Определение № 60251 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. Я. срещу определение № 76 от 17.03.2021г. по в.ч.гр.дело № 447/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което след отмяна на определение № 260784 от 29.01.2021г. по гр. дело № 7775/2020г. на Бургаския районен съд, е допуснато обезпечение на иска на В. Б. Н., в качеството и на ЕТ „ Орион-Весела Николова”- в несъстоятелност, действаща със съгласието на синдика И. В. К., срещу настоящия касатор за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника предаване на владението върху четири недвижими имота, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.дело № 116/2020г. по описа на ЧСИ С. К.- рег. № 718 към Камарата на ЧСИ. Касаторът поддържа неправилност на обжалваното определение поради допуснати от постановилия го съд нарушения на процесуалния и материалния закон. В частност сочи, че окръжният съд е допуснал обезпечение на един недопустим иск като по-късно заведен, но идентичен с друг, между същите страни и със същия предмет, иск, производството по който е все още висящо, а така също лишен от правен интерес. Сочи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК като е допуснал спиране на принудителното изпълнение за въвод във владение без да определи гаранция. Неправилен е и изводът на съда за вероятна основателност на иска доколкото имотите, предмет на принудителното изпълнение, което се спира чрез допуснатото обезпечение, не са включени в масата на несъстоятелността предвид издадения в полза на касатора обратен изпълнителен лист в друг процес, в който искът на ищцата за присъждане на парично вземане срещу ответника е отхвърлен, тя е с качеството на привиден кредитор и постановлението за възлагане на имотите от публичната им продан в полза на ищцата не е произвело вещнотранслативен ефект. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК при позоваване на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Длъжен ли е по повод поискано обезпечение съдът да извърши преценка на допустимостта на предявения иск, както и подлежи ли на обезпечение недопустим иск, като по този въпрос се твърди противоречие между обжалваното определение и определение № 42 от 22.01.2014г. по ч.гр.д. № 7789/2013 г. на ВКС, I-во г.о.; 2 .Дали правилото на чл. 390, ал. 4, изр.2-ро ГПК изискващо непременно спиране на принудителното изпълнение да се допуска само след определена и внесена гаранция, се отнася и до обезпечение на искове във висящи производства, като се поддържа противоречие между приетото от Бургаския окръжен съд и определение № 188 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4017/2017 г. на ВКС, II-ро г.о.; 3. Дали възлагането при публична продан на привиден кредитор поражда вещнопрехвърлителен ефект като се твърди противоречие с т.1 от ТР № 4/2017г. от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 2-ро ГПК- вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт. Ответникът по жалбата В. Б. Н. с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността и. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна по делото с правен интерес от обжалването срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационен контрол съгласно чл. 396, ал.2, изр. 3-то ГПК. За да отмени отказа на районния съд за допускане на обезпечение и да спре образуваното срещу В. Б. Н., в качеството и на ЕТ „ Орион-Весела Николова” изпълнително дело с взискател Р. Д. Я., Бургаският окръжен съд е приел, че пред районния съд Н. е предявила иск с правно основание чл. 439 ГПК да се признае за установено, че взискателят-ответник не притежава материално право, потвърдено със сила на пресъдено нещо, да бъде въведен във владение, както и право на индивидуално принудително изпълнение, основан на твърдението, че след издаването на изпълнителния лист по който се изпълнява предаване на владението върху недвижимите имоти, ЕТ „Орион- Весела Николова” е обявено в несъстоятелност, така универсалното принудително изпълнение, в което Я. е пропуснал да предяви вземанията си, изключва индивидуалното принудително изпълнение. На база на представените от ищеца- молител писмени доказателства е прието за установено, че с неприсъствено решение от 10.04.2013г. по гр.д. № 12015/2012г. на СГС Я. е осъден да заплати на Н. на основание чл.55 ЗЗД сумата от 131800 лв. като на 07.05.2013г. и е издаден изпълнителен лист в полза на ищцата, по който е образувано изп.д. № 154/2013г. Принудителното изпълнение по това дело е било насочено върху процесните четири недвижими имота, собственост на длъжника Я. и същите са били възложени на Н. след публичната им продан. С решение от 26.06.2014г. по гр.д. № 4066/2013г. САС е отменил неприсъственото решение, по което е издаден изпълнителния лист в полза на Я., и е върнал делото на градския съд за разглеждане на предявения иск. След изпращане на делото по подсъдност на Варненския окръжен съд искът на Я. по чл. 55 ЗЗД е уважен на първа инстанция с решение № 258 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 2840/2015г., но това решение е отменено с решение №28 от 13.03.2018г. по в.гр.д. № 434/2016г. на Варненския апелативен съд като със същото искът е отхвърлен и което решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №70 от 29.01.2019г. по гр.д. № 3774/2018г. на ВКС, III –то г.о. С разпореждане от 09.07.2019 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено в частта касаеща недвижимите имоти с определение № 353 от 03.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 216/2020 г. на Варненския апелативен съд, е разпоредено да се издаде обратен изпълнителен иск в полза на Р. Д. Я. за връщане собствеността върху имотите. По обратния изпълнителен лист е образувано изп. д. №116/2020 г., чието спиране е поискано като обезпечителна мярка в настоящето производство. Установено е още, че с решение № 383 от 08.10.2019 г. по т.д. №123/2019 г. на Бургаския окръжен съд ЕТ „Орион- В. Н.” е обявено в несъстоятелност. От правна страна е прието, че съгл. чл. 391 ГПК обезпечение на иска се допуска, ако без него би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата по решението по иска. Прието е още, че обезпечение се допуска ако от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на иска. Прието е още, че предвид вида на предявения иск – с правно основание чл. 439 ГПК при преценката за допустимост и вероятна основателност на същия в обезпечителното производство следва да се вземат предвид само фактите осъществили се след издаването на обратния изпълнителен лист. Позовавайки се на нормата на чл. 638, ал. 1 ТЗ съдът е приел, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират индивидуалните изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, а това е цялото имущество на ЕТ тъй като то служи като общо обезпечение, с изключение на строго личните, непрехвърлими или неимуществени права, както и тези посочени в чл. 614, ал.4-ал.7 ТЗ. Недвижимите имоти, предмет на изпълнителното дело, чието спиране е поискано като обезпечителна мярка, попадат в масата на несъстоятелността и тъй като изпълнителното дело е образувано през м. Януари 2020 г., а ЕТ е обявен в несъстоятелност през месец Октомври 2019 г., то за целите на настоящето производство може да се направи извод, че не са били налице предпоставки за образуването на изпълнителното дело, но след като то е образувано- следва да бъде спряно. Съдът е преценил още, че е налице обезпечителна нужда, както и че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на тази нужда. По въпроса за наличие на основания за селектиране на жалбата настоящият състав на ВКС приема, че касационно обжалване следва да се допусне по първия поставен в изложението въпрос, в първата му част касаеща преценката на съда за допустимост на иска, във връзка с решението по който се иска обезпечение. Такава преценка- за допустимост на предявения иск Бургаският окръжен съд всъщност не е извършил. Само бланкетно е споменал допустимостта на иска като предпоставка за допускане на обезпечението, но липсват мотиви на какво основава заключението си, че искът е допустим, което в случая е равнозначно на липса на такава преценка и е в противоречие с константната практика на ВКС ( в т.ч. цитираната от касатора) съгласно която обезпечение се допуска при кумулативното наличие на следните предпоставки: искът да е допустим, същият да е вероятно основателен като преценката се извършва на база на представените от ищеца писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда/ която при липса на изложени твърдения се презюмира/, и адекватност между поисканата обезпечителна мярка и обезпечителната нужда. По съществото на частната касационна жалба: В исковата си молба ищцата твърди, че искът и по чл. 439 ГПК е допустим защото се основава на новонастъпили факти т.с. след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание и като такива сочи решението от 08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което като ЕТ е обявена в несъстоятелност и с постановяването на което, съгл. чл.638 ТЗ, спират по силата на самия закон всички производства по индивидуално принудително изпълнение, а всички действия на ЧСИ извършени след решението за обявяването в несъстоятелност, вкл. по образуване на изпълнително дело, обуславят допустимостта на иска по чл. 439 ГПК. ЧСИ бил длъжен при започнало универсално принудително изпълнение да спре изпълнението срещу несъстоятелния длъжник без право на преценка дали имуществото срещу което е насочено изпълнението е включено в масата на несъстоятелността или не. Твърди още пороци при издаване на обратния изпълнителен лист издаден в полза като ответника Я., както и че този лист не се основава на право за собственост признато със сила на пресъдено нещо в исков процес. Петитумът е да се признае за установено, че ответникът не разполага с материално право, разрешено със сила на пресъдено нещо, както и с право на индивидуално принудително изпълнение. Следователно цялата искова молба е основана на твърдения за процесуална незаконосъобразност на воденото срещу нея от взискателя Я. принудително изпълнение поради допуснати от ЧСИ нарушения на процесуалните правила, а единственият факт който се твърди като новонастъпил това е решението за обявяването и като едноличен търговец в несъстоятелност наведен във връзка с последиците настъпващи към висящите производства по индивидуално принудително изпълнение. И като обстоятелствена част, и като петитум исковата молба е насочена не към установяване материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение- липса на изпълняемо право у взискателя, а е насочена към установяване на процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Съгласно константната практика на ВКС / напр. определение № 313 от 25.03.2011 г. по ч.т.д. № 157/2011 г. на ВКС, II- ро т.о, определение №28 от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г. на ВКС, I-во г.о/ оспорването на процесуалната незаконосъoбразност на принудителното изпълнение по исков ред е недопустимо, в т.ч. в хипотезите когато чрез иск ищецът се домогва да заобиколи режима на обжалване действията на ЧСИ, който в сравнение с този по отменения ГПК е ограничен ( само изрично посочените действия са обжалваеми), макар настоящият случай да не е такъв. Срещу образуваното индивидуално принудително изпълнение ищцата може да се защитава по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК като обжалва отказа на ЧСИ да спре изпълнителното дело предвид производството по несъстоятелност, а с иск по чл. 439 ГПК се брани единствено срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес и то основана на факти настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, каквито факти в настоящия случай не се излагат, следователно искът по който се иска допускане на обезпечение е недопустим. Недопустимостта на иска прави безпредметна преценката за неговата вероятна основателност. Въпреки това следва да се посочи ,че преценката за вероятна основателност на иска извършена от Бургаския окръжен съд е неправилна, защото е осъществена при несъобразяване на обстоятелството, че по принудителното изпълнение предхождащо издаването на обратния изпълнителен лист ищцата е привиден кредитор. Това е така тъй като с влязло в сила решение нейният иск по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен, следователно възлагането на недвижимите имоти след публична продан в предварително допуснатото принудително изпълнение, е лишено от правно основание и не е произвело вещнотранслативен ефект, така ответникът не е изгубил собствеността си върху процесните недвижими имоти. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, но е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а молбата за спиране на изпълнението като обезпечителна мярка да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,