Определение № 242 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. К. Н. срещу решение № 281 от 27.07.2020г. по в. гр. дело № 361/2020г. на Окръжен съд – Русе, с което е отменено решение № 479 от 18.03.2020г. по гр. дело № 6073/2019г. на Районен съд – Русе и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 7 345. 26 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 21.08.2015г. – 10.07.2019г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], вх., ет., клиентски № 1700008197, абонатен № 0102406169, която е остойностена във фактура № 0105982158/30.09.2019г.. Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?, по който поддържа противоречие с решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; с решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; с решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; с решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о.. Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение Север“ АД подава отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен по гражданскоправен спор (приложима е нормата на чл. 318, ал. 2 ТЗ), с цена на иска над 5 000 лева, с оглед на което е допустима. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът Н. К. Н. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 7 345. 26 лв., представляваща начислена като корекция цена на електрическа енергия в размер на 43 551 кв.ч. за имот в [населено място], [улица], вх., ет., отчетена при извършена с констативен протокол № 1857 от 19.09.2019г. на Български институт по метрология (БИМ) метрологична проверка на процесния електромер в тарифа 1.8.3, която не е видима за отчитане на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ). Въззивният съд е възприел приетото и неоспорено заключение на съдебно-електротехническата експертиза, според което за процесния електромер, съобразно горепосочения констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е извършен софтуерен прочит за наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 43 551 кв.ч., която е невизуализирана на дисплея на СТИ. Наличието на показания в регистър 1.8.3 на процесното СТИ се дължи според съдебния експерт на неправомерно софтуерно вмешателство, умишлено действие, целящо пренасочване на реално потребена елекрическа енергия, преминала през измервателната система на електромера от видимите регистри в невидимата тарифа 1.8.3, поради което регистрираното количество енергия в 1.8.3, отнесено за периода от монтажа на СТИ (20.08.2015г.) до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество (10.07.2019г.), не е отчетено при редовните месечни отчети и е останало незаплатено. Вещото лице – ел. инженер е посочил, че паричното остойностяване на неотчетената ел. енергия в скрития регистър е по подпериоди, съобразно цена на ел. енергия за битови абонати, определена от КЕВР. Заключил е, че процесният електромер отговаря на изискванията за точно измерване на консумираната електроенергия, но има несъответствие в техническите му характеристики поради умишлена промяна в софтуера на СТИ. Окръжен съд – Русе е кредитирал показанията на разпитания пред първата съдебна инстанция свидетел Д. И. Ю., един от съставителите на констативния протокол за извършената от ответното дружество проверка от 10.07.2019г., според които последната е извършена чрез софтуерен продукт, предоставен от работодателя – ответник, като на присъстващите свидетели при съставянето на протокола са показани данните от компютъра – показанията на преминала електроенергия в скрит регистър, които са отразени в констативния протокол, след разяснение, че се касае за софтуерна повреда. Според показанията на свидетелката Е. К. (главен асистент в БИМ) по принцип, за да се извърши промяна в настройките на електромера, за да започне да отчита потребена ел. енергия в скрит регистър, е нужно ниво на достъп и парола, с каквито нито служителите на ЕРП, нито експертите от БИМ разполагат, а само и единствено фирмата – производител на СТИ. Въззивният съд е намерил, че приложими към процесното правоотношение са ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г,. тъй като съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която е установена процесната неотчетена ел. енергия в скрития регистър на СТИ, е от 10.07.2019г., като приложима е нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ от 2019г.. Според последната при неизмерено количество ел. енергия, поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Заключил е, че в тези хипотези се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса, електроенергия. По конкретния спор, периодът по чл. 55 ПИКЕЕ, за който следва да се начисли потребената, но неотчетена енергия, е 21. 08.2015г. – 10.07.2019г., който съвпада с исковия период. При тези решаващи правни изводи, Окръжен съд – Русе е приел, че ищецът дължи процесната сума и поради това предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос всякога е от значение за крайния изход на конкретното дело и е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ( ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд не е обсъдил в своето решение направеното в исковата молба, при условията на евентуалност, в случай, че бъде приета дължимост и изискуемост на процесното вземане, възражение за изтекла погасителна давност, поради което е процедирал в противоречие с горепосочената практика на ВКС. Следователно по формулирания от касатора правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,