Определение № 50232 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 332/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Юробанк България“АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на Д. Р. против решение № 839 от 14.07.2021 г. по т.д. № 4066/2020г. на Софийски апелативен съд. Както с касационната жалба, така и с изложението касаторът е направил оплакване, че съдът произволно е извел изводи относно валутата, в която трябва да се внасят погасителните вноски по сключения между страните договор за кредит, че ако съдът бил обсъдил експертните заключение поотделно и в съвкупност щял да достигне до различни изводи, относно валутата на погасяване и усвояване на средствата. Заявено е, че съдът не бил обсъдил, че кредитополучателя подписал искане за това кредитът да бъде в размер на равностойността на швейцарски франкове, че ответницата била „ най- малко среден потребител“, че валутния риск се разпределя между страните по сделката и др. Касаторът е счел за релевантни в хипотеза на чл.280, ал.1,т.1 ГПК въпроси, които е свързал с тълкуване на договора за кредит – като дали следва съдът да тълкува целия договор за кредит за изясняване волята на страните, при преценка за неравноправност на отделни клаузи следва ли те да бъдат тълкувани съобразно целия договор и следва ли съдът да изследва обстоятелствата пи които е сключен целия договор. Поддържано е още основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК в каквато връзка са формулирани следните въпроси – 1/ „ Като се има предвид, че валутата на кредита е част от същественото съдържание на всеки договор за ипотечен и банков кредит сключен с потребител, подлежи ли на преценка за неравноправност или е изключена от контрола по същество клауза от договор за кредит, сключен с потребител, с която страните са уговорили, че погасителните вноски са дължими във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен „2/„ Ясна и разбираема ли е договорна клауза в договор за ипотечен кредит сключен с потребител и в чуждестранна валута, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали кредитът да се предоставя в определена чужда валута, но равностойността на кредита е посочена в националната валута, а точния му размер се определя в деня на усвояване на кредита“, 3/ „ Допустимо ли е съдът в мотивите на решението да приеме, че страните по договор за ипотечен кредит сключен в чуждестранна валута са постигнали съгласие за кредит в евро / лева, а не в ясно и изрично записаното в договора за кредит валута – щвейцарски франка“. Поддържано е противоречие с практика на СЕС, като са цитирани части от решение по дело С-186/16 СЕС и определение по дело С-119/2017 СЕС и пространно е обсъдена тази практика, както и заключението на Генералния адвокат по дело С-186/16 СЕС, Директива 93/13 и други актове на СЕС. В същата насока и отново във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са поставени въпросите –„ Към кой момент следва да се преценява, че дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франка/ към която еврото / лева няма фиксиран курс“, както и въпрос в същата хипотеза дали е допустимо неблагоприятните последици да се възложат на търговеца. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е поставил въпросите -1/ „Основният характер на задължението по договора за ипотечен банков кредит- че то е в чужда валута – променя ли се от обстоятелството, че взетите назаем суми е била използвана от кредитополучателя не във валутата, уговорена в договора за кредит – швейцарски франкове, а в друга валута евро/лева“, 2/ Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда кредитът да се погасява в чуждестранна валута, в която същият е разрешен и усвоен, ако нейното икономическо съдържание е разяснено и чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск… 3/ „Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, но и от трето лице, неравноправна ли е договорената клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс…4/„ При договор за банков кредит в чуждестранна валута за сметка на страна с валутен риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева / евро, ако в договора за кредит е говорено кредитополучателя да поеме целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателя поема риска при понижаване на курса на валутата. „Като процесуалноправен е формулиран въпроса – „ Може ли съдът да присъди връщането на суми в евро въз основа на неравноправна клауза от договор, ако страните са договорили договор за кредит в швейцарски франкове и погасителните вноски са плащани в същата валута“. От поставените въпроси се извеждат релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те са свързани с начина, по който следва да бъде определена дължимата главница и лихви, с оглед съобразяването на неравноправния характер на клаузите от договора за кредит, съдържащи прехвърляне на целия валутен риск върху потребителя. С определение № 50245/13.12.2022 г. по настоящото дело производството по същото е било спряно поради констатирана относимост на отправеното с определение №1245 от 11.05.2022г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 865/02 преюдициално запитване третиращо подобна хипотеза. Образуваното по това искане на Софийски апелативен съд дело пред СЕС е било прекратено, но междувременно пред Съда на Европейския съюз е било образувано дело № C-117/23 г., разглеждащо следните въпроси: „Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл.3 пар.1 и т.1,б.“а“ от Приложението към чл.3,пар.3 на Директива 95/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешения кредит се усвоява по блокирани сметки в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в национална или резервната валута, вследствие на което от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага.“ и 2“ При положителен отговор на първия въпрос дали националната юридсдикция може да приеме, че кредитът действително е уговорен в националната или в резервната валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута“. С определение на Съда (седми състав) от 18 октомври 2023 г. по дело C-117/23 г. делото е приключило с произнасяне по горепосочените въпроси. С оглед решаването на преюдициалните въпроси са налице предпоставките за възобновяване на производството по настоящото дело и насрочването му в закрито заседание за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК по допускане на решението до касационно обжалване. При тези фактически данни Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение