Определение № 339 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5471/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д., И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу решение от 09.06.2016 г. по в.гр.д.№ 14320 от 2015 г. на Софийския градски съд, ГО, III-„В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-42-8 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 61430 от 2011 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от Е. В. Д. /починал в хода на процеса и оставил за наследници по закон Л. Й. Д., Ю. Е. Д. и Д. Е. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу Н. К. Т. и Д. В. А. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /отм./, сега чл.54, ал.2 ЗКИР за поправка на допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], район К., одобрена със заповед РД-18-29 от 27.05.2010 г., относно погрешно заснемане на 435 кв.м. в границите на имот с идентификатор 16448.7721.446, собственост на ответниците, вместо в границите на имот с идентификатор 16448.7721.445, собственост на ищците.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 227 от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 3340 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 187 от 10.11.2015 г. по гр.д.№ 6738 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по тълк.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС/ по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост ?

2. Следва ли в одобрената кадастрална карта границите на поземлените имоти да са нанесени съобразно последния приложен регулационен план и да отразяват вярно правото на собственост ?

В писмен отговор от 14.10.2016 г. ответницата по жалбата Д. В. А. оспорва жалбата. Моли решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно разглеждане и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Ответницата Н. К. Т. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 20.06.2016 г., а касационната жалба е подадена на 19.07.2016 г./.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /отм./, сега чл.54, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са собственици на спорната част от 435 кв.м., включена в имота на ответниците. Според съда, видно от данните по делото, към момента на одобряване на кадастралния план от 1989 г. спорната част от имота е принадлежала на ответниците.

Така постановеното решение противоречи на задължителната съдебна практика /включително и посочената от касаторите- Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 227 от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 3340 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ по първия посочен от касаторите и доуточнен от ВКС правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд в решението си да прецени и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, когато във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на тези доказателства или за необоснованост на основаните на тези доказателства фактически и правни изводи на първоинстанционния съд.

В противоречие с горепосочената съдебна практика по този въпрос, въпреки съдържащите се във въззивната жалба на ищците конкретни доводи за процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на доказателствата и за необоснованост на фактическите и правни изводи на този съд, въззивният съд не е преценил и не е обсъдил събраните по делото доказателства за следните относими към правния спор обстоятелства: на кои имоти са били собственици наследодателите на ищците и на ответниците преди приемане на първия дворищно-регулационен план на населеното място през 1930 г.; какви са границите на имотите им по приетите и одобрени дворищно-регулационни планове от 1930 г. и 1989 г.; променяна ли е по тези планове страничната регулационна линия между имотите на ищците и на ответниците; ако е променяна- на какво основание /придаване по регулация или грешка в кадастралния план/; ако има придаване по регулация- от кой към кой имот и каква част се придава по регулация; приложен ли е планът, предвиждащ придаване по регулация; отпаднало ли е отчуждителното действие на този план на основание пар.8 ПР на ЗУТ; кой от плановете е последният приложен дворищно-регулационен план; съответства ли границата между имотите на ищците и на ответниците по одобрената кадастрална карта с границата по последния приложен дворищно-регулационен план. Видно от обжалваното решение правните изводи на въззивният съд се изчерпват само с 3 изречения. Във въззивното решение няма и препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.

Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение