Решение № 428 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 290/2009 г.

Решение № 428 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 290/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на "Кодатекс" О. - гр. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 88/09 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че значими за спора и за точното прилагане на закона по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ са въпросите: дали обясненията на работника не са изслушани по негова вина, с оглед последиците по чл. 193, ал. 3 от КТ и за настъпилото след процесното дисциплинарно уволнение по волята на страните прекратително за тр. договор основание, което въззивният съд не е обсъдил по вторите два иска, на осн. чл. 188 от ГПК, отм. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба И. И. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С решението са уважени предявените от И. И. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, като е прието, че наложеното на ищцата с връчена й на 1.06.07 г. заповед дисциплинарно уволнение е незаконно. Според ОС преди извършването му работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ да изслуша работника или приеме писмените му обяснения. Няма сигурни данни писмото му, с което обясненията са поискани да е достигнало до ищцата, лекувана в болница към датата на удостовереното му получаване на адреса на нейния баща. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ са уважени като акцесорна последица от отмяната на уволнението; прието е, че тр. правоотношение между страните би съществувало без незаконното уволнение и оставането на ищцата без работа е в причинна връзка с това уволнение. Обстоятелствата по делото са: Ищцата е работила на длъжност "шивач" при ответника по тр. договор за неопределено време. На 3.05.07 г. е отправила до работодателя молба за прекратяване на договора с тридесетдневно предизвестие по чл. 326 от КТ. Молбата е приета от работодателя и резолюирана като предизвестие, с вх. № от 4.05.07 г. До изтичане срока на предизвестието ищцата е дисциплинарно уволнена с връчената й на 1.06.07 г. заповед, за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В заповедта е посочено, че обяснения са й поискани с покана № 70/23.05.07 г. Поканата е връчена по пощата, на посочения от нея адрес за кореспонденция в гр. Д., на 28.05.07 г., видно от пощенското клеймо. В съд. заседание разпитаният като свидетел баща на ищцата Н, който живее на адреса и е получил поканата, е посочил, че не е могъл да й я предаде до края на м. май, тъй като ищцата била в болница, а и живеела постоянно в с. Р.. От представената по делото извадка от здравния картон на ищцата се установява, че е била на болнично лечение от 14.05.07 г. за 14 дни. В докладна записка на отговорник бригада на л. 25 от тр. й досие е описан болничен лист за времето 14.05.-28.05. вкл. При тези данни не се установява със сигурност от ищцата да са поискани обяснения за нарушението преди налагане на наказанието. Поискването на обяснения предпоставя възможността да ги даде и вината й, ако не го стори по см. на чл. 193, ал. 3 от КТ. Така, при неустановеното поискване на обяснения, не са налице предпоставките на тази алинея за неприлагане на предходните две от същия текст и изводът на ОС, че на осн. чл. 193, ал. 2 от КТ уволнението следва да се отмени е законосъобразен. Незаконосъобразни са обаче изводите на въззивния съд по исковете за възстановяване на работа и обезщетение за времето на безработица. При отправеното и прието предизвестие за прекратяване на тр. договор, договорът се прекратява с изтичане срока на предизвестието - чл. 335, ал. 2, т. 1. Или тр. правоотношение не би съществувало без незаконното уволнение, тъй като щеше да се прекрати на 4.06.07 г. Това следва да се отчете по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, с отхвърлянето им - втория за размера над 17 лв. / за двата работни дни до изтичане на предизвестието/. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Решението е неправилно и следва да се отмени по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ / по втория за размера над 17 лв./ и вместо него се постанови ново, за отхвърлянето на исковете, като неоснователни. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.