броя маси с 4 стола към всяка от тях за осъществяване на търговска дейност на „кафе-аператива“. В договорите е уговорено, че теренът ще се ползва за разполагане на маси с цел търговия. От събраните свидетелски показания се установяват следните факти: според свидетелката Т. не могат да преминават хора по тротоара, клиентите се облягат на стената на магазина и няма достъп до прозорците. Свидетелят М. – наемател на магазина на ищеца, сочи, че когато на масите има хора, няма достъп до магазина, както и че на прозорците има стока, изложена за продажба, която не се вижда. Видно от показанията на свидетеля и снимковия материал, масите на ответника не затрудняват и прекия достъп до входа на магазина, който е обърнат към площад „20-ти април“ под ъгъл и на разстояние повече от един метър от най-близката маса, като достъпът до него се осъществява през широки стъпала. Според показанията на А. и Х. поставените от ответника маси по никакъв начин не пречат на сградата на ищеца, дори напротив – клиентите на заведението често посещават и магазина, който е в непосредствена близост до него и влизат, за да разгледат стоката. Районният съд е приел, че се създават пречки за ползването на магазина, затруднява се достъпа на клиенти до прозорците на същия, които се използват като витрини и зад които се предлага и е изложена стока, която се закрива от масите и столовете. Затруднява се и достъпа на ищеца до фасадата на магазина. Според чл. 15 от Наредба за ред и условия за поставяне на преместваеми съоръжения на територия на [община] тази площ /улица/ не може да бъде отдавана под наем, тъй като се забранява разполагането на преместваеми съоръжения, които затрудняват пешеходния поток и обслужването на обектите и когато закриват витрини и прозорци. Въззивният съд е приел, че ответникът не е извършил неоснователни действия. Счел е за доказано, че процесните преместваеми обекти – три маси и 12 стола за осъществяване на търговска дейност от ЕТ „Войводенец-91-Васил Енчев“ са разположени върху общински терен с площ 11 кв. м. по силата на сключен договор за наем с [община] съгласно Схема на временните обекти по чл. 56 от ЗУТ на [населено място], одобрена от главния архитект на гр. К. и съгласувана с писмо № 100-62/27.08.2003 год. на НИПК при Министерство на културата. Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че тези обекти са поставени в нарушение на нормативните разпоредби и на чл. 15 от Наредбата за условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на [община], според която се забранява разполагането на преместваеми съоръжения, когато затрудняват пешеходния поток и обслужването на обектите или когато закриват витрини и прозорци. В случая ищецът е следвало да докаже, че с поставянето на тези обекти от страна на ответника му се създават пречки да упражнява правото си на собственост или да стопанисва/обслужва сградата в близост до тези обекти. Установено е, че тези обекти се намират под прозорците на магазина, собственост на ищеца, като не ги закриват по никакъв начин /височината на обектите е по-ниска от долната им част/. Видно от приобщения по реда на чл. 204 от ГПК снимков материал, стоката е изложена върху сложени до прозорците стелажи с лице към вътрешността на магазина по начин да се възприема от посетителите, които се намират вътре в обекта. Видимостта към стоките в магазина откъм улицата е възпрепятствана не в резултат на поставянето на маси до фасадата, а поради обстоятелството, че на прозорците на магазина има вертикално закрепени железа с хоризонтално монтирани дървени плоскости. Обосновал е извод, че ищецът не е доказал с поставянето на процесните маси и столове върху терен – общинска собственост ответникът да е създал неправомерно пречки или да е заел без основание част от собствения му имот, поради което не може да се приеме, че с действията си по тяхното поставяне същият нарушава по какъвто и да било начин правата на ищеца. Поставеният в изложението първи процесуално-правен въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение съдържа подробно обсъждане на относимите доказателства. Вторият въпрос е обоснован с нарушаване пределите на въззивната проверка при обсъждане на оплаквания, които не са били въведени в жалбата /действията на ищеца, свързани с фасадата на сградата/. Обсъдените действия на ищеца, свързани с фасадата на сградата, не са обусловили решаващите изводи на възивния съд, които са изведени от липсата на неоснователно действие на ответника. Изложените съображения, че видимостта е ограничена и от поставените от ищеца дървени капаци в положение, перпендикулярно на прозореца, без възможност да бъдат затворени или отворени докрай, т.е. тези прозорци не изпълняват функцията на витрина по начина, по който се използват от собственика им, респ. наемателя на обекта, са допълнителни такива. С оглед предмета на спора, очертан с исковата молба, отговора и подадената въззивна жалба следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Действително в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; не може по своя преценка да заменя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти и следва да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните (решение №176 от 08.06.2011г. по гр. д. № 1281/2010 г. на III г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). В настоящия случай въззивният съд се е съобразил с тази практика. Не се разкрива противоречие с решение № 847 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 3018/2008 г. на ВКС, пето г. о., в което приетата за установена фактическа обстановка /останала неизяснена, поради което делото е било върнато за ново разглеждане/ не разкрива сходство с конкретния случай, в който е налице противоправно поведение на общината, изразяващо се в отдаването под наем на процесната тротоарна площ. Цитираното определение № 435 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 2559/2020 г. на ВКС, първо г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е акт, който по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК може да обуслови допускане на касационно обжалване. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, което не е обосновано с конкретен въпрос. Налице е и създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика /обсъдената по-горе/, като не се налага нейното осъвременяване. Не се установява и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която не се разкрива директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Несъответствие с правилата на формалната житейска логика също не се констатира, предвид основният решаващ извод, че не е налице неоснователно действие на ответника. В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 600 лв., представляваща направени разноски /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение