Определение № 314 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2018 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. Г. В., приподписана от адв. М. Б., срещу въззивно определение № 764/02.03.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 157/2018 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Насрещната страна не изразява становище по частната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийски градски съд, е прекратил като недопустимо производството по искове, предявени от С. Г. В. срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, за установяване, че деянието на ответника – приемане на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е порочно, дискриминационно, тъй като не осигурява право на защита на жертвата и разумна оценка на имуществените и неимуществени вреди на репресираните лица по политически причини, произход или религиозни вярвания, както и за заплащане на сумата от 150 675 лв. – обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от всички репресии по политически мотиви, характер, произход срещу С. В., извършени от комунистически терор в лицето на Държавна сигурност. Съдът намерил исковете за недопустими. Условията за политическа и гражданска реабилитация на незаконно репресираните лица в периода 09.09.1944 – 10.11.1989 г.,, са уредени в специалния ЗПРРГЛ. В указаните срокове и ред (административен) е предвидена възможност за получаване на обезщетение за претърпени вреди. Наличието на специален ред, изключва възможността от защита по общия исков ред. Предвиденият ред не е в противоречие с Конституцията и ЕКПЧ, а невъзможността да се ползва общия ред не значи, че страната е лишена от право на защита. Нещо повече, ищецът вече упражнил правата си и по ЗПРРГЛ, а постановените административни актове са влезли в сила, след упражнен съдебен контрол по реда на АПК. Отделен установителен иск срещу държавата за лоша законодателната дейност на Народното събрание, също е недопустим, тъй като конституционно регламентираната нормотворческа дейност не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „защото с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е то значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Въпрос няма, нито такъв може по пътя на уточнението или обобщението, да бъде формулиран от състава на Върховния касационен съд. Както е изяснено в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, бланкетното сочене на някоя от хипотезите на чл. 280 ГПК, без поставяне на правен въпрос и установяване на допълнителните условия, предвидени в съответната хипотеза на правната норма, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Само за пълнота, в теорията и практиката няма никакво съмнение, че специалният ред дерогира общият, а възможността за предявяване на установителен иск за съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени от закона, а оценката на нормотворческата дейност на Народното събрание не е между тях. В заключение, не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение