Определение № 1774 от 25.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1832/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Дар Г.Н.“ ООД, [населено място] против решение №213 от 21.06.2023 г. по т.д. № 251/2023г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – „Енерго- Про Енергийни услуги „ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. А. Т. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като са развити пространни доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №82 от 17.02.2023г. по т.д. 181/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът е очертал предмета на спор- вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение- да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия на основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.18 от договора. Съдът е разгледал чл.16 и чл.17 от договора – като третиращи предпоставките за прекратяването му, като първият текст определял основанието за токова действие – промяна в нормативната уредба или съществено изменение на цените на ел. енергията, а вторият текст уточнявал начина на прекратяване на договора. Чл.18 предвиждал неустойка при недадено предизвестие за такова едностранно прекратяване. Съдът е разгледал писмото на ответника от 05.10.2021г. и е приел, че същото няма характер на предизвестие за прекратяване на договора, а съставлява само предложение за изменение на клаузи в него свързани с ценообразуването и плащането на доставената ел. енергия.Този извод е подкрепен с разбирането, че в него липсва позоваване на визираните в чл.16 основания за прекратяване, което като задължение е изведено от чл.17, ал.2 на договора. Прието е още, че ако е отправено такова изявление в същото писмо, то било в евентуалност, и то само ако има взаимно съгласие за прекратяване на отношенията. Така е достигнат извод, че това писмо цели друго, а не прекратяване на договора, съгласно правилата за тълкуване на чл.20 ЗЗД. Съобразно това е посочено, че в същото писмо било указано, че ако липсва такова взаимно съгласие, то предизвестието тече от 01.11.2021г. В тази връзка е прието, че в същия смисъл следва да се третира и изявлението на ответника от 07.10.2021г., но с него вече прекратяването настъпва от 01.12.2021г., като такова предизвестие е отправено с писмото от 01.11.2021г.И тъй като очертаните от чл.16 хипотези не са залегнали в писмото, така както изисква чл.17,ал.2 от договора, страната не се е позовала на тях, поради което е направен извод, че тя не е оттеглила предходното предложение, а само го е конкретизирала. Освен това, като още един аргумент е посочено, че дори и да се приеме, че второто писмо от 08.10 представлява оттегляне на волеизявлението за прекратяване на договора с първото писмо, то същото е било оттеглено преди да настъпят последиците от първото, преди дадения срок. 01.11.21г. и дори преди визираните срокове за стартиране процедура по ПТЕЕ с крайна дата -10.10.21г.Прието е в тази насока още, че изявлението за прекратяване на договора е оттегляемо едностранно изявление на продавача, като разпоредбата на чл.13 ЗЗД не се прилага, поради това, че третира сключване, а не прекратяване на договора. Така е направен и решаващия извод, че не са налице условията на чл.18 от договора, поради което и неустойката не е дължима.Въззивният съд е констатирал още, че във въззивната жалба на ищеца са изложени доводи за причините, наложили предприемане на действия за смяна на доставчика, незабавно след получаване на писмото от 05.10.2021 г., но е отбелязал лаконично, че тези доводи са извън предмета на спор и не следва да се обсъждат. Настоящият съдебен състав счита, че формулираните в изложението първи четири въпроса, разгледани като единно цяло и от касатора могат да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а поради еднаквата им насоченост и обобщени като един релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК въпрос, който е включен в спорния предмет на делото и се свежда до това, оттегляемо ли е и до кой момент отправено изявление (предизвестие) за прекратяване на двустранен договор и приложими ли са към изявлението (предизвестието) правилата на чл.13 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси и тяхното разрешаване е обусловило отхвърлянето на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Или така поставения въпрос удовлетворява изискването за общо основание. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същият е решен в противоречие с приетото в посоченото от касатора решение №230 от 12.10.2015г.,с което е обоснована приложимост на чл.13 ЗЗД. В противоречие с приетото от въззивния съд е мотивирано с цитирания съдебен акт, че съгласно чл.13 ЗЗД предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока, който е определен в него или този който е нужен за да достигне приемането. Оттеглянето е възможно, но направеното предложение губи действието си, ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението за оттегляне, като тези правила важат и за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Прието е изрично, въпреки че спорът разглеждан от ВКС е бил трудов, че тези разрешения намират съответно приложение и при едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат изменят или прекратяват права и задължения Направен е изричен извод, че независимо от това дали възникването на правните последици е обусловено от достигане на волеизявлението до определен адресат или не, те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттеглени след като са породили действието си. Или, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Останалите поставени въпроси като свързани с вече разгледаните и пряко с разрешаването им не обосновават самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът дължи държавна такса в размер на 707.55лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение