Определение № 228 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 787/2012 г.

С определение № 608 от 03.09.213 год., по горепосоченото дело състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 478 от 22. 03. 2012 год., по гр.д.№ 3279/2011 год., в частта, по касационната жалба на ДА”Д. Р. И В. З.”, гр. София с вх. № 11455/26.04.2012 год.. При постановяване на определението по реда на чл.288 ГПК съставът на второ търговско отделение на ВКС не е отчел обстоятелството, че производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу ДА ”Д. Р. И В. З.” обективно съединени искове за заплащане на направени от влогоприемателя – външен съхранител, разходи за съхраняване на стоки, представляващи държавен резерв и военно временни запаси, след твърдяно прекратяване на договор за влог между страните, цената на всеки един от които е под 5 000 лева. В тази насока е и поддържаното от ответната по касационната жалба страна становище, изразено както в отговора по чл.287, ал.1 ГПК, така и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Следователно предвид служебното задължение на касационната инстанция да следи за допустимостта на касационното производство на всеки етап от неговото развитие и изложените по- горе факти, налагат да се приеме, че определението от 10.12.2013 год. за даване ход на делото за разглеждането му по същество следва да бъде отменено, а касационната жалба - оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на ПОС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на ответната по касационната жалба страна - арг. от чл.286, ал.3, във вр. с ал.1 ТЗ. Отделен в случая остава въпросът, че цената на всеки един от заявените обективно кумулативно съединени искове е и под посочения от законодателя минимум за граждански дела. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС, настоящият касатор, към датата на подаване на касационната жалба – 25.04.2012 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради образуваното въз основа на недопустимата му касационна жалба касационно производство подлежи на прекратяване. Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК и чл.253 ГПК