Определение № 1193 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 453/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пълдин ТВ“ООД срещу решение №710/11.11.2022 г. по т.д.№583/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260170/04.03.2022г. по т.д.№597/22г. по описа на Софийски градски съд. С последното дружеството е осъдено да заплати на „Нова Броудкастинг груп“ АД сумата 1628,60 лв., представляваща неплатена лицензионна цена за м.12.2017г. по договор №30/28.11.2014г., ведно със законната лихва и неустойка за забава върху нея в размер на 2756,62 лв., както и сумата 42 240 лв. неплатена лицензионна цена за периода м.02.2018г. – м.12.2018г. по договор №32/18.12.2017г., ведно със законната лихва и неустойка за забава върху нея в размер на 12 180,48 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че в случая, противно на приетото от въззивния съд, се прилага не разпоредбата на чл.298 ал.1 ТЗ, а тази на ал.2 на същия член, доколкото правоотношенията между страните са възникнали на основание сключени между тях писмени договори, поради което предпоставка за приложимост на Общите условия, уреждащи задължението за неустойката, е те да бъдат предадени на насрещната страна, което в случая не е сторено. Поддържа,че изводът на въззивния състав,че липсва изискване на закона /чл.91 ЗАПСП/ за писмена форма на договора за предоставяне на неизключително право на разпространение на програми, не е съобразен с нормата на чл.125а от Закона за радиото и телевизията и със Закона за електронните съобщения. Навежда оплакване,че съдът не се е произнесъл по оплакванията му във въззивната жалба за неправилно недопускане на съдебно-счетоводна експертиза от първата инстанция, както и по доводите му за неподписано съгласие с Общите условия и непредаването им, за нищожност на клаузите за неустойка,поради противоречие с добрите нрави, както и ,че не може договор, който се представя в Съвета за електронни медии и в Комисията за регулиране на съобщенията да не е в писмена форма. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „по отношение на надлежно направено възражение за нищожност на клаузите за неустойка в процесните договори, поради накърняване на добрите нрави“ в противоречие с т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС, както и с решенията на Върховен касационен съд по т.д.№1907/15г. на ІІ т.о. и по т.д.№3633/14г. на І т.о.; по материалноправния въпрос „за критериите по чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи и изводите на съда по прилагането на чл.298 ал.1 ТЗ“ в противоречие с решения по т.д.№523/08г. на ІІ т.о., по т.д.№666/10г. на І .о., по гр.д.№856/09г. на ІV г.о., по т.д.№761/08г. на І т.о., по т.д.№1843/13г., по т.д.№317/14г. на І т.о., по т.д.№2483/14г. на ІІ т.о.; по процесуалноправния въпрос „с оглед на задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и за това може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни“ в противоречие с ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г. и решение по т.д.№3633/14г. на І т.о. на ВКС. В писмен отговор на касационната жалба ответникът „Нова Броудкастинг груп“ АД поддържа становище,че не са налице основания за допускането на касационния контрол на въззивното решение,тъй като липсват формулирани от касатора въпроси, които да са от значение за изхода на спора. По същество излага съображения за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба срещу частта от въззивното решение, постановено по исковете за неустойка е недопустима, тъй като същите са предявени в размери под предвидения в разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК допустим за разглеждане от касационната инстанция минимум. Поради това в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея производство – прекратено. В останалата й част – срещу въззивното решение,постановено по главните искове – касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат по главните искове, Софийският апелативен съд е приел за установено,че страните са обвързани от договор, по силата на който ответникът е получил неизключителното право за разпространение на програми, създавани за разпространение от ищеца. Тъй като ответникът не е възразил,че е получил услугите, дължими от ищеца и частично е заплатил същите, съдът е отнесъл тези плащания за погасяване на най-старите задължения за главница по първия от договорите.Поради това е присъдил останалата част от тези задължения в размер на 1628,60 лв. Вторият главен иск е намерен за изцяло основателен и доказан поради безспорната констатация за възникване на задълженията за лицензионно възнаграждение по втория договор и неплащането им на определените в него падежи. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В представеното писмено изложение касаторът не е формулирал правни въпроси, които да отговарят на общото изискване за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по главните искове, която е предмет на допустимо разглеждане от касационната инстанция. Изложеното в трите му точки, без да представлява конкретни правни въпроси, касае изцяло оплакванията му във връзка с уважаването на исковете за неустойка, но не и тези за лицензионно възнаграждение, по които и единственото възражение на страната,поддържано в хода на делото пред двете инстанции, е било,че е платил частично. Липсата на обоснована обща предпоставка за допустимост достъпът до касация следва да бъде отказан. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение