Определение № 2254 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2089/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от Г. О. М. от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Н. Г., касационна жалба срещу решение № 2 от 11.01.2023 год. по в. гр. д. № 215/2022 год. на окръжен съд – Кърджали. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 33 от 11.06.2022 год. по гр. д. № 192/2021 год. на районния съд – Ардино, с което, по предявения от Н. Ш. М. от [населено място] срещу касаторката иск по чл. 109 ЗС, последната е осъдена да преустанови незаконосъобразните си действия, с които нарушава правото на собственост на ищеца Н. М. върху недвижим имот, намиращ се в [населено място], общ. А., представляващ поземлен имот пл. № *, заемащ част от УПИ * в кв. 16, с площ 820 кв. м., с неуредени регулационни сметки по ПУП на [населено място] от 1986 год., като преустанови отглеждането на животни в приземния етаж на построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с частичен приземен етаж, да почисти дворното място от натрупаната оборска тор и бали със сено и да възстанови първоначалното състояние на призема и дворното място от преди да започне да отглежда животните в тях. Касаторката поддържа становище за наличие на касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, ал. 3 ГПК като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на направените изводи. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи като основания за допускане на касационното му обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси относно предназначението на приземния етаж на сградата, с оглед поддържаната теза, че този етаж е бил обор за животни и на наследодателя, относно това дали пречи на ищеца да ползва правото си на собственост върху дворното място и втория етаж на сградата, с оглед извършване на дейността й в имота съгласно разрешение за това, както и относно разпределение на ползването на имота между съсобствениците му, какъвто е и нейният свекър, респ. съпругът й. Касаторката излага съображения относно съвместното ползване на приземния етаж с ищеца, както липса на констатирани нарушения от нейна страна, които да пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост, което е в размер на наследствения му дял. Позовава се и на допуснати от въззивния съд нарушения при преценка на свидетелските показания по релевантните за спора факти. Горната касационна жалба е оспорена в писмения отговор на Н. Ш. М., чрез адв. Д. Г. от АК-Кърджали, по съображения за липса на сочените основания за допускане на касационното обжалване поради непоставяне на правни въпроси в изложението, респективно излагат се съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като обсъди доводите на касаторката въз основа данните по делото и предмета на настоящето производство, намира следното: Касационната жалба срещу въззивното решение е редовна като подадена от страна в производството – ответницата по иска, в законоустановения срок, с необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като искът по чл. 109 ЗС за преустановяване отглеждането на животни представлява неоценяем иск по смисъла на разясненията в т. 1 на ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. Не са налице обаче релевираните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че дейността на ответницата по отглеждане на крави и овце в приземния етаж на двуетажната жилищна сграда в процесния недвижим имот, е незаконосъобразна и противоправна, тъй като не е налице регистриран от нея животновъден обект на този адрес. Въз основа на извършени проверки от служители на общината и кметството на ответницата са дадени предписания за преустановяване на тази дейност, както и за почистване на имота от складираната оборска тор, тъй като е налице нарушение на Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, околната среда и собствеността на територията на община Ардино. Съдът приел, че фактът на отглеждане от ответницата на животни в сградата, в която на втория етаж живее ищецът, както и складирането на оборска тор в имота, не се оспорва от същата, като позоваването й на право да осъществява тези действия като съсобственик по наследство на имота намерил за неоснователно. От представеното по делото удостоверение за наследници на общия наследодател е видно, че тя няма такова качество. Изводите на съда за основателност на предявения негаторен иск са обосновани от установените по делото факти относно собствеността на ищеца въз основа на наследствено правоприемство, като липсата на извършена делба между наследниците, респ. разпределение на ползването на съсобствения имот съдът приел за неотносимо към спора по чл. 109 ЗС. Установени са и неоснователните действия на ответницата, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Приел за неотносим и довода за предходното предназначение на приземния етаж на сградата за отглеждане на животни, както и това, че ответницата не го е променяла, поради което и поставеният в тази връзка въпрос в изложението не е обусловил правните изводи, а развитите доводи на касаторката в тази насока представляват касационни оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт. Такива са и въпросите, свързани с преченето от нейна страна на упражняване от ищеца на неговото право, относно дворното място и жилищната сграда, в контекста на поддържаната от страна на касаторката теза, че ползването на съсобствения имот не е разпределено. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед релевираните основания да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС и значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните така въпроси в изложението са неточно и некоректно поставени, поради което и не могат да се приемат за правни въпроси, които да са обусловили направения извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС – така касаторката сочи в т. 1 и т. 2, че не пречи на ищеца да ползва правото си, в т. 3 – че няма разпределение на ползването между съсобствениците, при положение, че съдът е приел обратното по изложените в решението съображения за наличие на неправомерни действия от нейна страна, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като му е осуетен достъпа, наред с поддържаните лоши хигиенни условия и за неотносимост на липсата на разпределение на ползването между съсобствениците. Достатъчно основание е установеният по делото факт, че ищецът е съсобственик на процесния имот, а обемът на правото на ползване на останалите наследници не е обсъждан, тъй като не е предмет на спора, поради което и не може да обоснове релевантен за изхода му въпрос. Макар и да са формулирани като въпроси, същите обобщават недоволството на касаторката от направения извод на съда за наличие на предпоставките за уважаване на предявения срещу нея негаторен иск. Обсъждането на тези доводи не може да бъде предмет на настоящето производство, тъй като предполага разглеждане на делото по същество. Не се констатира противоречие и с цитираната в изложението практика на ВКС /ТР № № 8/2012 год. и 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, представеното решение на районен съд/, която е неотносима, тъй като доводите в изложението касаят оплакването на касаторката за неправилността на изводите на съда в обжалваното решение в контекста на твърдение и за нарушения при анализа на събраните доказателства и правилността на фактическите констатации, които въззивният съд възприема за установени. Същите не могат да бъдат предмет на настоящето производство по селектиране на касационната жалба, респ. да обосноват допускане на касационното обжалване по въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, както се посочи вече – липсват поставени обуславящи правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка за значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Извън изложеното, не се установяват и нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд във връзка с решаването на спорове по чл. 109 ЗС. Не е налице явна необоснованост поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона или нарушение на императивни правни норми. Обжалваното решение е съобразено с обема на търсената защита, като са разгледани и обсъдени всички направени от страните доводи и възражения, с което е изпълнено задължението на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК. Мотивите и диспозитивът на решението са израз на предоставената на съда компетентност при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните начала на гражданския исков процес. Не са налице и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато и служебно при предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед този изход на спора касаторката следва да заплати на ответника в настоящето производство направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.,