Определение № 60360 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3195/2021 г.

Производствoто е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Ц. срещу решение № 260159 от 23.04.2021 г. на Окръжен съд –Пазарджик по в. гр. д. № 175/2021 г., в частта му с характер на определение за потвърждаване на определение № 260012 от 08.01.2021 г. на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 3991/2019 г, с което е оставена без уважение молбата на ищцата по чл. 248 ГПК. С частната касационна жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че представянето на договор за правна помощ и списък с разноски, означава, че такива се претендират. В отделно представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК,жалбоподателката се позовава на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се извежда въпросът представлява ли представянето на списък по чл. 80 ГПК искане за присъждане на разноски. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. С формулираният в изложението въпрос не е отговорено на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.Като въпрос се поставя отъждествяването на различни по своите признаци и последици действия, на които процесуалният закон отдава значение.Формирана е обилна и константна практика на ВКС по въпроса какво представлява искането до съда и как то се обективира, като изявление на страната ,по форма и съдържание. Исканията на страните до съда очертават предмета на съдебно произнасяне съгласно диспозитивното наначало в процеса и се отправят от заинтересованата страна, а не се извеждат от конклудентни действия. Въпроси по които съдът се произнася без да повдигнато искане - като израз на служебното начало, се посочват в закона.Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице,когато по приложимата в решаваща насока материалноправна или процесуалноправна норма се налага прилагане на закона по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика, поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Отсъства обосноваване на допълнителните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. ВКС, ОСГТК. Не е мотивирано наличието на значение за точното прилагане на закона, с твърдение за формирана съдебна практика, която не е актуална или е неправилна, а в хипотезата – „въпрос от значение за развитието на правото“ с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване. В обобщение, липсват обосновани предпоставки в приложно поле на заявените основания за достъп до касационен контрол. Ето защо атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.