Определение № 52 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7783/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 16.04.2013г. постановено от Шуменски окръжен съд по гр.д. № 100/2013г., с което е отменено първоинстанционното решение на Шуменски районен съд по гр.д. № 2519/2009г. и вместо това е отхвърлен предявения от М. Н. П. и П. Н. П. против Е. Ю. Г. по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот в [населено място], местн. „С.” с площ 1099 кв.м., с идентификатор 83510.663.17 по кадастралната карта на града, с трайно предназначение земеделска земя. Касационната жалба е подадена от ищците М. Н. П. и П. Н. П. чрез пълномощника адв. Ч.. Като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани осем правни въпроса, по които приетото от въззивния съд влиза в конфликт с установената съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Е. Ю. Г. е представил писмен отговор, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. П. страна Н. П. Н. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск и се развива пред въззивната инстанция за втори път - след отмяна от ВКС на предходно въззивно решение. Ищците М. Н. П. и П. Н. П. поддържат, че са собственици на имота по наследство и давност и се легитимират с нотариален акт от 1984г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Според акта титуляри на правото на собственост са ищците, заедно с Н. М. П.. Ответникът владее имота на основание договор за покупко-продажба от 2008г., сключен със С. Д. С., а неговият праводател се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност през 2006г. Налице са данни, че с решение от 04.02.1986г. по гр.д. № 1653/1985г. на Шуменски районен съд е уважен отчасти предявения на основание чл. 108 ЗС и 45 ЗЗД иск със страни: Н. М. П., П. Н. П. и М. Н. П. против С. Д. С.. Тъй като делото е архивирано и унищожено данните са от описната книга на съда и липсва конкретизация на спорния имот. В първоинстанционното и в двете въззивни производства не са събрани гласни доказателства за установяване придобиването на собствеността чрез давностно владение. В отменителното решение № 43 от 12.02.2013г. по гр.д. № 784/2012г. на І г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имот по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Прието е, че при представен по делото констативен нотариален акт за собственост в тежест на оспорващата този акт страна е да обори изводите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост; извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. Дадени са указания за извършване на нов доклад по делото с посочване чия е доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и за допускане на свидетели за доказване оспорването на нотариалния акт по давност от 11.01.2006 г. както на лицата, чиято е доказателствената тежест при това оспорване, така и на насрещната страна. В. съд при новото разглеждане е указал на страните да представят доказателства, както е посочено в отменителното решение на ВКС. В съдебното заседание ищците са поискали да бъдат разпитани като свидетели лицата, които са дали показания пред нотариуса при съставяне на нотариалния акт на ответника. Съдът е отказал да ги допусне като е счел за недопустимо при оспорване на констативен нотариален акт да се разпитват свидетели, чиито показания са послужили за съставяне на акта. За да отхвърли иска съдът е изтъкнал, че в нотариалния акт на С. Д. С. е удостоверено от нотариуса придобиването на правото на собственост по давност и доказателствената тежест за опровергаване констатациите на нотариуса е на страната, която ги оспорва, т.е. на ищците. Въпреки дадените указания те не са представили никакви допустими и относими доказателства, опровергаващи извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Поради това, тъй като не се установява ищците да са собственици на имота, искът им е отхвърлен. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия посочен от касаторите правен въпрос, а именно: допустимо ли е в исковото производство при оспорване правото на собственост, удостоверено с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да бъдат разпитани като свидетели същите лица, които са дали показания пред нотариуса при съставяне на акта. По въпроса липсва създадена съдебна практика, а той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като има значение за разрешаването на подобни спорове - чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Останалите правни въпроси, формулирани в изложението, не могат да обусловят достъп до касационен контрол. Част от тях имат теоретичен и принципен характер, но не са намерили разрешение в обжалвания акт и не са определящи за крайните изводи на съда. Такива са: въпрос № 2 - когато са оспорени и оборени с пълно и главно доказване елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС с неоспорени по реда на чл. 193 ГПК писмени доказателства, следва ли те да се кредитират от съда при наличие на разпоредбата на чл. 154 ГПК; въпрос № 3 - когато държанието на една вещ е придобито на някакво правно основание /напр. договор за заем за послужване/ упражнява ли държателят фактическа власт в противоречие с този, който твърди, че свои имота за себе си и се позовава на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС; въпрос №4 - възможна ли е скритост на придобивната давност; въпрос № 5 - допустимо ли е във фактическия състав, определящ съставянето на констативния нотариален акт и защитата срещу него, по тълкувателен път да се включват и други елементи, които изключват задължение за двете страни да доказват в производство по чл. 154 ГПК. Шестият правен въпрос - следва ли да се отмени констативния нотариален акт когато в исково производство бъдат оборени фактите, въз основа на които е констатирана собствеността, има изрично разрешение в закона /чл. 537, ал.2 ГПК/ и също не е свързан с решаващите съображения на съда. Въпрос № 7 - когато страните не са се позовали на пропуски на първоинстанционния съд в доклада относно разпределението на доказателствената тежест дали решението на въззивния съд е постановено при съществено процесуално нарушение при наличие на разпоредбата на чл. 269 ГПК и въпрос № 8 - когато и двете страни по спора легитимират с нотариални актове правото на собственост на имота как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на собствеността и следва ли това да бъде включено в доклада по чл. 146 ГПК, не могат да бъдат обсъждани отново, тъй като са разрешени в отменителното решение на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.