Определение № 3479 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1744/2025 г.
ВКСI търговско отделение09.12.2025 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №219 от 17.04.2925 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №55/2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1461 / 28.10.2024 г. по т.д. №1575/2023 г. на СГС. ОСЪЖДА на „ВП БИЛД“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. С. К. [ЕГН] разноските пред касационната инстанция в размер на 1 200 лева-възнаграждение на процесуалния представител. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ВП БИЛД“ ЕООД срещу решение №219 от 17.04.2925 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №55/2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1461 / 28.10.2024 г. по т.д. №1575/2023 г. на СГС, с което на осн.чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца Н. С. К. [ЕГН] на ДОГОВОР ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ИПОТЕКА от 09.08.2023г.,сключен между ответниците „БП БИЛД“ЕООД ЕИК[ЕИК], с седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.28 И „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, обективиран в Нотариален акт №130, том II, рег. №3744, дело №269/09.08.2023г. на помощник нотариус С. Д.-Т.. при заместване при нотариус М. П. ., Рег.№ 236 на НК, с район на действие РС-София, вписан в Служба по вписванията-София с вх. рег. № 55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37, по силата на който „ВП Билд“ ЕООД е учредил в полза на „“КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3.9, находящ се на IV етаж /трети надпартерен/, на кота +8,55 м, на жилищната сграда на адрес [населено място], СО, район Връбница, със застроена площ от 76,23 кв.м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, баня с тоалетна, склад и тераса, заедно с припадащите се на апартамента 2.01% идеални части от общите части на надземната част на 1 сградата, равняващи се на 14,13 кв.м., който съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1.42, с адрес на имота [населено място], СО, район „Връбница, ет.4, ап.3.9, находящ се, в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2820.2101, с предназначение: жилище, апартамент, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 76,23 кв.м., прилежащи части: 2,01% идеални части от общите части на надземната част на сградата, равняващи се на 14,13 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решение с оглед липса на правен интерес от защита с иск по чл.135 ЗЗД срещу сключена от продавача по предварителния договор, договор за ипотека върху имота -предмет на предварителния договор. Излагат се доводи, че доколко задължението на първия ответник към ищеца е към датата на прехвърлянето на собствеността имотът да е чист от тежести, то искът е недопустим на горепосоченото основание, както и поради неправилно определена държавна такса върху данъчната оценка вместо върху материалния интерес по договора. Навежда се и довод за незаконосъобразност на извода на съда, че учредяването на ипотека уврежда кредитора по предварителния договор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2, предл. трето ГПК-недопустимост и очевидна неправилност по горепосочените основания. Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата със становище за липса на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски в размер на 1200 лева-договорено и заплатено адв.възнаграждение, за което прилага разписка за получена сума от страна на процесуалния представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: В исковата молба, ищецът навежда твърдения за сключен между него и ответника „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се задължило да построи със свои сили и средства и да прехвърли правото на собственост на ищеца по предвидения в закона ред с окончателен договор на два имота, единият от които е гореописания процесен имот, при наличие на надлежно изпълнение на задължението за заплащане на цената на вноски, така както същото е уговорено в.чл.6, ал.1, т.1 от същия. Твърди се, че на 09.08.2023г., към която дата обещателят вече е бил в забава да престира, в нарушение на чл.18 от сключения между страните предварителен договор, същият е ипотекирал имота, негов обект в полза на втория ответник „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, като обезпечение на негови задължения по сключен между двете дружества Договор за консултански услуги от 01.07.2023г. Навежда се твърдение за свързаност на двете дружества по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, тъй като собственик на капитала и управител на „ВП БИЛД“ ЕООД П. В. е съдружник и управител, съвместно с управителя и собственик на капитала на „“КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД Т. Б. втрето дружество:„ВП Къмпъни Несебър“ ООД. По отношение на допустимостта на иска относно наличието на първия елемент от фактическия състав на правото по чл.135 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в съответствие с обективираната в ТР 2/09.07.2019 г. по т.д. 2/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС и в Решение 35/12.04.2018г.по гр. д.1783/2017г. на ВКС, III г.о., съдебна практикаи от наведените фактически твърдения от ищеца в исковата молба относно обстоятелствата, от които произтича претендираното право по отменителния иск, може да се направи обоснова извод за наличие на качеството „кредитор“ на ответника по възникнало и непогасено непарично вземане, не отречено с влязло в сила съдебно решение, по силата на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба, което обосновава наличието на активна процесуална легитимация на ищеца по предявения по чл.135 ЗЗД иск. Въззивният съд споделил и изложените от първоинстанционния съд мотиви по въпроса за допустимостта на исковата претенция, поради което препраща към същите на осн.чл.272 ГПК. Съдът е приел за неоснователни възраженията на въззивника, досежно начина на определяне на дължимия размер на държавната такса по предявения П. иск. Като е посочил безпротиворечива трайна съдебна практика относно този въпрос, според която искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е облигационен и цената на същия се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Цената на иска, след препращането към т. 2 от същата разпоредба е данъчната оценка на недвижимия имот, тъй като същият е оценяем Позовал се е на практика на ВКС: Определение №367/11.11.2013г. по ч.гр.д. №6096/2013г. на II г.о., Определение №190/17.03.2014г. по ч.т.д. №101/2014г. на II т.о. на ВКС. Счел е за неоснователен и довода, че първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, приемайки процесния договор за ипотека за възмезден. В съответствие с разрешенията, дадени в мотивите на Решение № 97/30.05.2013г. на ВКС по гр. д.№442/2012г., IV г.о. задължителната съдебна практика по въпроса за възмездния характер на договора за ипотека и за наличие на знание за увреждане у ипотекарния кредитор, с когото длъжикът - ответник е договарял в хипотезата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД е прието, че в конкретния случай процесната ипотека е била учредена от ответника ипотекарен-длъжник за обезпечаване на негово лично задължение, възникнало от сключен договор за консултантски услуги с втория ответник, без наличие на връзка и обусловеност между задължението и предоставеното обезпечение. Поради така изложените съображения въззивният съд е заключил, че е налице установяването на всички изискуеми от закона предпоставки, обосноваващи основателността на иска по чл.135 ЗЗД, поради и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в неговата цялост, като валидно, допустимо и правилно. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника касационният жалбоподател твърди основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК относно липса на правен интерес от защита с иск по чл.135 ЗЗД, доколко искът е преждевревенно предявен, тъй като задължението на първия ответник към ищеца е към датата на прехвърлянето на собствеността имотът да е чист от тежести, то искът е недопустим на горепосоченото основание. Следва веднага да се отчете, че правният интерес произтича от изложените, твъдени в ИМ правопораждащи факти и обосноваването на нарушено и/или застрашено право на ищеца, с оглед на търсената в петитума защита. Наличието или липсата на такова право в патримониума на ищеца е въпрос на основателността на иска, а не на неговата допустимост, както правилно се обосновал въззивния съд. В случая не е налице и неправилно определена държавна такса /върху данъчната оценка вместо върху материалния интерес по договора/. Дори и да беше налице такова нарушение, то това би довело до възможността да се присъди допълнително съответната разлика в сумите, но не и до недопустимост на иска. Тези оплаквания касаят допустимостта на иска, поради което и ВКС ги разглежда по същество. Останалите оплаквания относно незаконосъобразност на извода на съда, че учредяването на ипотека уврежда кредитора по предварителния договор, то подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка установените конкретни за настоящия спор факти/ съдържанието ипотечното право и на вземането, което то обезпечава, съотв. възмезден или безвъзмезден е характерът на атакуваната сделка, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на 1 200 лева-възнаграждение на процесуалния представител, платено за изготвяне на отговора на КЖ, плащането на което е установено с изготвената и приложена към ОКЖ разписка за заплащането му. Водим от изложеното, съдът
Цитирани разпоредби
12- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 135 ЗЗД
- чл. 280, ал. 2
- чл. 272 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК
- чл. 135, ал. 1 ЗЗД
- чл. 1
- чл. 135, ал. 1
- чл. 18
- чл. 6, ал. 1, т. 1