Определение № 1471 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5119/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. М., чрез адв. С. Б., срещу въззивно решение № 131/07.07.2015 г., постановено от Габровския окръжен съд по гр.д. № 165/2015 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещните страни Т. П. Б. и К. К. Б., чрез адв. И. Х. Х., са отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: М. С. М. е предявил против К. К. Б. и Т. П. Б. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 500 евро, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2014 г., на осн. чл.86, ал. 1 ЗЗД. Първостепенният Габровски районен съд уважил претенциите. Въззивният Габровски окръжен съд, като отменил първостепенния съдебен акт, отхвърлил изцяло исковете и възложил в тежест на ищеца съдебноделоводните разноски. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен и преформулирани от състава на Върховния касационен съд – за съдържанието на мотивите на въззивния съд, както и по въпросите допустимо ли е въззивният съд да основава изводите си на факти, които не са въведени състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните и възможно ли е, без да уведоми страните, да изключи част от доклада по чл. 146 ГПК в частта относно размера на иска. Първият въпрос – за съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, е от значение за постановения резултат, като разрешението на въззивния съд противоречи на задължителна съдебна практика. Въззивната инстанция е възпроизвела мотивите на Габровския районен съд, след което е записала, че „възприема установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените правни изводи“. Не е изяснено кои фактически изводи на първата инстанция и съображенията, при които са изградени те, възприема окръжния съд, който също така, сам е изложил свои фактически заключения, които са различни от тези на първостепенния съд. Налице е препращане по см. на чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд, макар съдът изрично да не се е позовал на правната норма, което обаче е извършено по начин, който противоречи на разясненията, дадени в решение № 44/28.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4478/2013 г., III г.о. Касационното обжалване следва да се допусне по посочения процесуалноправен въпрос, а с оглед неясните мотиви, касационната инстанция няма възможност да провери относимостта на другите правни въпроси към постановеното от втората инстанция. Мотивиран от горното, съдът