Определение № 2606 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 29/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Евро 07“ АД срещу решение на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на касатора по чл. 2б ЗОДОВ, предявен срещу Софийски районен съд. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът е предявил иск по чл. 2б ЗОДОВ срещу СРС. Твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК на 19.11.19г. срещу „Скиптър Ауто 2014“ЕООД за сумата от 3296,60лв. главница, заедно със лихва за забава.. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК била издадена на 09.01.20г. и връчена на ответника при условията на чл. 50 ГПК, и поради липсата на възражение била влязла в сила на 06.03.20г. Въпреки това изпълнителният лист бил издаден едва на 17.06.21г., т.е. със забава от 1 година, 3 месеца и 11 дни. По образуваното изпълнително дело било установено, че ответникът напуснал адреса, няма имущество и има публични задължения в размер на 59000лв.. Претендира имуществени вреди в размер на 6222,34лв., заедно със законната лихва от 07.03.20г. до окончателното плащане. Имуществените вреди били в размер на вземането на ищеца по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че имуществените вреди не били доказани. Липсвали доказателства за това, че длъжникът по заповедта за изпълнение към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение имал имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение и след разпределение да се погаси вземането на ищеца. В изложението към касационната жалба се поставя въпрос за това дали съдът е обвързан от становището на министъра на правосъдието и въпрос дали забавеното издаване на изпълнителния лист е лишило от възможност ищеца за принудително изпълнение. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като и двата въпроса не са обуславящи и не осъществяват общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК. Първият въпрос е неотносим към предмета на делото, защото въззивният съд е приел, че процедурата по Глава 3а от ЗСВ е приключила с отказ да се плати обезщетение, поради което е приел искът по чл. 2б ЗОДОВ за допустим и го е разгледал по същество. Никъде съдът не е приел, че е обвързан от отказа на министъра на правосъдието да се плати обезщетение. Напротив, за да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че отказът на министъра на правосъдието е ирелевантен за делото по същество, но имуществените вреди, които претендира ищецът не са в причинна връзка с бавното издаване на изпълнителен лист, а причинените вреди е необходимо да са в пряка причинна връзка с нарушението на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Вторият въпрос също не обуславя изхода на делото, поради следното: В хипотезата на чл.410 ГПК, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила, но не е издаден изпълнителен лист, забавата на съда ще настъпи от несвоевременното предаване на изпълнителния лист, а не от несвоевременното му издаване. Т.е. забавата ще е от момента, когато заявителят е отишъл да се уведоми за влязлата в сила заповед и да получи изпълнителния лист, а не от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото за влизането в сила на заповедта за изпълнение и за издаването на изпълнителния лист, съдът не уведомява заявителя, нито служебно представя изпълнителния лист пред съдия- изпълнител за образуване на изпълнително дело. Съдът ще бъде поставен в забава, когато при явяването на заявителя, съдът не предаде изпълнителен лист, който е бил длъжен да издаде, поради влязлата в сила заповедта за изпълнение. Едва тогава ще има нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, защото именно в този момент това субективно право ще бъде упражнено чрез явяването на заявителя в съда за получаване на изпълнителния лист. Забавеното правосъдие ще е от забавено предаване на изпълнителния лист, а не от забавено издаване на същия. В случая ищецът се е явил в съда за получаване на изпълнителен лист чак на 26.05.21г., при положение, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 06.04.20г. (заповедта е връчена на ответното дружество по чл. 50, ал.4 ГПК, доколкото няма отбелязване на съобщението, че фирмата е напуснала адреса, поради което заповедта е влязла в сила след изтичане на сроковете по чл. 47, ал.2 ГПК и по чл. 414, ал.2 от ГПК). Изпълнителният лист е издаден на 17.06.21г. и получен на 18.06.21г., т.е. срокът на забава е от 26.05.21г. до 17.06.21г.. В този срок на забава не се установява по делото ищецът да е изгубил правата си по заповедта за изпълнение, поради изтекла погасителна давност, нито че именно в този срок на забава длъжникът по заповедта за изпълнение е изпаднал в неплатежоспособност. Напротив, по делото има доказателства, че длъжникът по заповедта за изпълнение е изпаднал в неплатежоспособност още през 2016г., доколкото е имал непогасени публични задължения, за които е имало образувано изпълнително дело. Имуществените вреди следва да са в пряка и непосредствена причинна връзка от забавеното предаване на изпълнителния лист, т.е. ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че ако изпълнителният лист е получен своевременно, т.е. на 26.05.21г., то ищецът е щял да получи плащане на вземането си. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, а с Доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да докаже наличие и размер на имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от забавеното правосъдие. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО