Определение № 212 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 04.06.2011г. по гр.д.№11497/2009г. на ГС София, с което е отхвърлен иск на Ж. ”Б. х.” с правно основание чл.59 ЗЗД. Жалбоподателят Ж. ”Б. х.” поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на Ж. ”Б. х.” с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 3000 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 21.07.2011г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска е 3000 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът