Определение № 3344 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Т. Б., представляван от адв. И. С., срещу въззивно решение № 341/13.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 330/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което потвърдено решение № 5/14.01.2022 г. по гр.д. № 274/2021 г. на Районен съд – Пирдоп в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето П. П. Б. е предоставено на майката Р. Н. Д.; определено е местоживеенето му при нея; на бащата е определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 16:30 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в петък и събота; всеки вторник и четвъртък за времето от 16:30 ч. до 18:30 ч.; десет последователни дни през пролетта, които през четните години могат да включват Великденските празници; всяка четна година за Коледните празници – от 10 ч. на 24-ти декември до 17 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година за Новогодишните празници – от 16:30 ч. на 31-ви декември до 17 ч. на 2-ри януари; един месец през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година за рождения ден на детето – 12-ти септември, за целия ден; по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите. Касаторът е осъден да заплаща месечна издръжка за П. П. Б. в размер на 250 лв., както и сумата 2 400 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 27.04.2020 г. до 27.04.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) „допустимо ли е съдът да остава безучастен, т.е. без мотиви да потвърждава обективното състояние на режима за отглеждане на детето установил се единствено от страна на майката; тази необоснована преценка и произволните размествания на дните за контакти в интерес на детето ли е, или е в интерес на майката Р. Д., а бащата П. Б. и майка му - бабата В. Б. и бащата на П. - дядото Т. Б. следва ли да бъдат субектен придатък, който придатък Д. да разпорежда и командва при отглеждане на детето П.“; 2) „въззивният съд нарушава ли правата и навиците на детето, оформени през последните 3 години, като чрез едноличното упражняване на родителските права от майката - реално определя/допуска промяна в режима на водене и вземане на детето от детската градина, както и местоживеене на детето, с което реално допуска отглеждането му на село при бабата но майчина линия на 130 км извън П.“; 3) „на какво правно основание съдът замества/допуска присъствието на детето при майката, но с почти 100 % пребиваване на детето П. при бащи си П. Б., в неговия дом, в който живее с майка си, баща си и баба си“; 4) „има ли право въззивният съд да се сърди на родителите и по-специално на бащата и да го „наказва“ за това, че страните не са сключили споразумение за споделено родителство; заради това ли и режима за лични контакти е ограничителен за бащата“; 5) допустимо ли е дете на 5-6 години да прави избор между „добър или лош родител“, вместо при кого от двамата родители се чувства по-добре и желае да живее“; 6) „констатацията на въззивния съд следва ли да бъде подкрепена с експертиза и вещото лице за състоянието на детето, както и за въздействието от обкръжението на родителите, при условие че майката Р. Д. не се яви на единственото съдебно заседание в Софийския окръжен съд, съдът дори не я познава визуално, няма изслушване на страните“; 7) „при липса на официална дефиниция в закона за словосъчетанието „роден дом“, допустимо ли е по целесъобразност, т.е. произволно въззивният съд да определя за детето да живее в наследствен етаж, ремонтиран със средства от потребителски кредит, изтеглен преди 6 години и вложен от бащата П. Б.“; 8) „изисква ли Семейният кодекс въззивните съдилища да изследват материалните условия на живот на майката и бащата, възможностите на родителите – както финансови, така и като родителски капацитет“. Сочи се практика на ВС и на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Ответната страна по жалбата - Р. Н. Д., чрез адв. П. Н., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и представения социален доклад, е счел, че е в най-добрия интерес на детето П. Б. упражняването на родителските права да се предостави на майката, а на бащата да се определи съответен режим на лични контакти. В тази връзка е посочено, че безспорно и двамата родители притежават родителски капацитет, възможности и подходящи битови условия, но с оглед нуждите, потребностите и интереса на детето, майката е по - пригодният родител да й се възложи упражняването на преките грижи по отглеждането и възпитанието му, каквото е било и фактическото положение до раздялата й с касатора през м.март 2020 г. и след това. Отчетено е, че когато детето пребивава при баща си, грижи за него преимуществено полагат неговите баба и дядо по бащина линия. Бащата работи по трудово правоотношение на трисменен режим и това обективно ще го затрудни ефективно да упражнява родителските права, като с оглед заетостта си ще е изключително зависим от помощта на своите родители за ежедневните грижи за детето. П. посещава детска градина, а работното време на майката е само през деня, което й дава възможност вечер и през почивните дни пълноценно да общува с детето и да се грижи за него. Момчето обича и е привързано и към двамата си родители, но по-силна е емоционалната му връзка с майката. Същевременно, тя не препятства, а съзнава необходимостта от запазване на нормалните отношения между син и баща, като насърчава контактите между тях, както и тези с бабата и дядото по бащина линия. Макар между родителите в известна степен да има напрегнати и конфликтни отношения по различни въпроси, детето не е въвлечено като участник в тях. Вземайки предвид констатациите в социалните доклади, изразеното от двамата родители в с.з. и обстоятелствата, касаещи личните им качества, установени със свидетелските показания, съдът е посочил, че майката е по-балансирания и отговорен родител, с житейски по-умерен подход и разбиране по въпросите за принципите и ценностите, които трябва да се следват във възпитанието на детето. Отчетено е също, че тя има по-голям и доказан опит на добър родител - отгледала е и възпитала още един син, който е вече пълнолетен, работи и учи, като в общия семеен дом между двете момчета е изградена силна и пълноценна братска връзка. В заключение е прието, че от съвкупната преценка на всички посочени в закона и доразвити в съдебната практика критерии за упражняването на родителските права, майката е по-пригодният родител и на нея следва да се възложи упражняването на преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. На бащата е определен режим на лични контакти, съобразен с нуждите, възрастта и ангажиментите на П. на този етап от развитието му, както и с необходимостта да се охрани и развива нормалната връзка между син и баща. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Поставените от касатора в изложението му въпроси № 1 - 7 са фактически, а не правни, поради което не могат да обусловят селекцията на жалбата (вж. – т. 1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г., ОСГТК на ВКС). Съдържанието на въпросите предпоставя факти и обстоятелства, които отразяват защитната теза на страната, според собственото й възприятие, но такива не са приети да са установени по делото и не са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд. Изразените от жалбоподателя оценъчни съждения за – „безучастност на съда”; за „произволно” формиране на фактическите му констатации; за възприемане на бащата и неговите родители като „субектен придатък” в режима на срещи с детето, „еднолично разпореден и командван” от майката; за „наказване”, от страна на съда, на бащата; за принуждаване на детето да прави „избор между добър и лош родител” – са ирелевантни и без правна стойност за селективната фаза на производството по чл. 288 ГПК. Същите не съставляват изпълнение на задължението на страната – касатор да формулира правен въпрос по смисъла и с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което липсва предпоставка за допускане на касационното обжалване. Последният въпрос в изложението (№8), доколкото формулировката му позволява да бъде уточнен от състава на ВКС, е релевантен и касае служебното задължение на съда по този вид спорове да следи и защити най-добрия интерес на детето, като събере и оцени всички необходими доказателства. По този въпрос безпротиворечиво в задължителната и установената практика на ВС и ВКС се приема, че преценката на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД се извършва изключително с оглед защита на неговите интереси, като тя е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Релевантните за спора обстоятелства, следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната връзка, като във всеки конкретен случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. За да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето (вж. - ППВС № 1/1974 г., решение № 280/20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г., IV г. о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г., III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о., решение № 290/07.11.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г., III г. о., решение № 712/15.02.2011 г. по гр. д. № 81/2010 г., III г.о., решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., IV г.о., решение № 808/23.10.2009 г. по гр. д. № 2138/2008 г., IV г. о., решение № 331/01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г., IV г.о., решение № 243/08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о., решение № 254/21.01.2020 г. по гр. д. № 940/2019 г., III г. о. и др.). Окръжният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Той е съпоставил значението на доказаните родителски качества на майката, стабилната емоционална връзка между нея и детето, добрите условия на живот, които е създала, личностовите й характеристики и отговорното й поведение спрямо момчето през всичките години и към днешна дата. Обсъден е и родителският капацитет и на бащата, както и реалните му възможности, с оглед на трудовата му заетост, да осъществява преките грижи по отглеждането и възпитанието на П.. След анализ и съпоставка на всички конкретни законови и изведени в съдебната практика критерии, съдът е счел, че ще е в най-добрия интерес на детето родителските права да бъдат упражнявани от майката. Решаващите изводи на съда по предмета на спора са последователно и логически обосновани, на база на възприетите за установени и доказани правнорелевантни факти. Въззивната инстанция е съобразила служебното си задължение да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете, с оглед осигуряване на нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие, като е подложила на анализ и оценка всички относими към предмета на делото обстоятелства. В мотивите на решението са изложени ясни и разбираеми съображения по всички въпроси от предмета на спора, което е в унисон с указанията в установената практика на ВКС. Детето има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента му на развитие е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за доброто му възпитание и изграждане като зряла личност. Родителят, а не членовете на домакинството му, следва да е в състояние да полага основните грижи по отглеждане и възпитание на детето, да осъзнава и поема съответните отговорности като съдържание на родителския дълг. Въззивният съд е съобразил всички тези положения при преценката си за родителския капацитет на майката и бащата, както и на възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето, като по този начин се е ръководил от принципа за защита на най-добрия интерес на детето. При наличието на трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, съобразена от въззивния съд, позоваването от страна на касатора на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява изцяло неаргументирано. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение