Определение № 309 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1884/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. С. Ю., чрез адв.Т.П. срещу решение №144 от 18.05.2020г. по т.д. №468/2019г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение №125 от 05.08.2019г., постановено по т.д.№14/2019г. на Окръжен съд- Плевен, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2018г. в [населено място], причинено от К. Н. Г. при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС], за разликата над 15 000 лева до предявения размер от 35 000 лева, ведно със законната лихва от 25.01.2019г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, игнорирал е заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза и събраните гласни доказателства, а при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи иска за още 20 000 лева- разликата от присъдените 15 000 лева до претендираните 35 000 лева. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора и да обсъди доводите на страните и по материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и цитираните решения по чл.290 ГПК. Намира, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за неговата правилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд приема за безспорно установен механизма на процесното ПТП, настъпило на 26.09.2018г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка“Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Намира за спорни въпросите относно вида на получените от ищцата увреждания и причинната им връзка с деликта, както и относно справедливия размер на дължимото обезщетение за установените по делото неимуществени вреди. Решаващият съдебен състав приема за установени настъпването на описаните в исковата молба травми, претърпени от ищцата- разкъсно-контузна рана в поясната част, оток в окосмената част на главата, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия с установена медиална дискова херния на ниво С5-6, като след анализ на доказателствата стига до извод, че тези увреждания са пряка и непосредствена последица от описаното ПТП. Излага аргументи, че не се установява заболяването дискова херния на ниво С6-7, обсъдено в заключението на съдебно-медицинската експертиза, да е резултат на процесния деликт. Въззивният съд анализира медицинските документи, издадени непосредствено след произшествието – болнични листа, амбулаторни листа от периода 27.09-19.11.2018г., епикриза от 12.11.2018г. с посочена диагноза „увреждане на шийни коренчета с радикулопатия С5 и С6 двустранно“, мултидетекторната компютърна томография КТ от 02.10.2018г., установяваща наличието на медианна дискова херния със стенозиране на предното епидурално пространство и значителна компресия на медулата на ниво С5-6, с изрично отбелязване, че на ниво С6-7 липсват КТ данни за дискова херния и протрузия, и стига до извод, че уврежданията, причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП са разкъсно-контузна рана и охлузване, които представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота и дискова херния на ниво С5-6, което представлява постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът констатира, че не е приложена магнитнорезонансна томография от 22.05.2019г., въз основа на която в заключението на съдебно-медицинската експертиза се приема, че при ищцата е установено наличие на втора протрузия с образуване на херния на ниво С6-7. Обосновава извод, че предвид констатираната непосредствено след произшествието дискова херния само на ниво С5-6 и установяването на херния на ниво С6-7 около 9 месеца след произшествието не може да се приеме, че втората дискова херния е увреждане, причинено от ПТП на 26.09.2018г. Решаващият съдебен състав след обсъждане на събраните гласни доказателства и заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи приема за установено, че след инцидента ищцата е изпитвала неудобства в обслужването си и притеснения от необходимостта да ползва чужда помощ. Изпитвала болки, особено нощем или при застудяване на времето, приемала медикаменти, била на физиотерапия, наложило се да ползва мека шийна яка при пътуване в автомобил. Непосредствено след инцидента била в кратка уплаха, а след това възникнало невротично разстройство, свързано със стрес, специфична/изолирана фобия. Станала страхлива, потисната, затворена в себе си. При преценката на вида и интензитета на неимуществените вреди съдът съобразява, че симптоматиката на дисковата херния се характеризира с главоболие, болки в областта на раменете и ръцете, спазъм на паравертебралната мускулатура, ограничена подвижност, изтръпване на пръстите на ръцете, намалена чувствителност, като тези симптоми се проявяват и при покой, но се усилват при движение. Болковият синдром е продължителен – седмици и месеци, като в началото болката е по-силна. Веднъж образувана, шийната херния не може да се самоизлекува, а лечението има за цел овладяване на възпалението и болковите прояви, профилактика на по-сериозни и късни нервни увреждания. При евентуално влошаване на състоянието лечението е само оперативно. Въззивната инстанция стига до краен извод, че телесното увреждане /дискова херния/ представлява постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, като търпените от ищцата страдания са продължителни, макар и с различен интензитет, а лечението е за овладяване на болката. Болките предизвикват съществен дискомфорт и влошават качеството на живот на ищцата за неопределен период от време, като обезщетение в размер на 15 000 лева е напълно адекватно да я обезщети за претърпените болки и страдания в резултат на процесното ПТП. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение над 15 000 лева /до 35 000 лева/, решаващият съдебен състав излага аргументи, че не е доказано втората дискова херния на шийните прешлени на ниво С6-7 да е резултат на процесното ПТП; не е прилагано стационарно лечение, включително и оперативно; макар и персистиращо, фобийното разстройство при ищцата не се характеризира с динамика, нито е налице инвалидизация заради него; не е установено по категоричен начин, че полученото увреждане е причина за промяна в трудовите функции и местоработата й. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството и тежестта на травмите на ищцата; трайните последици от тях; интензитета и продължителността на болките и страданията, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. За да отмени частично първоинстанционното решение, като намали определеното от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция анализира тежестта и продължителността на болките, страданията и търпения дискомфорт, но приема, че не се установява част от травматичните увреждания / втора дискова херния на шийните прешлени на ниво С6-7/ да са резултат на процесното ПТП и не се доказва, че полученото увреждане е причина за промяна в трудовите функции и местоработата на ищцата. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на процесуалноправния въпрос- относно задължението на съда да мотивира съдебното решение като анализира релевантните доказателства и обсъди доводите на страните, не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Така както е формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпросът инкорпорира оплакванията на касатора, че въззивният съд е постановил необоснован акт, тъй като липсва изискуемият анализ на фактите и отчитане на всички релевантни за спора обстоятелства, най-вече получените от ищцата две дискови хернии на С5-6 и С6-7 шийни прешлени и последиците от тях, както и вероятността в бъдеще да претърпи оперативно лечение и опасността от инвалидизиране. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е обсъдил релевантните факти и обстоятелства и наведените във въззивната жалба оплаквания. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени травматични увреждания- разкъсно-контузна рана в поясната част, оток в окосмената част на главата, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия с установена медиална дискова херния на ниво С5-6. След анализ на всички доказателства в тяхната съвкупност, вкл. цялата медицинска документация, двете експертизи и събраните гласни доказателства, е приел, че тези увреждания са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, като са причинили на пострадалата гореописаните болки и страдания. Следва да се има предвид, че настъпването на нови увреждания, включително влошаване на състоянието /ексцес/ са основание за предявяване на нови претенции за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд