Определение № 2480 от 21.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2749/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК Образувано е по частна жалба на М. С. С. ,чрез адв. С. от АК-Добрич срещу въззивно определение № 314от 19.04.2023г по в. ч.гр.дело № 194/2023г на Окръжен съд Добрич,с което е потвърдено определение №258/28.01.2023 г. по гр.д.№3599/2022 г. на Добричкия районен съд, Първоинстанционният съд е прекратил пред себе си производство по иск на жалбоподателката с правно основание 128, ал.1 СК за определяне режим на лични контакти с малолетните деца Ириса и Н. С., постановил е изпращане на делото на Софийски районен съд по възражение на майката на децата и ответница по иска В. Николаева Б.- С.. Въззивният съд на свой ред е приел ,че установеното фактическо местопребиваване на децата и местожителството им към момента на завеждане на иска е в [населено място], където майката ги отглежда в дома на родителите си от месец ноември на 2022г ,след като от м. септември на същата година родителите на децата са във фактическа раздяла .Преди промяната местоживеенето на децата е било в [населено място]. Извод за тези факти въззивният съд е направил от безпротиворечивите твърдения на страните, като е посочил ,че местната подсъдност по придявения иск е специална и водищо значение има трайното фактическо пребиваване на децата, което в случая е определено като трайно ,след като е майката се е установила с тях в [населено място] .Исковата молба е заведена в Дорбички РС на 09.12.2022г.Регистрираният постоянен и настоящ адрес на децата е бил променен след завеждане на исковата молба, но това е ирелевантно в спора за местна подсъдност. В частната касационна жалба се изтъква незаконосъобразност на определението.Промяна в местожителството на децата, настъпило след завеждане на исковата и осъществено от ответницата с оглед на процеса, като последната е отвела децата в [населено място] и контактите им с бабата по бащина линия за препятствани, съдът не е следвало да взема предвид в спор по чл. 120 ГПК. В изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1, т.2 от ГПК ( защитата има предвид редакцията на чл. 280, ал.1 т.2 ГПК преди изменението в ДВ бр.86/2017г, като изтъква противоречиво решаване на правен въпрос от съдилищата ) Не е формулиран правен въпрос, изтъква се спецификата на случая Поддържа се, че приложение е следвало да намери правилото на чл. 120 ГПК и че отвеждането на децата от единия родител не следва да се свързва с обичайно местопребиваване. Приложено е опр.№ 193/2019г по ч. гр.д №1494/2019г на Трето г.о,че целта при специалната уредба на местната подсъдност в споровете на родителски права и лични отношения е закрилата на детето,поради това е от значение фактическото им,установено местопребиваване към момента на завеждане на иска.Изтъква се и опр. № 196/2018г на ОС –Велико Търново ,с което при иск по чл.128 СК ,при спор за местна подсъдност местно компетентния съд е определен спорд настоящия адрес на дете ,без да се съобразява промяната му след завеждане на исковата молба. Поради това се поддържа ,че определянето на местно компетентния съд се решава противоречиво в някои аспекти. Постъпил е отговор.Ответницата В. Николаева Б.- С., чрез пълномощник адв Н.Л. изтъква решаващото значение на факта ,че при завеждане на иска децата трайно фактически прибивават в [населено място] и че съобразяването на това обстоятелство сочи съответствие на приетото от съда с установената практика на ВКС. Върховен касационен съд,в настоящия си състав намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.Не е формулиран конкретен правен въпрос ,без което изтъкваното от касаторката специално основание /свързвано с отмеменета редакция на чл. 280, ал.1 т.2 ГПК/ е без обосновка и не може да обуслови допуск до касационен контрол по същество. За пълнота следва да се изтъкне ,че съгласно трайно установената практика на ВКС, въззивният съд е съобразил именно фактическото местопребиваване на децата към момента на завеждане на исковата молба, а не формалната адресна регистрация касателно постоянния и настоящ адрес,отчитайки обстоятелства като установеност при живеенето на съответния адрес с траен характер, като фактическо положение,свързано с отглеждащия децата родител.Обуславящият за крайните изводи на съда релевантен факт е изяснен,изтъкнат и съобразен от Добрички ОС съгласно закона и установената практика на ВКС. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.