Определение № 4139 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3186/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18279/07.07.2025 г., подадена от С. К. С. - Д. и М. К. С., действащи чрез адв. М., против определение № 1584 от 17.06.2025 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, по в. гр. д. № 2834/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателите с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 314 от 20.03.2025 г., постановено по същото дело, в частта за присъдените съдебни разноски. Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на определението, искат отмяната му и присъденото в тяхна полза адвокатско възнаграждение да бъде увеличено. Насрещната страна П. П. С., чрез процесуален представител адвокат Т., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което повдигнатите в приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси ще бъдат съобразени, като оплаквания за неправилност на обжалваното определение, заедно с другите развити от жалбоподателите в частната жалба доводи. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С решение № 314 от 20.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2834/2024 г. Софийският апелативен съд е осъдил П. П. С. да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от 2221.29 лв., представляваща сторени разноски в съдебните производства пред СГС, САС и ВКС съобразно отхвърлената част от исковата претенция. За да определи присъдените размери на съдебни разноски въззивният съд се е аргументирал, че ответниците претендират сторени разноски пред СГС в размер общо на 5800 лв., от който 5500 лв. са платено адвокатско възнаграждение, съответно за в. гр. д. № 2213/2022 г. пред САС 6718 лв., от който 5500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, по делото ВКС 15 202 лв., от които 14 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а по в. гр. д. № 2834/2024 г. 9900 лв. за платено адвокатско възнаграждение. В хода на съдебните производства страните са отправяли насрещни възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, които съдебният състав е намерил за частично основателни. В тази насока съдът е определил за всяка съдебна инстанция справедливи адвокатски възнаграждения в равен размер на по 5500 лева за всяка от двете страни и за всяка съдебна инстанция. Този размер действително е под минималните размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съобразно решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, вземайки предвид действителна правна и фактическа сложност на производства и положените процесуални усилия от процесуалните представители на страните. Не е налице твърдяната грешка в пресмятането. Базата, която е ползвана за определяне на стойността на исковата претенция, са данъчните оценки на имотите – 243 514.30 лв. (110 574.90 – земя +110 059 – втори етаж + 22 880.40 – гараж), като тя е уважена напълно за земята, и за 5/6 части от втрия етаж и гаража. Това означава, че исковата претенция е уважена за сумата от 221 357.73 лв. (110 574.90 + 110782.83) и съответно отхвърлена за сумата от 22 156.57 лв. Ето защо на ищеца са определени разноски за всички съдебни инстанции в размер на общо 18 796.88 лв. (20 677.77 лв. х 221 357.73 лв.: 243 514.30 лв.), а на ответниците са определени разноски за всички съдебни инстанции в размер на общо 2221.29 лв. (24 420 лева х 22 156.57 лв.: 243 514.30 лв.). Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. След решението на СЕС, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Тоест адвокатското възнаграждение не може да е обусловено единствено и само от материалния интерес, без да бъдат отчитани фактическата и правната сложност на конкретното дело и извършената от адвоката работа. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Предмета му е предявен иск за обявяване на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за окончателен сключения на 14.02.2019 г. предварителен договор, с който Д. С. С., починал на 14.06.2019 г., се е задължил да прехвърли на П. П. С. правото на собственост върху самостоятелните обекти земя с индентификатор ...; втори етаж от жилищна сграда е индентификатор ... и гараж с индентификатор..., срещу задължението за издръжка и гледане. При повторното разглеждане на делото предмет на въззивна проверка е осъществена само по отношение на първоинстанционното решение в частта в която, е уважен предявеният от П. П. С. срещу С. К. С. - Д. и М. К. С. /в качеството им на наследници на Д. С. С./ иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен, сключения на 14.02.2019 г. предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, между Д. С. С., починал на 14.06.2019 г. и П. П. С., в частта му по отношение на самостоятелни обекти на правото на собственост, находящи се в [населено място]: втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ... и гараж с идентификатор .... Не са събирани многобройни доказателства. Ответниците са представлявани от адвокат в проведените открити съдебни заседания – пред СГС – общо 3 броя, пред САС по в. гр. д. № 2213/2022 г. – 1 брой, пред ВКС – 1 брой и пред САС по в. гр. д. № 2834/2024 г. – общо 2 броя. Чрез адвокат са подали отговор на исковата молба, въззивна жалба, становища и писмени защити по делото на СГС и по в. гр. д. № 2834/2024 г. на САС. По касационното дело, процесуалното представителство се изразява в подаване касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и участие в откритото съдебно заседание. Присъдените адвокатски възнаграждения от по 5500 лв. за всяка една инстанция са съответни на извършената от адвоката работа и не следва да бъдат завишавани. По изложените мотиви, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение