Определение № 1070 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на Х. Б. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 57 от 30.05.2012 г. по гр.д.№ 87/ 2012 г. С него, след като е отменено решение на Разградски районен съд по гр.д.№ 1356/ 2011 г., е разрешен по същество спорът между касатора и Н. И. П. за упражняване на родителските права по отношение на детето им Б. Х. Б., на 7 години, като упражняването е предоставено на майката Н. П., определено е местоживеене на детето при нея, определен е режим на лични отношения между детето Б. Б. и бащата Х. Х., като последният е осъден да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК, като не е формулирал конкретен правен въпрос, по който да има противоречива практика или който да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Н. И. П. оспорва жалбата, като сочи, че касаторът не е формулирал правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационната инстанция не може служебно да формулира правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на обжалването, извън хипотезите, в които съществува възможност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК какъвто и да е разрешен от въззивния съд правен въпрос. Формулирал е единствено твърдение, че според него са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, но не и конкретно правно разрешение, което да е дадено при условията на противоречива практика или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. И тъй като касационният съд няма право служебно да повдига такъв въпрос и не установява основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, касационното обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд