Определение № 1244 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 888/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Б. Н. /Д./ от[населено място] срещу въззивно решение от 08.08.08 г., постановено по гр.д.№ 3403/07г. на Софийския градски съд, ІІг въззивно отделение с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 03.07.07г., постановено по гр.д.№ 12856/06г. на Софийския районен съд, 35 с-в, с което е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по иска на Б. Д. Н. против З. Б. Д., че ответницата не е собственик на УПИ V-178 от кв.34 по плана на[населено място], кв.Михайлово. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е собственост по наследство на ищеца в първоинстанционното производство Б. Н. и на неговия брат Г. Н. и че ответницата З. Д. не го е придобила по давност, за което се е снабдила с нот.акт № 157/05г. по обстоятелствена проверка. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай жалбоподателката, въпреки дадените й указания, не е посочила обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, нито се е позовала на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска. С оглед на казаното подадената от З. Б. Н. /Д./ касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.