Определение № 50019 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2179/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. В. С. Л., чрез адв. В. Н., е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 102 от 18.03.2022 г. по гр. д. № 838/2021 г., по извършване на делбата. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касаторката съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 349 ГПК, за да остави без уважение искането ѝ за възлагане на процесния земеделски имот в неин дял. Оплаква се също така от липса на мотиви по отношение на формирания извод, че делбата не може да бъде извършена по друг начин, освен чрез изнасяне имота на публична продан. Ответникът Г. Н. Л. оспорва жалбата в писмено становище с доводи, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Не са изложени доводи по основанията за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решение № 151 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 960/2019 г. на Районния съд - Елин Пелин, с което е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, допуснатият до делба при равни квоти между В. С. Л. и Г. Н. Л. недвижим имот, представляващ нива в землището на [населено място], [община], с площ 830 кв. м. в местността „Г.“, съставляващ имот № ....по картата на землището, при граници: имот № ...., имот № ...., полски път, имот № ...., имот № .....и имот № ...... Въззивният съд е приел, че възлагателната претенция на В. С. Л. за поставяне на имота в неин дял и уравняване дела на ответника в пари не може да бъде уважена поради отсъствие на предпоставките на чл. 349 ГПК. Съгласно мотивите към решението, доводът на жалбоподателката за липса на законови пречки за уважаване на искането ѝ е неоснователен, тъй като обект на възлагане може да бъде само жилищен имот. Процесният имот е земеделски и е неподеляем, поради което съсобствеността върху него може да бъде ликвидирана единствено чрез изнасянето му на публична продан, като съделителите имат право да участват при наддаването. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: В изложението към жалбата касаторката се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани правни въпроси, както следва: 1. Попада ли в обхвата на чл. 349 ГПК (възлагане на неподеляемо жилище) искането на едната страна за възлагане в неин дял на неподеляем земеделски имот и ако не попада, трябва ли това обстоятелство да подлежи на обсъждане от въззивния съд? и 2. Задължен ли е във всички случаи съдът да изнесе неподеляем земеделски имот на публична продан, когато няма пречки той да бъде поставен в дял на искащата страна съгласно чл. 348 ГПК? Касаторката поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че отговорът им във всички случаи е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените правни въпроси са от значение за делото, защото са включени в решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на тях не са налице поддържаните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК е даден изчерпателен отговор на въпросите, свързани с предпоставките за възлагане на неподеляем недвижим имот по чл. 288 ГПК (отм.). Тълкувателното решение е приложимо и при действащия ГПК, защото разпоредбата на чл. 349 ГПК е идентична по съдържание с тази на чл. 288 ГПК (отм.). В т. 5 на тълкувателното решение е прието, че във втората фаза на делбата съсобственик може да заяви искане за възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. З ГПК /чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от действащия ГПК/, ако делбеният имот е жилищен и неподеляем. Законът формулира изчерпателно и условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител. От това тълкуване следва, че когато имотът е неподеляем, но няма характер на жилище и не е налице една от изрично предвидените в чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК хипотези, то делбата се извършва задължително по реда на чл. 348 ГПК чрез изнасянето му на публична продан. В този смисъл и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 362 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2009 г., I г. о., № 572 от 04.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 783/ 2008 г., I г. о., № 535 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2008 г., I г. о. и др. Предмет на делбата е нива с площ 830 кв. м. и с оглед разпоредбата на чл.72 ЗН е неподеляема, поради което и поставените въпроси се явяват разрешени в пълно съответствие с установената съдебна практика. С оглед на това не следва да се допуска касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При наличието на задължителна и трайно установена съдебна практика, която въззивният съд е съобразил, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези съображения касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество. Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение