Определение № 210 от 19.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4611/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба срещу решение № 304 от 04.07.2024 год. по въззивно гр. д. № 415/2024 год. на Русенския окръжен съд, с което в производство по иск по чл. 109 ЗС е потвърдено решението от 23.01.2024 год. по гр. д. № 3721/ 2022 год. на Районния съд в гр. Русе. С него е отхвърлен искът на Ц. Л. Л. да бъдат осъдени Е. Т. В., Р. В. В., „Еми Василева“ ЕООД, Г. В. Й. и М. З. Й. да преустановят извършвани от тях неоснователни действия, изразяващи се в прекъсване на водоподаването към собствената на ищцата сграда с идентификатор ***, както и да бъдат задължени да възстановят за тяхна сметка „ВиК“ водопроводното отклонение, свързващо този имот с общата водопроводна сградна инсталация, намираща се в собственото на ответниците дворно място.

Съгласно достигнатите по делото фактически констатации, ищцата се легитимира като собственик на описаната постройка по силата на договор за покупко-продажба от 20.05.2016 год. Правото на собственост върху тази жилищна сграда със застроена площ от 42 кв. м. на един етаж е придобито заедно с правото на ползване на съответната прилежаща земя, доколкото е необходимо за използването на постройката по предназначение. Дворното място и изградената в него втора масивна сграда с идентификатор * са собственост на ответниците. По делото липсват писмени доказателства, които да разкриват по какъв начин е осъществявано водозахранването на процесния парцел преди извършеното през 2008 год. преустройство на част от жилищната сграда с идентификатор * в офис и заведение за обществено хранене. По данни на свидетеля Л., който в периода от 1974 до 1994 год. е живял като наемател на закупената впоследствие от ищцата жилищна сграда, имотът е бил водоснабден. През 1980 год. се спукала тръбата пред къщата и аварията била отстранена от „ВиК“, които разкопали в права линия до оградата и сложили нова тръба – тези служители не разкопавали към голямата къща /собствената на ответниците/ и в нея водоподаването не било преустановено. По заключение на изслушаното вещо лице точката на прекъсване на водоподаването на питейна вода до къщата на ищцата се намира в градината на ресторанта под изградена настилка на 2.20 м. от западната граница и на 3.06 м. от северната граница на парцела. Според него тръбата е отрязана без да е затапена, тъй като при извършен експеримент водата преминава през нея безпрепятствено. По делото са представени и несъмнени доказателства за това, че за собствената на ищцата жилищна сграда е открита партида към „ВиК“ и по нея е начислявана консумация в периода от 1998 до 2002 год.

При тези данни, при формиране на изводите си по предмета на спора, въззивната инстанция е приела, че не се установява ответниците да са извършили такива неправомерни действия, които да пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Съгласно приетото в мотивите към обжалваното решение, по делото не е несъмнено доказано по какъв начин, от кого и кога е прекъснато водоснабдяването до имота на ищцата, нито е установено дали същият действително е бил захранен с питейна вода към момента на закупуването му през 2016 год. и промяната на титуляря на партидата към „ВиК“ през 2017 год. Недоказано е останало и твърдението, че имотът на ищцата е бил свързан с тръба към общото водопроводно отклонение, излизащо в мазата на съсобствената между ответниците сграда, в което вещото лице не установява да е налице прекъсване след общия водомер.

Въззивното решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, в което е изразено становище за основателност на предявения иск по съображения, че за всеки поземлен имот се допуска само едно водопроводно отклонение към градската водопреносна мрежа и след като общият водомер е поставен в мазата към имота на ответниците, то същите са длъжни да допуснат възстановяването на вътрешната водопроводна връзка на ищцата с това отклонение. Подчертано е, че в случая се касае до претенция за възстановяване на съществувало в миналото положение, а не до учредяване на сервитутно право занапред. Застъпено е убеждението, че водоподаването до имота на ищцата е преустановено именно с извършеното преустройство през 2008 год.

В жалбата си ищцата Ц. Л., чрез пълномощник адв. Л. П., се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се уважат предявените от нея искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че изложените в обжалваното решение съображения по предмета на спора разкриват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „ Приложими ли са разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при откриване/промяна на индивидуална партида за присъединяване към водоснабдителната мрежа на сграда с изградена водопреносна инсталация преди влизане в сила на наредбата? “ – поради противоречие с решение № 42 от 10.04.2018 год. по гр. д. № 2189/2017 год. по описа на II г. о. на ВКС;

2. „ Поддържането на противоправно състояние в собствен имот, с което се създават пречки за ползването на съществуваща самостоятелна сграда с право на строеж в същия имот, представлява ли „неоснователно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС? “ – поради противоречие с решение № 348 от 16.10.2012 год. по гр. д. № 903/2011 год. по описа на I г. о. на ВКС и решение № 88 от 21.10.2020 год. по гр. д. № 3238/2019 год. по описа на I г. о. на ВКС;

3. „ Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните? “ – поради противоречие с решение № 145 от 07.01.2019 год. по гр. д. № 811/2018 год. по описа на II г. о. на ВКС и решение № 19 от 12.04.2021 год. по гр. д. № 1709/2020 год. по описа на II г. о. на ВКС.

Ответниците Г. и М. Й., заедно представлявани от адв. К. Д., оспорват жалбата в писмен отговор по съображения, че същите не са участвали и нямат отношение към извършеното преустройство през 2008 год.

От Е. Т. В., „Еми Василева“ ЕООД и Р. В. В., чрез адв. В. М., е подаден писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.

Третото лице - помагач на страната на ответниците „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе не взема становище по жалбата.

След преценка, настоящият съдебен състав на Второ г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с редовна и процесуално допустима касационна жалба, която следва да бъде разгледана по реда на чл. 288 ГПК. По предмета на производството по предварителна селекция на касационните жалби приема следното:

Първият от поставените въпроси е неотносим към решаващите изводи на въззивния съдебен състав за отхвърляне на предявените искове и в този смисъл не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията, довели до постановяване на обжалваното решение, се основават само и единствено на липсата на доказателства относно обстоятелствата, при които е прекъснато водоподаването до имота на ищцата, без по никакъв начин да са обсъждани установените в Наредба № 4 от 14.09.2004 год. правила за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Приложението на този подзаконов нормативен акт в случая е засегнато единствено в изложените от районния съд мотиви за отхвърляне на предявените искове, но тъй като към тях липсва препращане в обжалвания въззивен съдебен акт, то няма как да се приеме, че същите са били взети предвид при формиране на решаващите правни изводи за изхода на спора. Следователно този въпрос няма как да бъде обсъждан в рамките на производството по чл. 288 ГПК.

Липсва основание за допускане на касационното обжалване и в приложното поле на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните. Това е така доколкото в случая страната не се позовава на пропуск или отказ от страна на съда да обсъди и съобрази конкретни доказателства, съответно доводи, а по-скоро на „неправилен“, „превратен“ и „необективен“ анализ на доказателствения материал, което само по себе си представлява довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чиято обоснованост не е предмет на проверката по чл. 288 ГПК. Както е посочено в задължителните разяснения към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Като съобрази данните по делото и изложените от страните защитни тези, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за извършване на проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса дали поддържането на противоправно състояние в собствен имот, с което се създават пречки за ползването на съществуваща самостоятелна сграда с право на строеж в същия имот, представлява „неоснователно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.