Определение № 441 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 681/24.09.2019 година, подадена от „Сепърти“ ЕООД [населено място] против част от решение № V-57/07.08.2019 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, пети въззивен състав, постановено по гр. д. № 537/2019 година.

С касационната жалба решението на Окръжен съд Бургас се обжалва в частта му, която въззивният съд е изменил първоинстанционното решение № 1/03.01.2019 година на Районен съд Несебър, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 266/2018 година, като е осъдил „Сепърти“ ЕООД, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на И. А. В. сумата от 10 181.69 лева, с която дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на В., представляваща цената на обзавеждането на апартамент № , намиращ се на третия етаж в „Апарт Хотел Рич 2“ в [населено място], поръчано и заплатено от В. и продадено от дружеството като част от цената на апартамент № по нотариален акт № ..., дело № 360/2016 година на С. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Несебър, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 20.03.2018 година до окончателното плащане, както и сумата от 2019.61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.04.2016 година до 19.03.2018 година.

В подадената от „Сепърти“ ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против дружеството от И. А. В. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба И. А. В. е подала отговор на същата с вх. № 19 218/02.12.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № V-57/07.08.2019 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, пети въззивен състав, постановено по гр. д. № 537/2019 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„Сепърти“ ЕООД е било уведомено за обжалваното решение на 19.08.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 14 681/24.09.2019 година, като е подадена по пощата на 24.09.2019 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установявало, че на 30.08.2013 година и на 01.09.2013 година И. А. В., в качеството си на купувач била сключила с „ЛС-Груп“ ООД [населено място], в качеството му на продавач-строител,, предварителни договори за строителство и продажба на апартаменти № и № , намиращи се на третия етаж на новостроящата се жилищна сграда в парцел „Апарт Хотел Рич 2“-жилищен комплекс в У. ... в кв. 50 по плана на [населено място]. Продавачът поел задължение да осигури завършване на сградата в срок до 30.10.2013 година. Цената на апартаментите била по 104 425.00 €, които И. А. В. се задължила да заплати на вноски, уговорени в чл. 11 от договорите. Последните вноски за двата апартамента следвало да бъдат направени до 28.04.2015 година. Продавачът-строител се задължил да предаде на купувача-възложител акт обр. 16 и разрешение за ползване на сградата в двумесечен срок след подписването на акт обр. 16 (чл. 7от договорите), както и да прехвърли собствеността върху апартаментите по нотариален ред, при условие че последната вноска бъде платена преди изповядването на сделката по нотариален ред. Не се спорело, че И. А. В. не била изпълнила точно задълженията си за плащане на цената, като причините за това били ирелевантни за настоящия спор. По двата предварителни договора В. платила общо 109 320.00 €. В срок, съобразно уговореното били платени първите две вноски по двата договора (с фактура от 1.09.2013 година-7823.32 лева с ДДС за двата апартамента, и 63 000.00 € на 30.09.2013 година). На 5.11.2014 година, т. е. след срока по договорите били платени още 22 000.00 €.

На 1.04.2014 година И. А. В. сключила със „Стило“ ООД [населено място] договор за изработка на мебелировка по приложен проект с материали на изпълнителя по приложения опис към договора. Ищцата се задължила да заплати по този договор възнаграждение на изпълнителя в размер на 13 782.00 лева, от които 12 400.00 лева при подписването на договора. Плащането на авансовата вноска се установявало с ... № 3/01.04.2014 година, в който било посочено, че е платена от И. А. В. за мебелировка Рич 2, ап. № и . Срокът за изпълнението на договора от страна на изпълнителя бил уговорен на 35 дни от получаването на авансовата вноска. Видно от опис на лист 30-32 от делото на Районен съд Несебър, същия касаел вещи на стойност 5972.00 лева, като включвал кухня на стойност 1850.00 лева, техника на стойност 1439.00 лева (мивка от неръждаема стомана 89.00 лева; аспиратор модел „Флекса 400“ за 149.00 лева; комбиниран хладилник с фризерна камера за 529.00 лева, стъклокерамичен плот за 295.00 лева, микровълнова фурна за вграждане за 377.00 лева), холна маса на стойност 140.00 лева, диван и кресло на стойност 1903.00 лева., шкаф коридор-640.00 лева. В описа било посочено, че мебелите и техниката касаят Рич 2 квартира . Във връзка с оспорванията от „Сепърти“ ЕООД [населено място] по делото бил разпитан свидетеля И. Х. Г., управител на „Стило“ ООД [населено място]. Той сочел, че няма спомен да е правен монтаж за конкретния клиент И. А. В. в ап.№ , съгласно предявения му договор. Сочел, че договорите на фирмата изглеждат по начина, по който и приложения към делото, но заявявал, че няма представа кой е подписал и издал процесния. Признавал, че не е единствения, който подписва договорите, а вместо него по различно време са се подписвали и различни служители. Заявявал, че няма как да знае дали клиента и договора са на фирмата, както и ордера, макар печата да изглеждал като на фирмата. Твърдял, че през цялата си практика не са имали никакви възражения по изпълнение на договорите. Били приложени гаранционна карта и касов бон за закупена пералня „Беко“-406.79 лева, като понеже сумата по касовия бон не се четяла, на основание чл. 162 от ГПК, въззивният съд приемал тази сума като от общата стойност на покупката се изваждали стойностите на останалите вещи. Освен това била приложена стокова разписка с фискален бон от 01.04.2014 година за закупени от два ратанови комплекта-бял и кафяв, на обща стойност 1090.00 лева. Представена били гаранционна карта с касов бон, от които било видно, че на 03.06.2014 година И. А. В. закупила телевизор модел 42 LA 690S, сер. № ... на стойност 1099.00 лева. Представен бил и ... от 01.04.2014 година, издаден от „М. 2013“ ЕООД [населено място] за сумата от 3080.00 лв., представляващи стойност на завеси и корниз, в който като купувач била посочена И.., рийч 2.

На 13.08.2014 година в [населено място] бил сключен договор за поръчка между И. А. В., в качеството на възложител и „Каза декор“ ООД [населено място] (представлявано от Й. М.), съгласно който ищцата възложила на дружеството цялостно обзавеждане, съгласно приложен опис № 1, неделима част от договора, на недвижимия имот, собственост на възложителя. И. А. В. се задължила да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 470.93 €. Изпълнителят се задължил да изпълни поръчката в срок от 30 работни дни от получаването на договореното възнаграждение. В този договор И. А. В. била посочена като собственик на ап. № в комплекс Рич-2, Равда. Приложена била и поръчка към договор 0202 с дата 13.08.2014 година, в която като клиент била посочена И. А. В., а за изпълнителя същата била подписана от И. Н. В.. В нея като адрес на обекта били посочени ап. № и № в Рич-2 и били изчерпателно индивидуализирани продуктите, сред които секция за хол-ап. № -1 брой на стойност 380.24 лева, комод за спалня-1 брой на стойност 237.65 лв. Общата стойност на поръчката била 908.89 лева, от която стойността на вещите, които следвало да бъдат изработени за ап. № **-617.89 лева. Съгласно разписка от 13.08.2014 година цялата сума била платена от И. А. В. при сключването на договора за поръчка. Във връзка с оспорванията на „Сепърти“ ЕООД [населено място] по делото била разпитана свидетелката И. Н. В.. Същата заявявала, че тя била подписала договора. Нямала спомен договора да касаел обзавеждането на два съседни апартамента, но допускал и такава възможност. Сочела, че не си спомня лицето, вписано в договора за поръчка, не знае дали мебелите са доставени, понеже други лица отговарят за доставките, а тя е дизайнер.

По делото била разпитана и свидетелката И. Д. К.. Същата заявявала, че се запознала с И. А. В. през 2014 година, понеже свидетелката работела в агенция за недвижими имоти в [населено място]. Ищцата щяла да закупи два апартамента в [населено място], единия от които да отдава под наем. Срещнали се през лятото на 2015 година-август, когато апартаментите били обзаведени. Апартаментите били един срещу друг, огледално разположени. Обзавеждането било стилно, не нискобюджетно, като И. А. В. ѝ казала, че фирмите с които работи са „Каза Декор“ ООД [населено място] и „Стило“ ООД [населено място]. Обзавеждането в апартаментите било идентично, но различно по цветове. В апартамента, който следвало да бъде отдаден под наем-ап. № , спалнята била в бежово и зелено, като била обзаведена със спалня, гардероб, скрин за телевизор, пердета, плътни завеси. В холната стая с кухненска част имало бели кожени мебели, бели ратанови мебели, трапезни столове и кухня в бежово с хладилник и техника. Банята била с пералня, в коридора (представляващ антре) имало гардероб. Имало и голям бял телевизор. Понеже все още И. А. В. не била собственик не се стигнало до сключването на договор за отдаване под наем, но се уговорили да се срещнат през следващата година. През юни 2016 година дъщерята на В. ѝ се обадила притеснена от това, че разбрали, че апартамент № има нов собственик. Свидетелката отишла на място и през общата за двата апартамента тераса огледала апартамент № **, в който се намирали същите вещи, които били там и предната година.

По делото били представени споразумения с дата 2.02.2015 година, сключени между „ЛС-Груп“ ООД [населено място] и И. А. В., с които страните по предварителните договори за строителство и продажба на апартаменти № и № са ги прекратили, ведно с всички анекси и споразумения към тях. Посочено било, че сумата от 58 801.00 € с ДДС за ап. № и сумата от 50 519.00 €с ДДС за ап. № ще бъдат върнати на купувача по банкова сметка, посочена от него, до 31.12.2015 година. Посочено било още, че страните са уредили помежду си изцяло отношенията по предварителните договори от 1.08.2013 година и нямат претенции една спрямо друга. Във връзка с оспорването подписите (авторството) на споразуменията за И. А. В., по делото била приета съдебно-почеркова експертиза, от заключението, на което се установявало, че подписите под двете споразумения от името на В. са положени от същата. Затова съставът на Окръжен съд Бургас, кредитирайки заключението на вещото лице С. като обосновано и безпристрастно, приемал, че оспорването не било успешно проведено от И. А. В.. Тези документи били оспорени и като такива с недостоверна дата. Приложени били преписи от паспорта на В., върху които са положени печати за влизане и излизане в Република България за процесния период, като за 2015 година било посочено влизане в Република България (през летище Бургас) на 4.03.2015 година и излизане през същото летище на 11.03.2015 година, след което отново ищцата била посетила Република България от 02.08.2015 година до 16.08.2015 година. Последното от предходните посещения в Република България на И. А. В. било в периода 08.08.14 година-(датата на напускане на печата не се чете). В исковата молба обаче било налично признание, че И. А. В. била в България през февруари 2015 година, поради което въззивният съд намирал оспорването на датата за неуспешно проведено от нея. В заключение-двете споразумения установявали прекратяването на предварителните договори за ап. № и № , считано от 02.02.2015 година, както и уреждането на отношенията между страните по тях към тази дата (И. А. В. и строителя-„ЛС-Груп“ ООД [населено място]), с изключение на възстановяването на сумите, уговорено с краен срок 31.12.2015година.

Не се спорело по делото, а и се установявало от приложената разпечатка от Търговския регистър, че преди сключването на споразуменията, на 30.01.2015 година била била вписана апортна вноска в капитала на ответника „Сепърти“ ЕООД [населено място], включваща и процесните апартаменти № и № , извършена от „ЛС-Груп“ ООД [населено място]. През март 2015 година била променена правно организационната форма на дружеството-от ООД в ЕООД, а през май 2015 година същото е преименувано на „Инхиантер“ ЕООД [населено място].

На 11.08.2015 година било сключено тристранно споразумение между „Сепърти“ ЕООД [населено място] и И. А. В., както и „Инхиантер“ ЕООД [населено място], съгласно което страните са се съгласили вместо „Инхиантер“ ЕООД [населено място] да връща на ищцата сумата от 109 320.00 € по двете споразумения от 2.02.2015 година, тази сума да бъде преведена по сметката на „Сепърти“ ЕООД като продажна цена за ап. № , находящ се в комплекс „Рич 2“, [населено място] в срок до 31.12.2015 година. Посочено било още, че с това споразумение са изцяло уредени отношенията между И. А. В. и „Инхиантер“ ЕООД [населено място] и за в бъдеще същите нямат претенции помежду си. Според съдебно-почерковата експертиза подписа на ищцата, положен под споразумението е на В... На същата дата-11.08.2015 година „Сепърти“ ЕООД продало на И. А. В. и дъщеря ѝ апартамент № , находящ се в комплекс „Рич 2“, [населено място] за сумата от 109 320.00 €, относно, която било посочено, че ще бъде заплатена в срок до 31.12.2015 година от „Инхиантер“ ЕООД [населено място].

Съгласно нотариален акт № ..., дело № 360/2016 година на С. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Несебър, вписан под № * в регистъра на Нотариалната камара „Сепърти“ ЕООД [населено място] било продало на Ж. М. Н.. процесния апартамент № в комплекс „Рич-2“, ет. ... за сумата от 60 000.00 €, включваща и цената на цялото обзавеждане и оборудване съгласно огледа на 4.03.2016 година.

След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съставът на Окръжен съд Бургас намирал, че искът по чл.59 от ЗЗД бил основателен и доказан за сумата от 10 181.68 лева. В нея се включвала цената на следните мебели и оборудване: секция за хол-380.24 лева; комод за спалня-237.65 лева (по договор с „Каза декор“ ООД [населено място]); пералня Беко-407.79 лева (вещи по б. „Б“ от петитума на исковата молба); обзавеждане и техника на обща стойност 5972.00 лева, съгласно договор със „Стило“ ООД [населено място] (вещи по б. „А“ от петитума на исковата молба); бял ратанов комплект-545.00 лева (стойността определена на основание чл.162 от ГПК като половината от цената на двата ратанови комплекта); бял телевизор модел 42 LA 690S, сер. № 405WRGX24791 на стойност 1099.00 лева (останалата описана в касовия бон техника не била относима към вещите, предмет на исковата молба); завеси на стойност 1540.00 лева (стойността им била определена на основание чл. 162 от ГПК като половината от стойността на закупените от ищцата завеси). Двата договора за поръчка и изработка от 2014 година, независимо, че не били подписани от законните представители на дружествата- изпълнители били валидни и установявали сключването им на основание чл. 301 от ТЗ. Договорът от 13.08.2014 година, заедно с поръчките към договор 0202, както и платежния документ били съставени на една и съща дата, като от показанията на свидетелката И. Н. В.. се изяснявало, че са подписани от нея, поради което установявали закупуването от И. А. В. на описаните по-горе вещи по б. „А“ от петитума на исковата молба, а при съпоставка с показанията на свидетелката И. Д. К. същите са се намирали в апартамент № ** както през август 2015 година, така и през юни 2016 година когато апартамента вече бил продаден на трето лице от „Сепърти“ ЕООД [населено място]. От договора за изработка от 01.04.2014 година, ведно с описа и приходния ордер, във връзка с показанията на И. Д. К.., които били логични, последователни и изчерпателни относно вида на вещите и цвета им, се установявало също, че и вещите по б. „Б“ от исковата молба били закупени от И. А. В. и са се намирали в процесния апартамент както през 2015 година, така и през 2016 година, след като е бил продаден от „Сепърти“ ЕООД [населено място] на трето лице.

От показанията на И. Д. К. и приложените доказателства-гаранционни карти, касови бонове и други се установявало и закупуването от И. А. В. на останалите посочени по-горе вещи пералнята, бял ратанов комплект, бял телевизор марка LG, завеси, които вещи са част от процесните по б. „В“ от петитума на исковата молба.

За останалите вещи, подробно описани в б. „В“ от петитума на исковата молба, макар и да били представени касови бележки, искът бил неоснователен-същите не касаели обзавеждане и оборудване, а дребни вещи-ютия, сешоар, сушилник за дрехи, консумативи, посуда, постелъчно бельо, възглавници, кърпи и други, поради което не можело да се направи обоснован извод, че са идентични с вещите, продадени от ответното дружество заедно с апартамент № 62, чиято стойност е била включена в цената на апартамента.

Относно констатирано от Районен съд Несебър противоречие между твърденията на И. А. В., че била получила разрешение да обзаведе имотите през април 2015 година съпоставено с датите на договорите за поръчка и изработка, които били от 2014 година, както и прекратяването на предварителните договори през февруари 2015 година следвало да се посочи, че и според въззивната инстанция същото било налице, но не водело непременно до извод за неидентичност между процесните вещи и описаните в договорите (както и продадените от ответника), съответно за неоснователност на иска за главницата. Видно от цялата доказателствена съвкупност строителят следвало да изгради сградата до 30.10.2013 година, като към февруари 2015 година И. А. В. била заплатила част от стойността на двата апартамента (около половината за всеки от тях). Според обясненията ѝ в исковата молба, същата била искала предоговаряне на цената на двата апартамента, която е била непосилна за нея предвид инфлационните процеси в Русия. Вместо това обаче на 02.02.2015 година двата предварителни договора били прекратени, с което било отпаднало задължението на „ЛС-Груп“ ООД [населено място] да прехвърли на И. А. В. собствеността върху двата апартамента. Че въпреки това И. А. В. имала очаквания да закупи процесните два апартамента и след прекратяването на предварителните договори сочели показанията на свидетелката И. Д. К., която била на оглед в апартамент № с цел отдаването му под наем от И. А. В.. Този извод, в частта му за ап. № се потвърждавал и от сключените на 11.08.2015 година тристранно споразумение и нотариален акт, от които било видно, че „Сепърти“ ЕООД [населено място], в което били апортирани двата апартамента било продало на В. ап.№ , като строителят (вече преименуван на „Инхиантер“ ЕООД [населено място]) се бил задължил да плати като продажна цена за този апартамент внесените от И. А. В. суми по предварителните договори, което задължение не е било изпълнено при прекратяването на предварителните договори. От това следвало, че И. А. В. имала основание за обзавеждането на апартаментите и след прекратяването на предварителните договори със строителя. Установявало се от показанията на свидетелката И. Д. К. (които не били опровергани от ответната страна), че към август 2015 година обзавеждането на ап. № , поръчано и платено от И. А. В. било налично в този апартамент, както и към юни 2016 година., когато вече жилището е било продадено ведно с обзавеждането на трето лице. Затова съставът на Окръжен съд Бургас приемал за доказано твърдението на ищца И. А. В., че „Сепърти“ ЕООД [населено място] се било обогатило без основание за нейна сметка със стойността на тези вещи чрез продажбата им като част от стойността на апартамент № ... през юни 2016 година. Искът по чл. 59 от ЗЗД бил основателен до размер от 10 181,68 лева, колкото е сумата, платена от И. А. В. за тези вещи, съобразно приложените към делото доказателства. За горницата над тази сума искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли.

Частично основателен бил и искът за мораторна лихва върху главницата, считано от датата на продажбата на апартамент № **-05.04.2016 година до 19.03.2018 година (деня преди предявяването на иска-по пощата на 20.03.2018 година). Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК чрез програмен продукт „Апис Финанси“, същата била в размер на 2019,61 лева. Затова искът за мораторна лихва следвало да се уважи до този размер, а за горницата над тази сума следвало да се отхвърли като неоснователен.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Сепърти“ ЕООД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правните въпроси за това при иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД длъжен ли е съдът да установи факта на обогатяване на ответника и на обедняване на ищеца, както и техния размер; за това длъжен ли е ищецът да докаже както размера на обедняването си, така и размера на обогатяване на ответника; за това длъжен ли е съдът да присъди обезщетение до размера на по-малкото между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, както и за това може ли е съдът да определи размера на обезщетението по своя преценка на основание чл. 162, ал. 1 от ГПК. Изложени са твърдения, че по посочените въпроси въззивното решение на Окръжен съд Бургас противоречи на т. 4 от ППВС № 1/28.02.1979 година, решение № 611/19.10.2010 година, постановено по гр. д. № 1724/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 67/05.04.2016 година, постановено по гр. д. № 4147/2015 година, решение № 304/19.02.2019 година, постановено по гр. д. № 1262/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 190/12.12.2017 година, постановено по т. д. № 512/2017 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 107/08.10.2015 година, постановено по т. д. № 2226/2014 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Така поставените въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на състава на Окръжен съд Бургас при постановяване на обжалваното решение. Същите обаче не обуславят допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Както е посочено в решение № 67/05.04.2016 година, постановено по гр. д. № 4147/2015 година в тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка). Съставът на Окръжен съд Бургас се е съобразил с така установената практика, тъй като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че И. А. В. е била собственик на част от описаните в исковата молба движими вещи, които „Сепърти“ ЕООД [населено място], без да е било техен собственик, e продало на трето лице. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗС третото лице е придобило собствеността на вещите от момента на продажбата, съответно И. А. В. е загубила правото на собственост върху тях. Поради това същата е обедняла, тъй като имуществото й се е намалило със стойността на вещите, а „Сепърти“ ЕООД [населено място] се е обогатило с получената цена на същите, която не е имало правото да получи. Установено е, че както обедняването, така и обогатяването произтичат от един и същи факт, а именно извършената от дружеството продажба на третото лице. Съгласно т. 4 от ППВС № 1/28.02.1979 година в случаите по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, като това е посочено и в останалата от цитираната от „Сепърти“ ЕООД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдебна практика. Както обогатяването, така и обедняването като стойности трябва да бъдат доказани от ищеца, като не се предполага, че обогатяването е по-голямата от двете величини. В случаите когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съгласно чл. 162 от ГПК съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице, като това правило намира приложение и при иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, в какъвто смисъл е решение № 106/22.10.2019 година, постановено по гр. д. № 4473/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Бургас е съобразено с така установената съдебна практика, поради което не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното му обжалване.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № V-57/07.08.2019 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, пети въззивен състав, постановено по гр. д. № 537/2019 година, по подадената против него от „Сепърти“ ЕООД [населено място], касационна жалба с вх. № 14 681/24.09.2019 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение