Определение № 481 от 10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 636/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Я. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 265157 от 30.07.2021 г. по гр.д.№ 14047/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 20852/ 2020 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Топлофикация – София“ ЕАД, гр.София, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 82 от 13.05.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител ” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 24 000 лв за период от 13.05.2020 г. до 13.11.2020 г. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно. Според него при решаване на спора съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и въз основа на несъществуваща правна норма – такава, която да изисква административно одобряване или съгласуване на бизнес – плана на новоназначен управител на търговско дружество. Освен това релевира правните въпроси „На какви изисквания трябва да отговаря и какви признаци да покрива служител, за да бъде определен като такъв от „ръководството на предприятието“?“; „Ежегодния бизнес план на предприятието, което всяка година се утвърждава от принципала идентичен ли е с личния бизнес план на управителя, включен в неговия договор за управление?”; „Кой е момента, в който следва да се приеме, че е сключен договор за управление и от който започва да тече посочения в разпоредбата на чл.328,ал.2 от КТ деветмесечен срок при търговско дружество с двустепенна система на управление?“; и „Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви към решението при препращане към разпоредбата на чл.272 от ГПК, както и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди доводите на страните?“. Касаторът счита, тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна „Топлофикация – София“ ЕАД счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради липса на посочени от жалбоподателя правни въпроси. Излага доводи по правилността на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, по реда на чл.272 ГПК и излагайки собствени съображения по фактите и доказателствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „главен счетоводител“, с място на работа – Дирекция „Икономическа политика“, Отдел „Счетоводен“. Основната цел на длъжността била планиране, организиране и контролиране на цялостната финансово – счетоводна дейност, осигуряване актуално и вярно отчитане на паричните средства, стоково – материалните ценности и основните средства, осигуряване на вярна и актуална счетоводна отчетност на основата на първичната документация. В нейните задължения се включвали разработване и предлагане счетоводната политика и формата на счетоводството; организиране счетоводната отчетност на дружеството по структури и дейности, изготвяне годишния финансов отчет, счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния поток и съответните пояснителни бележки; организиране и контролиране регистрирането на счетоводните операции и изготвянето на надлежните счетоводни регистри; отговорност за достоверното счетоводно отразяване на резултатите от всички дейности на дружеството; осъществяване методическо ръководство и координиране прилагането на счетоводната политика; анализиране резултатите от счетоводните операции и записвания и организиране инвентаризирането на всички разчетни сметки; планиране, организиране и контролиране процеса на годишната инвентаризация на дружеството; осигуряване и контролиране пълното и вярно отчитане на паричните средства и своевременно отразяване движението им по счетоводните документи; участие в организирането и провеждането на процедури по бракуване и инвентаризация на ДМА и стопански инвентар и изготвяне прилежащите към това участие документи; контролиране поемането на ангажименти и извършването на разходи, съгласно Бизнес плана, Инвестиционната и Ремонтната програма на дружеството; проверка и подписване банкови и касови документи, счетоводни отчети и други; подпомагане дейността на външни контролни органи при назначени проверки, регулаторни ревизии и одити; организиране и контролиране съхранението на финансово – счетоводни документи, подписване счетоводни отчети, ползване и изискване служебна информация от останалите структурни единици в дружеството, касаещи изпълнението на преките му служебни задължения. Ищецът ръководел пряко длъжностите „заместник ръководител счетоводен отдел/ заместник – главен счетоводител“, „счетоводител“ и „счетоводител оперативен“, а негов пряк ръководител бил директорът на дирекция „Икономическа политика“. Главният счетоводител ръководел, организирал и отговарял за дейността на отдела. Давал задачи на останалите работещи в звеното устно, по имейл или чрез вътрешната информационна деловодна система. На 28.11.2019 г. бил сключен договор за възлагане управлението на „Топлофикация – София“ ЕАД, по силата на който управлението на дружеството било предоставено на А. А. за срок до 30.01.2022 г. А. приел да участва в управлението му като член на Управителния съвет и изпълнителен директор, като поел задължение да организира управлението на дружеството, като определя вътрешната му управленска и организационна структура и утвърждава цялата му вътрешно нормативна уредба. Същият следвало да изготви бизнесплан за целите и намеренията за развитие на дружеството, организационни и финансови мероприятия за постигането им и очакваните резултати, като го представи до 31 март на текущата година в Столичен общински съвет, на заместник кмета, в чието направление попада дейността на дружеството и на Дирекция „Икономика и търговска дейност“. Бизнеспланът на „Топлофикация – София“ ЕАД за 2020 г. бил приет от Управителния съвет на дружеството с протокол № 12/ 20.02.2020 г. и на 12.03.2020 г. бил изпратен за разглеждане и одобрение на Столичен общински съвет. Актуализираният бизнесплан на „Топлофикация – София“ ЕАД за 2020 г. бил внесен в Столична община на 01.07.2020 г. и бил утвърден в цялост с Решение № 304 от 09.07.2020 г. на Столичен общински съвет. Трудовото правоотношение между страните по делото било прекратено със заповед № 82/ 13.05.2020 г. на основание чл.328 ал.2 КТ, считано от 14.05.2020 г., поради сключване на договор за управление с управителя. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ изисква да е сключен договор за възлагане управлението на предприятие, като съдържанието на този договор се определяло свободно от страните. Достатъчно било да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. В случая такъв договор бил сключен на 28.11.2019 г., с който цялостната дейност по управление на ответното дружество била възложена на А. А.. Това бил и моментът, от който започвал да тече срокът по чл.328 ал.2 КТ. Уволнителната заповед била издадена и връчена на ищеца в рамките на този срок. Към момента на връчването й новият управител имал бизнес задача с конкретни икономически показатели, които трябвало да постигне – касаело се за бизнесплана на „Топлофикация София“ ЕАД за 2020 г., който на 12.03.2020 г. бил изпратен за разглеждане и одобрение на Столичен общински съвет. Без значение било обстоятелството, че бизнеспланът бил в процес на административно одобрение към момента на уволнението. Назначеният нов управител можел да уволни служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение или съгласуване на бизнесплана. Нямало и данни за спиране или отлагане на изпълнението на бизнесплана до одобряването му от Столичния общински съвет. Той бил съставен преди управителят да упражни потестативното си право по чл.328 ал.2 КТ, поради което съдът отхвърлил доводите на ищеца, че договорът за управление и свързаният с него бизнесплан не са били налице към момента на уволнението му. Съдът отхвърлил и възраженията, че заеманата от ищеца длъжност не попадала в кръга на ръководните длъжности по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Посочил, че при преценката дали една длъжност е ръководна, същественото е какви са били нейните трудови функции, подчиненост и отговорности, а не нейното наименование. Ръководни били служителите, от които пряко зависела дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели. Конкретно заеманата от ищеца длъжност имала не само организационни, но и ръководни и контролни функции на цялостната търговска/финансова дейност на ответника. Изрично било посочено във връчената на ищеца длъжностна характеристика, че основната цел на длъжността е планиране, организиране и контролиране на цялостната финансово – счетоводна дейност. Длъжността му била на пряко подчинение на директор на Дирекция „Икономическа политика“, но именно ищецът осъществявал ръководство на трудовия процес, организирайки счетоводната отчетност на дружеството по структури и дейности, поставяйки задачи на подчинените му служители и осигурявайки контрол върху пълното и вярно отчитане на паричните средства и своевременното им отразяване в счетоводните документи. Без значение било обстоятелството, че някой решения той можел да взема само след изрично одобрение. Това не изключвало определянето на длъжността на ищеца като ръководна, щом той носел отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му звена и от него зависело постигането на определени цели. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят поддържа очевидната неправилност с доводи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и въз основа на несъществуваща правна норма – такава, която да изисква административно одобряване или съгласуване на бизнесплана на новоназначен управител на търговско дружество. Такива мотиви обаче обжалваното решение не съдържа. Съдът е посочил, че висяща процедура по административно одобрение на бизнесплан не може да е пречка за текущото му прилагане, а не че съществува основана на правна норма процедура по одобряване или съгласуване на бизнес – план, чието провеждане да е условие за валидността му. Поради това касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. От тях необуславящ е въпросът дали ежегодният бизнесплан на предприятието е идентичен с личния бизнесплан на управителя, включен в неговия договор за управление. Той не е разрешен от въззивния съд, който никъде в акта си не е правил разграничение между личен бизнесплан на управителя и ежегодния бизнесплан на предприятието. Основанието за уволнение е изведено от сключения договор за управление на 28.11.2019 г. и от утвърдения бизнесплан на ответното дружество за 2020 г. Личен бизнесплан на управителя по делото не е приет за установен. Необуславящ е и въпросът за момента, от който започва да тече посочения в разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ деветмесечен срок при търговско дружество с двустепенна система на управление. На този въпрос в обжалваното решение не е даден отговор, тъй като такъв не е бил поставен с въззивната жалба. Ограниченият в правомощията си от разпоредбата на чл.269 ГПК въззивен съд не би могъл да се произнася по доводи, с които не е надлежно сезиран. Останалите поставени от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи, но те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК актове не ги разрешават по начин, противоположен от този на въззивния съд. За законността на уволнението по чл. 328 ал. 2 КТ е необходимо работодателят да предприятие по смисъла на § 1 т.2 ДР КТ; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1 т.3 ДР КТ и потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9-месечен срок от започване изпълнението на новия договор за управление. Дори в сключения договор за управление с новия директор да няма изричен текст, според който директорът поема задължение да осъществява някаква програма, при липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план на предприятието, като е без правно значение по чие предложение е приет финансовия план и дали той се съдържа в самия договор или в други документи /решение № 144/ 04.07.2019 г. по гр.д.№ 4350/ 2018 г., ІV г.о./. Дали един служител е част от ръководството на предприятието е въпрос, относно който не са определящи наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл.328 ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление /решение № 257/ 15.05.2019 г. по гр.д. № 4002/ 2017 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото. При спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи /решение № 138/ 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4169/ 2017 г., ІІІ г.о./. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което и по обуславящите правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и