Определение № 385 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. Ц., чрез неговата майка и законен представител С. И. Д., срещу решение № 72 от 22.03.2023 г. на Хасковския окръжен съд, I-ви състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 138 от 2023 г., за потвърждаване на решение № 34 от 13.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 51 от 2023 г. на Хасковския районен съд, VII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. Ц. за вписване в особената книга на Хасковския районен съд по чл.49, ал.1 ЗН на направения от Д. Ц. отказ от наследството на С. Ц. Ц., починал на 31.10.2022 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Може ли малолетно лице да се откаже от наследство или в този случай отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК ? С определение № 1115 от 15.05.2023 г. настоящото дело е било спряно на основание чл.292 ГПК до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълк.д.№ 1 от 2021 г. Тъй като по горепосоченото тълкувателно дело вече е постановено Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2023 г., ч.гр.д.№ 1870 от 2023 г. следва да бъде възобновено и настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по частната жалба. По допустимостта на частната жалба ВКС приема следното: Тя е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.03.2023 г., а частната жалба е подадена на 04.04.2023 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не може да бъде вписан отказ от наследство, направен от малолетния Д. С. Ц., тъй като отказът от наследство винаги е свързан с отказ от права, а съгласно чл.130, ал.4 СК отказът от права, направен от малолетно лице, винаги е нищожен. Предвид тези мотиви на съда поставеният от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /Може ли малолетно лице да се откаже от наследство или в този случай отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК ?/ е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По въпроса обаче не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като вече има постановена задължителна практика на ВКС /горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.д.№ 1 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, т.1/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. Същевременно приетото в обжалваното решение напълно съответства на приетото в тълкувателното решение. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд: Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на СК и ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение