Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г.

Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на РБ чрез А. прокуратура- Варна срещу решение № 74 от 27.05.2009 г. по гр. д. № 120/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 30.01.2009 г. по гр. д. № 323/2008 г. на Т. окръжен съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Ж. Й. Ж. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1 100 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. С определение № 1453 от 02.12.2009 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по въпроса направените в наказателното производство разноски - адвокатско възнаграждение представляват ли имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Ответникът по жалбата Ж. Й. Ж. изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата му по наказателното дело, приключило с оправдателна присъда, представлява за него претърпяна вреда - загуба поради осъщественото спрямо него незаконно наказателно преследване, за която има право на обезщетение по реда на ЗОДОВ. В решения № 1822/12.11.1997 г. по гр. д. № 1269/1997 г. на ВКС, IV г. о., и № 665/12.05.2008 г. по гр. д. № 2939/2007 г. на ВКС, II г. о., е прието, че заплатеното от подсъдимия адвокатско възнаграждение за защитата му по наказателното дело, завършило с оправдателна присъда, следва да се претендира по това дело, а не като обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира за правилно становището на въззивния съд в обжалваното решение. НПК регламентира отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 1 НПК /чл. 299, т. 12 НПК отм./, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ. В този смисъл е разрешен въпросът в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, IV г. о. Същият отговор на въпроса е даден и в решения № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. и № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, IV г. о. Касационната жалба е неоснователна. Установено е от събраните по делото доказателства, че ищецът с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 505/2006 г. на Т. окръжен съд е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 255, ал. 2 НК. Установено е, че е направил разноски за защитата му по наказателното дело в размер на 1 100 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед изложените по-горе съображения тези разноски представляват за него имуществена вреда вследствие осъщественото наказателно преследване, която подлежи на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както правилно е приел въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение