Определение № 50313 от 08.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1405/03.05.2022 година, подадена по пощата на 29.04.2022 година, от Н. С. В., против решение № 52/23.03.2022 година на Окръжен съд Габрово, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 19/2022 година в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 185/28.10.2021 година на Районен съд Севлиево, постановено по гр. д. № 32/2021 година е отхвърлен предявения от Н. С. В. против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущества [населено място] (КПКОНПИ [населено място]) иск, с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 13 500.00 лева (представляваща разликата между пълния претендиран размер на обезщетението от 15 000.00 лева и присъдения такъв от 1500.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие заявено искане от КПКОНПИ [населено място] за обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 24/2020 година по описа на Окръжен съд Габрово, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2020 година до окончателното плащане. В подадената от Н. С. В. касационна жалба се твърди, че в обжалваната му част решението на Окръжен съд Габрово е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния претендиран размер от 15 000.00. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Н. С. В. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по тази касационната жалба КПКОНПИ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 1956/17.06.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 52/23.03.2022 година на Окръжен съд Габрово, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 19/2022 година в оспорваната от Н. С. В. част и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение, като въззивното решение бъде потвърдено в оспорваната с нея част. Н. С. В. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.04.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 1405/03.05.2022 година, като е подадена по пощата на 29.04.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. С. В. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Габрово да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това процесуално допустимо и в съответствие със съдопроизводствените правила ли е въззивният съд да изключи от кръга на доказателствата писмено доказателство, което е кредитирано от първоинстанционния съд?; за това когато държавна институция оттегля искане за обезпечение пред съда, след като преди това е извършвала проверка в период от 18 месеца и не е установила, че лице, извършило престъпление от обхвата на посочените в ЗПКОНПИ, не притежава незаконно придобито имущество, посоченото означава ли, че вредата, която настъпва за лицето, е незначителна и кратковременна? и за това при преценката по справедливост, следва ли съдът да съобразява присъжданото обезщетение по делата по чл. 2а от ЗОДОВ и с икономическата конюнктура в страната към момента на постановяване на решението? В. твърди, че по отношение на тези въпроси са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК допълнителни основания за допускане на касационното обжалване. Това твърдение обаче не е подкрепено с посочване на факти и твърдения, въз основа на които да бъде направен извод, че това е така. Това само по себе си е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване, съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС указания. Наред с това обаче и самите въпроси не обуславят допускането на исканото от В. касационно обжалване. Първият въпрос е свързан с това, че въззивният съд не е кредитирал психологическото становище за актуалното психично състояние на Н. С. В., изготвено на 03.08.2021 година от Н.-психолог-психотерапевт при „П.–Консулт“ ЕООД, като е посочил, че то не се ползвало с достатъчно висока доказателствена стойност, доколкото не било назначено и изготвено за нуждите на доказване в разглежданото исково производство при условията на състезателност, датирало от период, значително отдалечен от исковия, издадено било от лице, с чиято експертна компетентност съдът не бил запознат, и въз основа на данни, изцяло получени от сведения на В.. Във връзка с това становището не е изключено от доказателствата по делото с изрично определение на въззивния съд, а не е му е дадена вяра при преценката на доказателствата. Тъй като въззивният съд действа като инстанция по съществото на спора, той е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, при която може да даде вяра на едни и да не даде вяра на други доказателства. Тази преценка е суверенно право на въззивния съд и при извършването и той не е обвързан от становището на първата инстанция относно допустимостта, относимостта и доказателствената тежест на съответните доказателства, поради което може да даде вяра на доказателство, на което първата инстанция не е дала и обратното. Вторият и третият въпрос също не обосновават допускането на въззивното решение на Окръжен съд Габрово до касационно обжалване, тъй като при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил установената практика, че периода през който се търпят вредите е един от фактите, които трябва да бъдат преценявани при определянето на размера на обезщетението, наред с другите релевантни за това факти и обстоятелства, а това дали този период е продължителен или не въпрос свързан с фактическите констатации на съда, които не подлежат на проверка в това производство. Въззивният съд е съобразил и практиката, че при определяне на размера на обезщетението трябва да се има предвид обществено икономическата обстановка в страната, като е взел предвид тази обстановка, която е била налице към периода на производството по обезпечението, тъй като е приел че след отмяната на същото не се търпят вреди. С оглед на горното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решение № 52/23.03.2022 година на Окръжен съд Габрово, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 19/2022 година по подадената против него от Н. С. В. касационна жалба с вх. № 1405/03.05.2022 година, поради което такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение