Определение № 911 от 09.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Т. срещу решение № 80/30.01.2014 г. по гр.д.№ 3080/2013 г. на Варненски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба Й. К. Й., в писмен отговор- възражение подаден чрез пълномощника му адв.Н. Н. я оспорва.Не претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 3617/ 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1134/ 2013 г. на Варненския районен съд, ГО, ХХІ състав, с което е отменена като незаконсъобразна заповед № 9385/19.12.2012 г., с която на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В заповедта е изложена фактическа обстановка, според която в началото на м.септември 2012 г. се предприемат действия по издирване на нерегирстрирана преписка и задържаните по нея стоки-цигари.Тя и други пет преписки ,изпратени от Районна прокуратура и РПУ-Д. са намерени в папка в стаята на МОЛ на Митница В., а стоките са открити в складова база „К.”-ЕАД,която е ползвана като склад на митницата и са заприходени със складови разписки от 10.09. и 13.09.2012 г. През м.юни 2011 г. от началник отдел „М.” в Митница В. е дадено устно разпореждане във връзка с предстоящото закриване на Митническо бюро Д. /МБ/ всички постъпващи преписки от прокуратурата и полицията и съответните задържани стоки да се предават в Митница В. с приемо-предавателен протокол. Началникът на МБ е дал писмени обяснения, според които някои от преписките е занесъл лично в Митница В., но без придружително писмо, без да е съставен протокол и без да си спомня датата на предаване. Направена е инвентаризация на склада на Митница В. в периода 01.10.2011 г.-10.02.2012 г., и в изготвения за това доклад на 28.02.2012 г. на комисията се съдържат констатации, че няма липси и излишъци, от което следва, че стоките по шестте преписки не са били в него. В резултат на извършеното нарушение не са предприети действия за образуване на административно наказателно производство срещу виновните лица. Ищецът ,като приел задържаните стоки и съответните документи без приемо-предавателен протокол и без да издаде складова разписка, нарушил Вътрешните правила за организацията на дейността и документооборота при изземването, задържането, съхранението, реализацията, унищожаването и предаването на задържани,отнети, изоставени в полза на държавата стоки- т.10 и т.11.3, както и т.5.7 и т.5.9 от длъжностната си характеристика,което представлява дисциплинарно наказание по чл.- 187 т.3 и т.7 КТ. Въззивният съд е приел, че в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание не е посочено кога е извършено нарушението. МБ е било закрито към 15.07.2011 г., при което то не би могло да бъде извършено по-късно от тази дата.От това следва изводът, че към датата на издаване на заповедта 19.12.2012 г. е изтекъл едногодишният срок по чл.194 КТ.Освен това ищецът е ползвал платен годишен отпуск в периода 11.07.2011 г.-29.07.2011 г. и след като не е изпълнявал служебните си задължения, не би могъл да го извърши. Приел е, че е изтекъл и двумесечният срок по този законов текст, тъй като работодателят е открил нарушението на 18.09.2012 г., когато с писмо е бил уведомен за съставянето на складовите разписки, с които са заприходени стоките. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа становище за наличие на такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, който в свои решения: № 256/18.05.2012 г. по гр.д.№1036/2011 г., ІV г.о., №231/13.06.2011 г. по гр.д.№858/2010 г., ІV г.о., № 547/03.01.2013 по гр.д.№918/2012 г.,ІV г.о., № 367/06.10.2011 г. по гр.д.№108/2011г., ІV г.о.; приема,че откриване на нарушението означава узнаване от органа на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата дисциплина в съществените му признаци-субект,време и място на извършването, съществени индивидуализиращи признаци и когато материалите по дисциплинарното производство постъпят при наказващия орган. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание. Общо основание е формулиран от касатора въпрос, обусловящ правните изводи, направени от въззивния съд, от значение за изхода на конкретното дело. В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос. Изложеното от него има характер на оплакване за извършено нарушение по чл. 281 т.3 ГПК,както и самият той е посочил. Доводи за извършени процесуални нарушения са предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, след селектиране на касационната жалба. За да бъде допуснато касационното обжалване обаче трябва да бъде изведен въпрос, включен в предмета на спора, по който въззивният съд е изложил мотиви, обективиращи решаващата му воля. К. съд няма процесуалната възможност сам да формулира този въпрос, въз основа на доводите и опалкванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,