Определение № 60384 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1961/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Магровик“ ООД със седалище в [населено място] срещу решение № 11545 от 15.07.2020 г., постановено по в. т. д. № 6068/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 1654 от 25.09.2019 г. по т. д. № 1558/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Магровик“ ООД против „Клеърмонт“ АД иск с правно основание чл.71 ТЗ за отмяна на решение по т.1 от дневния ред на заседание на Съвета на директорите на „Клеърмонт“ АД от 21.10.2016 г. за увеличаване на капитала на дружеството по реда на чл.195 ТЗ от 2 600 000 лв. на 4 000 000 лв. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за надлежно овластяване на Съвета на директорите да взема решения за ограничаване/изключване предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ е необоснован и формиран в нарушение на закона. Излага доводи, че в чл.11 от устава на ответното дружество се съдържа единствено овластяване на Съвета на директорите за увеличение на капитала, включително по реда на чл.195 ТЗ, но няма изрично делегирано правомощие за ограничаване/изключване на предимственото право на акционерите. Развива съображения за липса на взето от Общото събрание на акционерите изрично решение за овластяване по чл.196, ал.3 ТЗ и твърди, че ответникът не е доказал достоверната дата на представения по делото протокол от 11.06.2012 г., с който се е домогвал да докаже съществуването на решение със съдържанието по чл.196, ал.3 ТЗ. Навежда оплакване, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с член 33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС, приемайки, че решението на Общото събрание за овластяване на Съвета на директорите с правомощия да ограничава/изключва предимственото право на акционерите не подлежи на обявяване, след като националният закон - чл.196, ал.3 ТЗ не предвижда изискване за обявяването му. Позовава се и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК при обсъждане на заявените с въззивната жалба оплаквания и доводи. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси: „ 1. Ако с устава е дадено правомощие на СД на увеличава капитала по реда на чл.195 ТЗ, необходимо ли е изрично решение на ОСА за овластяване на СД да ограничава/изключва предимственото право на акционерите или е достатъчно решение на ОСА, с което се потвърждава овластяването с устава; 2. Възможно ли е след изменението на чл.196, ал.3 ТЗ със ЗИД на ТЗ - ДВ бр.66/2005 г., овластяването на СД с правото за ограничава/изключва предимственото право на акционерите да се извърши с устава на АД и с решение на ОСА, което потвърждава това овластяване; 3. Следва ли решението на ОСА за овластяване на СД с правото да ограничава/изключва предимственото право на акционерите да бъде обявено в ТР; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях; 5. Тогава, когато увеличаването на капитала по реда на чл.195 ТЗ се извършва от СД, необходимо ли е вземането на отделно решение за ограничаване/изключване на предимственото право на акционерите, придружено с доклад относно причините за ограничаването или изключването и обосновка на емисионната стойност на новите акции и обявяване на това решение в ТР“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 120/16.10.2015 г. по т. д. № 2362/2014 г. на ІІ т. о. За втория въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че по него няма практика на ВКС, но отговорът му е важен за точното прилагане на чл.196, ал.3 ТЗ и за развитието на правото. По отношение на третия въпрос се твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с разпоредбите на чл.29, параграф 5 вр. параграф 4 от Втора директива на Съвета 77/91/ЕИО в сила до 03.12.2012 г. и с идентичния по съдържание чл.33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС в сила от 04.12.2012 г., както и с посочена практика на Съда на ЕС, според която националният съд е задължен да тълкува своето национално право в светлината на буквата и целите на директивите на ЕС, за да бъде постигнат резултатът, предвиден в тях, включително при „хоризонтална ситуация“ с участието на частноправни субекти. Въпросите по т.4 и т.5 са обвързани с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на практика на ВКС, като за въпроса по т.5 се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението е формулирано искане в случай, че касационната инстанция прецени, че за отговора на въпроса по п.3 е необходимо да се тълкува член 29, параграф 5 вр. параграф 4 от Втора директива на Съвета 77/91/ЕИО, съответно на чл.33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС, да отправи на основание чл.267 ДФЕС преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: „Съответства ли на член 29, параграф 5 вр. параграф 4 от Втора директива 77/91/ЕИО, съответно на чл.33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС национална правна уредба като установената в чл.196, ал.3 ТЗ, която не предвижда обявяване в ТР на решения на Общото събрание на акционерите за овластяване на управителния съвет, съответно съвета на директорите, с правото да ограничава или изключва предимственото право на акционерите, и национална правна уредба като установената в чл.24 вр. чл.21, т.2 вр. чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда постановяване на отказ при искане за обявяване на решения на Общото събрание на акционерите за овластяване на управителния съвет, съответно съвета на директорите, с правото да ограничава или изключва предимственото право на акционерите, тъй като обявяването на тези решения не е предвидено със закон; Съответства ли на член 29, параграф 5 вр. параграф 4 от Втора директива 77/91/ЕИО, съответно на чл.33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС, практиката на административните и съдебните органи, която приема, че решението на Общото събрание на акционерите за овластяване на управителния съвет, съответно съвета на директорите, с правото да ограничава или изключва предимственото право на акционерите, не подлежи на обжалване в ТР, тъй като неговото обявяване не е предвидено със закон и при искане за обявяването на такъв акт следва да бъде постановен отказ“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Клеърмонт“ ЕАД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Магровик“ ООД против „Клеърмонт“ АД иск с правно основание чл.71 ТЗ за отмяна на решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 21.10.2016 г. за увеличение на капитала по реда на чл.195 ТЗ от 2 600 000 лева на 4 000 000 лв. чрез издаване на 1 400 бр. нови поименни акции с номинална стойност 1 лв., записани изцяло по номинал от трето за спора лице „Клио Холидейз“ АД, Апелативен съд - София е приел, че решението не е незаконосъобразно на поддържаните в исковата молба основания - ограничаване членствените права на ищеца като акционер чрез съществена промяна на структурата на капитала на дружеството, респ. на съотношението в гласовете при вземане на решения, и намаляване правото на дял от печалбата; противоречие с разпоредбите на чл.194 - чл.196 ТЗ, изискващи решение на Общото събрание на акционерите за овластяване на Съвета на директорите да взема решения за ограничаване/изключване на предимственото право на акционерите, придружено с доклад относно причините за отмяната и обосновка на емисионната стойност на новите акции; липса на обявено в Търговския регистър решение на Общото събрание на акционерите с посоченото съдържание преди датата на вземане на решението за увеличение на капитала по реда на чл.195 ТЗ. Въззивният съд е установил, че ищецът „Магровик“ ООД е записан като акционер в книгата на акционерите на „Клеърмонт“ АД, поради което е споделил извода на първата инстанция, че същият е активно легитимиран и има правен интерес да предяви иск по реда на чл.71 ТЗ с цел отмяна на решението на Съвета на директорите на ответното дружество, след като твърди, че с него са нарушени правата му на акционер. Въз основа на приетия по делото актуален устав на „Клеърмонт“ АД въззивният съд е констатирал, че в чл.11 на устава е предвидено правомощие в срока по чл.196 ТЗ и при изрично посочени в чл.2 предпоставки Съветът на директорите да увеличава наведнъж или на части капитала на акционерното дружество до 50 000 000 лв. чрез издаване на нови поименни привилегировани или обикновени акции с или без право на глас, всяка с номинал 1 лв., като във всички случаи увеличаването на капитала може да се извърши и по реда на чл.193 ТЗ /с непарична и парична вноска/ и чл.195 ТЗ /под условие/. По делото е приет като доказателство протокол от проведено на 21.10.2016 г. заседание на Съвета на директорите на „Клеърмонт“ АД, в който е обективирано решение, взето на основание чл.11 от устава във вр. с чл.195 ТЗ, за увеличаване на капитала на дружеството от 2 600 000 лв. на 4 000 000 лв. чрез издаване на 1 400 000 бр. нови поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка, които се записват изцяло по номинал от „Клио Холидейз“ АД. От съдържанието на протокола съдът е установил, че при провеждане на дебатите необходимостта от увеличаване на капитала е обоснована с липсата на достатъчно парични средства и на други краткотрайни актови, чрез които да се погасят изискуеми парични задължения на дружеството към частни лица на стойност 1 000 000 лв. и заплащане на текущи вноски по банков кредит в размер на 2 300 000 лв., както и с необходимостта от закупуване на оборудване за целите на дейност на дружеството във връзка с изпълнение на задължения по договор с ДФ „Земеделие“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 123. В протокола е отразено, че по повод влошеното икономическо състояние на дружеството са проведени разговори с акционерите относно евентуалното им участие в процедура за увеличаване на капитала с цел осигуряване на необходимите средства, но тъй като освен „Клио Холидейз“ АД никой друг акционер не е заявил желание да участва в бъдещо увеличение на капитала, Съветът на директорите е обсъдил предложението и е взел решение да се извърши увеличение съгласно чл.195 ТЗ при условие, че новите 1 400 000 бр. акции бъдат записани изцяло по номинал от „Клио Холидейз“ АД. В хода на първоинстанционното производство ответникът е представил протокол с дата 11.06.2012 г. от проведено извънредно Общо събрание на акционерите на „Клеърмонт“ АД, според съдържанието на който участващите в събранието акционери, притежаващи общо всичките налични поименни акции от капитала на дружеството /50 000/, са взели решение с изискуемото от чл.196, ал.3 ТЗ квалифицирано мнозинство от 2/3 за потвърждаване на предвиденото в чл.11 от Устава овластяване на Съвета на директорите за срок от пет години да изключва или ограничава предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ в случай на увеличаване на капитала по реда на чл.196 ТЗ. Ищецът е оспорил своевременно автентичността и достоверната дата на протокола, но след преценка на заключението на назначената съдебнопочеркова експертиза и на показанията на разпитаните като свидетели съставители на протокола /физическите лица, представлявали участващите в събранието акционери/ въззивният съд е достигнал до извод, аналогичен на направения от първоинстанционния съд - че протоколът е съставен на посочената в текста му дата и че е подписан от присъствалите на събранието лица. При обсъждане на протокола въззивният съд е акцентирал върху показанията на свидетеля В. Г., който е представлявал в събранието акционера „Есвиес Ко“ ООД и е заявил, че протоколът е съставен с негово участие в деня на провеждане на събранието и че решението за потвърждаване на овластяването на Съвета на директорите по чл.11 е взето с цел по-голяма оперативност и спестяване на усложнената процедура по свикване на общо събрание в случай на възникнала необходимост от увеличаване на капитала на дружеството. След анализ и съвкупна преценка на установените от доказателствата правнорелевантни факти въззивният съд е формирал извод, че оспорваното с иска по чл.71 ТЗ решение е взето при наличие на необходимото съгласно чл.196, ал.3 ТЗ овластяване на Съвета на директорите на ответното дружество, дадено с решение на общото събрание на акционерите, за ограничаване/изключване на предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ в срок, съвпадащ със срока на правомощието за увеличаване на капитала на дружеството. Въззивният съд е посочил, че възможността общото събрание да делегира предоставените му от закона правомощия за увеличаване на капитала на съвета на директорите при отнапред поставени условия е предвидена в устава на дружеството, като с чл.11 на устава съветът е овластен да приема самостоятелно решения относно вида на новите акции, номиналната им стойност, размера на вноските срещу записаните акции и реда за внасянето им. Изложил е съображения, че решението на общото събрание от 11.06.2012 г. за потвърждаване на предвиденото в чл.11 от устава овластяване е взето в съответствие с приложимата към спора редакция на чл.196, ал.3 ТЗ /ДВ бр.66/2005 г./, с която законодателят е изключил възможността овластяването да се извърши отнапред по силата на устава, без последващо решение на общото събрание. Предвид извода за надлежно овластяване на Съвета на директорите с правомощия за вземане на решението по протокола от 21.06.2016 г., въззивният съд е заключил, че решението не противоречи на закона и на устава на дружеството - ответник, поради което искът по чл.71 ТЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. За неоснователни въззивният съд е счел поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи, че решението на Общото събрание по протокола от 11.06.2012 г. е лишено от правни последици, тъй като не е обявено в Търговския регистър съобразно изискването на чл.33, параграф 5 от Директива 2012/30/ЕС, и че решението на Съвета на директорите от 21.06.2016 г. не е придружено с доклад относно причините за отмяна на предимствените права на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ. Неоснователността на първия довод е мотивирана със съдържанието на разпоредбата на чл.196, ал.3 ТЗ, която не предвижда самостоятелно обявяване на решението в Търговския регистър и при наличие на която евентуалното заявяване на решението за обявяване би било съпътствано от отказ за обявяване, който ще възпрепятства реализирането на целеното увеличаване на капитала. Като самостоятелен аргумент за неоснователност на довода е изтъкнато и окончателното стабилизиране на решението на общото събрание, съставляващо пречка за обсъждане на неговия правопораждащ ефект. Относно втория довод са изложени мотиви, че изискването решението за увеличаване на капитала с изключване на предимственото право на акционерите да е придружено с доклад за причините за отмяна на това право е неприложимо в хипотезата, когато Съветът на директорите е овластен с правомощието да увеличава самостоятелно капитала на дружеството с предходно решение на Общото събрание на акционерите по реда на чл.196, ал.3 ТЗ. Аргументирано е разрешението, че при наличие на квалифицирано овластяване на Съвета на директорите решението за увеличаване на капитала зависи изцяло от неговата преценка, включително по въпроса дали да бъдат ограничени изцяло или частично предимствените права на акционерите, и доколкото в този случай Общото събрание няма законово предвидена компетентност да влияе върху вземането на решението, изискването за изготвяне на предварителен доклад до събранието е лишено от смисъл. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Първите два въпроса в изложението са значими за изхода на делото, но по отношение на тях не са изпълнени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предпоставки, съответно противоречие с практиката на ВКС в решение № 120/16.10.2015 г. по т. д. № 2362/2014 г. на ІІ т. о. и значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С решението по т. д. № 2362/2014 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че съгласно изричната разпоредба на чл.196, чл.3 ТЗ в редакцията от ДВ бр.66/2005 г. за увеличаване на капитала от Съвета на директорите на акционерно дружество в хипотезата на чл.195 ТЗ - чрез издаване на нови акции под условие, че те се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството, е достатъчно решение на Общото събрание на акционерите за овластяване на Съвета на директорите за изключване или ограничаване на предимственото право по чл.194, ал.1 ТЗ на акционерите, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции, и спазване на петгодишния срок по чл.196, ал.1 ТЗ; Това следва от специфичния способ на увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, за които акционерите предварително са овластили СД да ограничи или да изключи предимственото им право като предпоставка за закупуване на новата емисия акции от определени лица, заварени или бъдещи акционери, при предварително определена цена. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че оспорваното с иска по чл.71 ТЗ решение на Съвета на директорите на акционерното дружество - ответник за увеличаване капитала на дружеството чрез издаване на нови акции, които да се закупят изцяло от определено лице, е взето в съответствие с разпоредбата на чл.196, ал.3 ТЗ в приложимата редакция от ДВ бр.66/2005 г. - при наличие на надлежно овластяване на съвета да увеличава капитала на дружеството в рамките на петгодишния срок по чл.196, ал.1 ТЗ като ограничава/изключва предимствените права на акционерите, което овластяване е извършено с нарочно решение на Общото събрание на акционерите, взето с изискуемото от чл.196, ал.3 ТЗ мнозинство от 2/3 от представените на събранието акции. Произнасянето на въззивния съд кореспондира изцяло с практиката в цитираното решение на ВКС, ІІ т.о., поради което няма основание обжалваното решение да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обстоятелството, че с решението на Общото събрание не е извършено овластяване по повод на конкретна процедура по увеличение на капитала, а е потвърдено отнапред предвиденото в устава на дружеството принципно овластяване на Съвета на директорите с правомощията да увеличава капитала по реда на чл.195 ТЗ, не променя същността на решението и не го лишава от характеристиките по чл.196, ал.3 ТЗ. В тази насока следва да се има предвид и изразеното в решенето по т. д. № 2362/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., разбиране, че при избор на уредения в чл.195 ТЗ специфичен способ за увеличаване на капитала в него по необходимост се включва и възможността със самото решение на общото събрание за предприемането му да се ограничи или изключи предимственото право на акционерите. В даденото от състава на ВКС, ІІ т. о., разрешение имплицитно се съдържа отговор и на въпроса, за който касаторът необосновано се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като твърди, че по него не е създадена практика на ВКС. Третият въпрос е относим към извода на въззивния съд, че при отсъствие на изрично изискване в закона за обявяване в Търговския регистър на решението на Общото събрание на акционерите за овластяване на Съвета на директорите да увеличава капитала на акционерното дружество по реда на чл.195 ТЗ пораждането на правните последици на решението не е обусловено от обявяване в Търговския регистър. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е изходил от съдържанието на разпоредбата на чл.196, ал.3 ТЗ и е подвел под нея фактите по конкретното дело. Отговорът на поставения от касатора въпрос е обусловен от преценката дали въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.196, ал.3 ТЗ, от което следва, че въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за законосъобразното формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд и за правилността на постановеното от него решение, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Предвид несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на твърденията, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на Съда на ЕС. Като аргумент за недопускане на касационно обжалване следва да се посочи и наличието на друг решаващ извод, с който въззивният съд е мотивирал неоснователността на доводите на касатора за необходимост от обявяване на решението в Търговския регистър - неговото стабилизиране след изтичане на срока по чл.74, ал.1 ТЗ, препятстващо възможността за оспорване на правните му последици. При наличие на този извод касационното разглеждане на въпроса за необходимостта от обявяване на решението не би довело до друг изход на делото, различен от постановения с обжалваното решение. Недопускането на касационно обжалване прави безпредметно отправянето на преюдициално запитване по Съда на ЕС по формулираните в изложението въпроси /вторият от които е извън очертания в чл.628 ГПК предмет на преюдициалното запитване/, касаещи произнасянето на въззивния съд, че решението на Общото събрание за овластяване на Съвета на директорите с правомощия да увеличава капитала по реда на чл.195 ТЗ не подлежи на обявяване в Търговския регистър. Поради това искането следва да бъде оставено без уважение. Процесуалният въпрос по т.4 от изложението за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички относими към предмета на спора възражения и доводи на страните и свързаните с тях факти и доказателства е значим за делото, но не е обуславящ за неговия изход в смисъла, изяснен с т.1 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки ограничението на чл.269 ГПК, е обсъдил всички относими към спора доказателства и установените въз основа на тях факти, релевантни за произнасянето по иска с правно основание чл.71 ТЗ. В мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по всички въведени с въззивната жалба на дружеството - касатор оплаквания и доводи, поддържани в подкрепа на тезата за незаконосъобразно вземане на оспорваното с иска решение на Съвета на директорите и за непораждане на целените с него правни последици. Съпоставени със съдържанието на въззивната жалба, мотивите към решението не сочат на отклонение от трайната практика на ВКС по приложението на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, в т. ч. и цитираната в изложението съдебна практика /чието възпроизвеждане в определението по чл.288 ГПК е ненужно/. Поради изложеното не може да се приеме, че за посочения процесуален въпрос са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и по последния въпрос от изложението, за който се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първата част от въпроса - необходимо ли е вземане на отделно решение за ограничаване/изключване на предимственото право на акционерите, когато увеличаването на капитала по реда на чл.195 ТЗ се извършва от Съвета на директорите, се припокрива с въпросите по т.1 и т.2. Въззивният съд е отговорил на тези въпроси в съответствие с обсъдената по-горе практика на ВКС в решение № 120/16.10.2015 г. по т. д. № 2362/2014 г., приемайки, че оспорваното с иска по чл.71 ТЗ решение е взето след надлежно овластяване на Съвета на директорите с правомощията да увеличава капитала по реда на чл.195 ТЗ като ограничава или изключва предимственото право на акционерите, извършено с решение на Общото събрание на акционерите, взето с изискуемото от чл.196, ал.3 ТЗ мнозинство. Втората част от въпроса - дали решението на Съвета на директорите за увеличаване на капитала по реда на чл.195 ТЗ следва да е придружено с доклад относно причините за ограничаването или изключването и обосновка на емисионната стойност на новите акции и обявяване на решението в Търговския регистър, не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. За да отрече необходимостта от доклад, въззивният съд е изходил от съдържанието на решението по чл.196, ал.3 ТЗ, с което Общото събрание на акционерите е предоставило на Съвета на директорите и правото на свободна преценка дали при предприето в срока по чл.196, ал.1 ТЗ увеличение на капитала чрез издаване на нови акции да ограничи или изключи предимственото право на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ. След като отговорът на въпроса е обусловен от преценка на съдържанието на конкретното решение, въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Относно обявяването на решението в Търговския регистър следва да се имат предвид съображенията, развити по повод на въпроса по т.3 от изложението. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 6068/2019 г. на Апелативен съд - София. В отговора по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждане на разноски за производството пред ВКС, но не е представил доказателства за реалното им извършване, поради което няма основание за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,