Определение № 330 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 254/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 27.10.2011 г. по гр.д. № 3297/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 01.02.2011 г. по гр.д. № 16029/ 2010 г. на СРС, 77 с., с което е отхвърлен искът на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за 10 000 лв. - частичен иск от иск за извършени разходи за възстановяване на нанесени щети върху ревизионна шахта и уличен канал, подробно описани, на основание чл. 49 ЗЗД, като неоснователен, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поддържа, че има трайна практика на съдилищата, за което сочи постановени по иск по чл. 49 ЗЗД: Р.№128/27.06.2011 г. по гр.д.№ 10718/2010 г. на Русенски районен съд( невлязло в законна сила) и Р.№ 57/15.04.201 1г. по гр.д.№71/2011 г. на Варненски апелативен съд (невлязло в законна сила). Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото - по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - трето лице помагач на страната на ищеца, не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 49 ЗЗД за 10 000 лв. - частичен иск от иск за извършени разходи за възстановяване на нанесени щети върху ревизионна шахта и уличен канал. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по иск с цена до 10 000 лв. На касационно обжалване ще подлежи въззивно решение, постановено по иск с цена, която да не е “до 10 000 лв.” по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК, което най-малко е 10 000.01 лв., какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение