Определение № 126 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 17.09.2009г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 666/2007г., с което частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д. № 2079/1991г. и е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент в [населено място] в сградата на [улица] на втори надпартерен етаж с площ * кв.м. при квоти: по * ид.ч. за Д. Т., М. Т. и В. Т. и по * ид.ч. за В. Т., Е. С., П. Н., К. Н., Р. Г. и Л. Т. като е отхвърлен иска за делба по отношение на М. Я. Т.. Обжалвано е решение по същото дело от 15.04.2011г., с което е оставена без уважение молбата на С. В. С. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 17.09.2009г., състояща се в пропуск да бъде вписана молителката като съделител с квота 1/12 ид.ч. След постановяване на първото решение е починала съделителката М. Н. Т. и на нейно място са конституирани наследниците й Г. Л. Т. и О. Л. Т.. Касационна жалба е подадена от съделителя В. Н. Т. и е насочена срещу решението от 17.09.2009г. по допускане на делбата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване той счита, че решението е постановено в противоречие с Т. № 1/2001г., т.16, тъй като по жалба на един от съделителите съдът е отменил решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. Визирано е и противоречие с ППВС № 1/77г., т.3, б.”б”, доколкото съдът е приел, че правото на жалбоподателя да иска намаляване на завещанието е погасено със смъртта на наследника с право на запазена част. Касационна жалба е подадена и от С. В. С.. Тя е недоволна от решението от 15.04.2011г., с което не е уважена подадената от нея молба за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Като основание за достъп до касационен контрол тя изтъква, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди, че съдът е допуснал техническа грешка като е заместил името й с това на починалата Л. А. Т.. Сочи решение по идентичен казус на Добрички окръжен съд. Ответниците по касационните жалби не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че е допустима и следва да бъде разгледана касационната жалба на С. В. С. срещу решението по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./. Касационната жалба на В. Н. Т. като насочена срещу решението по допускане на делбата подлежи на разглеждане в следващо производство. Съображения за това ще бъдат изложени по-долу. Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата е жилище - апартамент в [населено място] на [улица] на втория надпартерен етаж. Жилището е било собственост на М. Н. Т. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 1967г. М. Т. е починала през 1991г. и е оставила като наследници съпруг Б. Ц., петима братя и една сестра: С., В., Я., Н., В. и М.. Братята и сестрата също са починали /някои в хода на делото/ и се заместват от наследниците си. Установено е, че съпругът Б. Ц. е прехвърлил след смъртта на съпругата си с договор за издръжка и гледане своите * ид.ч. от имота на В. Н. Т. /настоящия касатор/, който към този момент е в брак с М. Я. Т.. Същевременно, налице е саморъчно завещание на наследодателката, съставено на 11.12.1985г., с което тя оставя в полза на съпруга си Б. Ц. правото на ползване на имота, а голата собственост - на братята и сестрите си. Съдът е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателката и липсват основания за признаването му за нищожно. Поради това е намерил, че съпругът Б. Ц. не е притежавал * ид.ч. от имота, с които се е разпоредил чрез договора за издръжка и гледане. Затова е счел, че делбата следва да се допусне между братята и сестрите, респ. наследниците на тези от тях, които са починали, като бъде изключена от делбата съпругата на В. Т. М. Я. Т.. С. В. С. е един от наследниците на С. Н. Т. - брат на наследодателката М. Н. Х.. Тя е участвала като страна в първоинстанционното производство и във въззивното такова, но във въззивното решение не е посочена и дял в съсобствеността не й е определен. С решението от 15.04.2011г. Софийски градски съд е отказал да бъде допусната поправка на очевидни фактически грешки в решението от 17.09.2009г., изразяващи се в недопускане до участие в делбата на молителката С. С.. Съдът е установил, че тя е конституирана като страна в производството и има качеството на наследник. Същата обаче е пропусната като съделител при допускане на делбата, не е постановен и отхвърлителен диспозитив спрямо нея. С оглед на това съдът е намерил, че липсва изобщо формирана воля на съда в решението по отношение на тази съделителка и затова недостатъкът не може да бъде отстранен чрез поправка, а по пътя на обжалването. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК в жалбата на С. В. С. съдът намира, че такива липсват. К. не е посочила правен въпрос, който е решен от съда и е обусловил изхода на производството по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./. В представеното изложение тя отново е повторила съображенията си за неправилност на решението. Не е представила и съдебна практика - решения на съдилищата или на ВКС по сходни казуси, които са решени противоречиво. Приложеното решение на Добрички окръжен съд от 28.03.2011г. по гр.д. № 89/2011г. няма данни да е влязло в сила, а и то разглежда различна ситуация, при която грешката се е състояла в непосочване в диспозитива на квотите на страните при положение, че в мотивите е отразено, че те са равни. К. се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновала никое от конкретните проявления на значението на спора за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4. При това положение следва да бъде отказан достъп до касационен контрол. Същевременно видно, че в молбата на С. С. от 18.11.2009г. до Софийски градски съд е поискано отстраняване на очевидна фактическа грешка и допълване на решението. В молбата й от 29.09.2010г. също е изтъкнато, че искането е и за допълване на решението. В протоколите от проведените на 30.09.2010г. и на 18.11.2010г. съдебни заседания съдът също е докладвал молбата като такава за поправка на явна фактическа грешка и допълване. А в постановеното на 15.04.2011г. решение Софийски градски съд се е произнесъл единствено по искането за отстраняване на грешка в решението. В подадената касационна жалба /по-точно в изложението към нея/ С. С. изрично е изтъкнала, че е искала и допълване на решението, което съдът е оставил без последствия. С оглед на това, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане на съделителката С. С., то следва да се върне делото на Софийски градски съд за разглеждане и на искането за допълване на решението от 17.09.2009г. Едва след приключване на това производство и установяване на съделителите, между които е допусната делба и квотите им, следва да се разгледа касационната жалба на В. Н. Т.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.