Определение № 1483 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 809/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. С. срещу решение №.1188/10.10.22 по г.д.№.1272/22 на ОС Варна - с което, след отмяна на решение №.260389/25.09.20 по г.д.№.833/20 на РС Варна, предявеният от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата 6638,23лв. корекция за периода 7.01.18-20.12.19 е отхвърлен, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Електроразпределение Север“АД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че Й.С. е абонат на ответника, който притежава имот, присъединен към електрическата мрежа, поради което и отношенията между тях се регулират от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените по силата на законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ ПИКЕЕ, като за неуредените случаи се прилага чл.183 и сл. ЗЗД; съгласно чл.55 ПИКЕЕ когато се установи, че са налице измерени количества в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на две предпоставки – констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ, и метрологична проверка /чл.55 ал.2/. По делото е установено, че на 20.12.20 служители на ответника са извършили проверка на СТИ на адреса на ищцата и са установили натрупано количество преминала еленергия в невизуализирания регистър; съставили са констативен протокол; извършена е и метрологична проверка; при експертизата в БИМ е установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на еленергия; при софтуеърно „прочитане“ на паметта му е видно, че е осъществена външна намеса в тарифната му схема-наличие на преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3 - 033989,5квч. Съдът се е позовал на заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което е констатирано неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство – налице е външна /софтуеърна/ намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като са налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър; отчетените в този регистър количества еленергия са реално доставени, преминали през СТИ и потребени в обекта, но не са инкасирани и заплатени поради отчитането им в невизуализирания на дисплея регистър; последната параметризация на електромера, с която е активирана тарифа Т3, е направена на дата много скоро след тази на монтажа на СТИ в обекта на потребление - 6.01.18; към момента на монтажа на СТИ в обекта тарифа 3 е била с нулеви показания, което се установява от протокола на лицензираната лаборатория „Еллаб България“ООД, както и от факта, че ако в Т3 е имало констатирани количества към този момент, то същите биха били калкулирани в сумарния регистър, каквато калкулация не е налице; количеството еленергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3, е преминало реално през СТИ и е доставимо и потребимо в рамките на исковия период; натрупването е започнало от датата на извършената софтуеърна намеса в тарифната схема на СТИ, която следхожда монтажа на електромера в обекта, при която е включен тарифен регистър 1.8.3.; общо начисленото количество еленергия за периода е доставимо в рамките на този период с оглед техническите параметри на монтираното в обекта СТИ. Съдът е отразил, че оспорването на заключението в тези части не е подкрепено с доказателства, установяващи и обуславящи обратни правни изводи. При тези обстоятелства е прието, че количеството еленергия, представляващо разлика между доставено и отчетено за периода 7.01.18-20.12.19, определена за доплащане, е в рамките на допустимото количество – т.е. може да се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници. С оглед на горното, при валидно обвързващо страните правоотношение, по силата на което операторът на мрежата е пренесъл реално количества еленергия, натрупани в невидим за редовен отчет регистър на СТИ, които количества доставими и потребими в сочения период са и реално доставени и потребени от потребителя, за оператора е възникнало вземане под формата на цена за разликата между реално отчетеното и реално преминалото и потребено от ищеца количество еленергия за процесния период. Преминалите и реално потребени количества еленергия в невидимия регистър са установени от заключението на метрологичната експертиза, а стойността им е оценена по приравнени цени, определени за технологични разходи, изчислени математически точно. Поради това и е ирелевантно каква част от тези количества следва да се причислят към дневно, съответно каква част – към нощно или върхово потребление. Предвид изложеното претендираната цена на потребена енергия под формата на преизчисление, съставляващо разлика между реално потребеното и отчетеното, е дължима на основание договорното правоотношение между страните, а отрицателния установителен иск е неоснователен. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1.“Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност?“ /реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО/; 2.“Дължима ли е сумата за преминала през СТИ еленергия, след като не е установено кога е преминала, като се има предвид, че СТИ не е монтирано ново, същото е било монтирано в обект на предходен абонат, с отчетени данни по дневна и нощна тарифа?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да го възприеме, дори и когато страната не е направила възражения срещу него /чл.202 ГПК/, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Изводът, че процесното количество еленергия действително е било потребено от абоната, е направен на база ясно, подробно и обосновано заключение на съдебно-техническа експертиза, дадено след съответни проверки и на база приложени по делото доказателства, в съответствие с които е и тълкувано. Съдът изрично е посочил и, че оспорването му не е подкрепено с доказателства, установяващи и обуславящи обратни правни изводи. Заключението на изслушаната при второто въззивно разглеждане техническа експертиза е категорично, че отразената в регистър 1.8.3. еленергия действително е преминала през СТИ и е била потребена; в този смисъл е и приетата при първото гледане техническа експертиза и разпита на вещите лица. Видно от протокола за монтаж на електромера, към датата на монтажа върховата тарифа /тарифа 1.8.3./ е била нула /което се сочи и от вещите лица/, а обстоятелството, че в тарифи Т1 и Т2 са били вписани показания, е ирелевантно за извода относно реалното потребяване на отчетената в регистър 1.8.3. енергия – преди монтажа електромерът е преминал повторна метрологична проверка, метрологичната му годност е 6г. /до 2023г./ и през процесния период е отговарял на изискванията за точност на измерването, а софтуеърно въвеждане на стойности в тарифа Т3 е невъзможно /със софтуеърна намеса може да се коригира само програмата, по която се управлява електромера, но не и количеството енергия-няма как да се вкара на отчет еленергия – съгласно първата СТЕ и разпита на вещото лице/. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика и съответно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция - съдът не е приемал, че не е установено кога е преминала процесната еленергия – напротив, изрично е посочил, че същата е доставима и потребима през процесния период и е била потребена през него от абоната. Предвид изложеното въпросът е неотносим, не е свързан с решаващата воля и не може да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 2304лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,