Определение № 150 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Ц. Р. и С. Н. Н. срещу въззивно определение №11792 от 20.08.2010г по ч гр.д. № 7492 /2010г на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящите касатри срещу определение от 21.07.2009г по гр.№ 7408/2009г на СРС. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молба за спиране на въвод по изпълнително дело, предявена от настоящите касатори като трети лица, претендиращи съсобственост, изключваща правото на взискателя, с правно основание чл. 254 ГПК. Към частната жалба е приложено изложение ,претендира се допускане на частната жалба до разглеждане Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално недопустима. В разпоредбата на чл. 254 от ГПК не е предвидена изрична възможност за обжалване, не се касае и за прекратително определение, а за акт, по отношение на който е приложим режима на обезпеченията. Определението, с което съдът не уважава искане за спиране на изпълнението по висящо изпълнително дело има характер на обезпечение и съгласно т. 6 от ТР № 1 от 17.01.2001 г. и ТР № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК, обжалването е на две инстанции. С новата уредба на чл. 396 от ГПК(ДВ бл. 100/2010г) е предвидена възможност за обжалване пред касационната инстанция при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК само на определения, с които се допуска обезпечение, а в настоящия случай молбата е оставена без уважение от първостепенния съд и определението е потвърдено. С оглед на горното, като счита, че не е предвиден процесуален ред за касационно обжалване на постановения въззивен акт, който в случая е окончателен, Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о