Определение № 211 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5083/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на З. И. Боева от [населено място] срещу определение № 1464/21.05.2013 год. на Варненския окръжен съд по ч. гр.д. № 1478/2013 год., с което е потвърдено определение №5350/08.04.2013 год., постановено по гр.д. № 2307/2013 год. на В., ХХ състав, с което е прекратено производството по делото по предявения от З. Боева против Н. И. Г. и Д. И. А. иск с пр. осн. чл. 124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижими имот с идентификатор №10135.2526.1709 по КК на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год., находящ се в [населено място],[жк]с площ от 425 кв.м. С писмен отговор по делото ответниците по касационната частна жалба Д. И. А. и Н. И. Г. оспорват наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване и основателността на касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото. С определение, постановено в закрито заседание от 23.09.2013 год., производството по делото е спряно до приключване на ТД № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Доколкото цитираното тълкувателно дело е приключило с приемане на ТР №8/27.11.2013 год., делото следва да се възобнови като Върховният касационен съд се произнесе по допустимостта и евентуално основателността на касационната частна жалба. Касационната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт - определение, което подлежи на обжалване при условията на чл. 274,ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице е основание за допустимост на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос: Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост върху земя, предявен от ищец, който е бил ищец по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, отхвърлен с влязло в сила решение след като и по двата иска ищецът се позовава на едно и също придобивно основание – давностно владение, но с отрицателния установителен иск се навеждат нови твърдения, свързани с посоченото придобивно основание /въпрос №1 от Изложението на основания за допустимост на касационното обжалване, уточнен от съда с оглед правомощията му по ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. /. Върховният касационен съд счита, че по отношение на този въпрос е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК предвид липсата на съдебна практика при разрешаване на подобни хипотези и необходимостта същата да бъде развита. Съдът счита освен това, че само по отношение на този въпрос /от формулираните от касатора- частен жалбоподател въпроси / е изпълнено изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, а именно - да има обуславящ обжалваното определение характер. С оглед на това касационното обжалване по останалите формулирани въпроси не следва да се допуска. С обжалваното въззивно определение е прието, че с влязло в сила на 12.12.2011 год. решение, постановено по гр.д. № 10109/2007 год. на В., Х състав, Р. Н. Г. е осъдена на осн. чл. 108 ЗС да предаде на З. И. Боева владението върху вилна сграда с площ от 23 кв.м., навес, тоалетна и стопанска постройка, изградени в имот с иден. № 10135.2526.1709 / бивш пл. №2931/ и на осн. чл. 431,ал.2 ГПК / отм. /е отменен НА № 86/2007 год., издаден на Р. Н. по реда на обстоятелствената проверка, в частта му относно сградите. Със същото решение е отхвърлен предявеният от З. Боева срещу Р. Г. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за имота като неоснователен, доколкото съдът е приел че твърдението на ищцата че е придобила собствеността върху земята въз основа на въведения от нея придобивен способ-давностно владение, упражнявано в период от над 10 год. до 2007 год., не е доказано. Посочено е, че производството по настоящото дело е образувано по отрицателен иск за собственост върху имота от З. Боева като ищца, с което същата отрича правото на собственост на ответниците / Н. И. Г. и Детелинка И. А. - наследници и правоприемници на починалата им майка Р. Г./ като твърди, че е придобила правото на собственост върху него на същото придобивно основание.Съдът е счел, че с първото решение /постановено по иска с пр. осн. чл. 108 ЗС/ със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищцата на соченото придобивно основание. С оглед на това производството по делото е прекратено. Определението е правилно. В производството по иска с пр. осн. чл. 108 ЗС ищцата З. Боева се е позовала на давностно владение осъществено чрез присъединяване владението на наследодателя й в периода 1965 год. до датата на предявяване на исковата молба – 03.12.2007 год. С настоящата искова молба ищцата отрича правото на собственост на ответниците като твърди, че е негов носител като отново се позовава на придобивна давност, която обаче е изтекла за периода от 17.05.1996 год. /датата на влизане в сила на решение №1598/17.05.1996 год. на ВКС по гр.д. №3823/1995 год., ІV ГО, с което имота, част от който е и процесното място, е реституиран без построените в него постройки, за които на ищцата е признато правото на собственост по иска с пр. осн. чл. 108 ЗС / до м. август 2007 год. като твърди, че давностното владение е осъществено спрямо реституираните собственици на имота Б. Т. А. и Т. И. У.. С влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот въз основа на придобивна давност. С оглед на това въпросът за това дали имотът е придобит по давност е решен със сила на пресъдено нещо. Този въпрос може да бъде пререшаван в настоящото производство в рамките на предявения отрицателен установителен иск ако ищцата - частна жалбоподателка се позовава на нов период на придобивна давност, който не е бил предмет на изследване в предишното производство. Последното в случая не е така, доколкото периодът по отрицателния установителен иск - от 17.05.1996 год. до 03.2007 год., се включва в периода от 1965 год. до 13.12.2007 год., за който съдът е приел, че в полза на ищцата придобивна давност не е изтекла. Без значение за този извод е обстоятелството, че в настоящото производство е конкретизирано по отношение на кой е осъществявано владението на имота, незначителната разлика в квадратурата на имота в двете производства, която не е негов индивидуализиращ белег, последващото му включване в УПИ и пр. По изложените съображения касационната частна жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,