Определение № 50416 от 07.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1822/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Планета - 98“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 62 от 20.04.2022 г. по в. т. д. № 36/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 121 от 19.11.2021г. по т.д. № 54/2020г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което „Планета - 98“ ЕООД е осъдено по иск с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД да заплати на ЕТ „Надежда – Надежда Христова“ сумата от 90 515, 10 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения за извършени услуги със строителна механизация по договори за изработка, за които са издадени фактура № 11345 от 28.09.2018г., фактура № 11540 от 31.10.2018г. и фактура № 11787 от 30.11.2018г., както и сумата от 11 831,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от десет дни след издаване на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното плащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, поради произнасяне от съда по непредявен иск, а също и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска неговото обезсилване, съответно – отмяната му, като предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Допускането на касационното обжалване е обосновано на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните ?“

По този процесуалноправен въпрос се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно Решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/ 2015г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., Т. К. на ВКС, II т. о.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод ?“

Допълнителният селективен критерий е обоснован с противоречие на атакуваното решение с Тълкувателно Решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с Решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Надежда – Надежда Христова“, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявени от ЕТ „Надежда - Надежда Христова“ против „Планета - 98“ ЕООД иск с правно основание чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 за заплащане на сумата от 90 515, 10 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения за извършени услуги със строителна механизация по договори за изработка, за които са издадени фактура № 11345 от 28.09.2018 г., фактура № 11540 от 31.10.2018 г. и фактура № 117870 от 30.11.2018 г., обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД за мораторната лихва върху дължимата главница в размер на 11 831, 27 лв. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Велико Търново е уважил предявените искове.

За да постанови обжалваното решение, Великотърновски апелативен съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в производството пред първата инстанция доказателства и съобразно правомощията си по чл.269 ГПК е приел за установени от фактическа страна следните релевантни за спора факти:

Между страните по делото са били установени трайни търговски взаимоотношения, като в периода 30.03.2018г. – 31.10.2018г. ищецът ЕТ „Надежда - Надежда Христова“ предоставил на ответника „Планета - 98“ ЕООД услуги със строителна механизация, с приложен към всяка от тях протокол за приемане на работата, видно от представените 10 бр.фактури, извън процесните, платени от ответника. Процесните три - Фактура № 11345 от 28.09.2018 г. за сумата от 22 953, 00 лв., Фактура № 11540 от 31.10.2018 г. за сумата от 40 866 лв. и Фактура № 11787 от 30.11.2018г. за сумата от 26 696, 10 лв., са за извършени услуги със строителна механизация - верижен багер, булдозер и товарен автомобил, в обект кравеферма [населено място], съгласно протокол от 28.09.2018 г. - по първата, протокол от 31.10.2018г. - по втората и от 31.11.2018г. - по третата фактура. С покана с изх. № 19/12.02.2020 г., връчена на В. Й. на 13.02.2020 г., ищецът поискал от ответното дружество да бъдат заплатени сумите по посочените три фактури. Въз основа заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза решаващият съд е приел за установено, че тези три фактури са били осчетоводени в счетоводните книги на ищеца и на ответника, отразени са в дневниците за продажби по ЗДДС в месеца на издаването им, а при ответника - в дневниците за покупки по ЗДДС, както следва - фактура № 11345/28.09.2018 г. - в дневника за м. октомври 2018 г., фактура № 11540/31.10.2018 г. - в дневника за м. декември 2018г. и фактура № 11787/30.11.2018 г. - в дневника за м. февруари 2019 г., като не са отразени и извършени плащания по тях, както и че ответното дружество „Планета – 98“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по фактурите. Подробно обсъдени от съда са също така както заключението по назначената съдебно – графическа експертиза, установяваща автентичността на подписите под издадените фактури, така и свидетелските показания, дадени от счетоводителите от счетоводната къща, обслужваща ответното дружество, и показанията на свидетелите на ищеца и ответника, относно възложената и съответно изпълнена работа по договора между страните. За доказано е прието, че за процесния период работници на ищеца са подравнявали терени към стопанския двор, в който ответното дружество отглеждало земеделски култури, като използвали техника – верижен багер и булдозер, товарни автомобили – самосвали, наложило се да разширяват нивите и да ги подравняват, да се изкореняват храстите, да се запълват дупки.

При така установените факти, за неоснователни въззивният съд е намерил възраженията на ответника във въззивната жалба за недоказаност на изпълнението на твърдените от ищеца дейности като обем и вид, невярно отразени в протоколите, както и за подписване на последните от лица без представителна власт.

След съвкупен анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че извършените дейности са установени по безспорен начин - както по място на извършването им, така и по отношение на обема и стойностите им – последното установено с процесните фактури. Въпреки обстоятелството, че тези 3 бр. фактури и 3 бр. протоколи за извършени дейности със строителна механизация не са подписани от представител на ответното дружество „Планета – 98“ ЕООД (освен фактура № 11345/28.09.2018 г. и протокол от 28.09.2018 г.), след съобразяване, че фактурите са били осчетоводени, задълженията по тях са били отразени в дневника за покупки за съответния данъчен период и в справката - декларация за ДДС, и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях, въззивният съд е достигнал до извода, че е налице приемане от последния, в качеството на възложител, на фактически изпълнените дейности. Доколкото във фактурите подробно са описани дейностите, подлежащи на заплащане с осчетоводената по тях сума, посочен е начинът на плащане (безкасов), индивидуализирани са страните, както и времето, и мястото на издаване, фактурите са отразени в счетоводството на ответника - възложител, включени са в дневника за продажбите по ДДС и е ползван данъчен кредит, съдът е посочил, че това представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. За да тези правни изводи въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в Решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г., на ІІ т.о.; Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 546/2008г. на ІІ т.о.; Решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г. на ІІ т.о. и Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/09г. Анализирано е и заключението по неоспорената съдебно – счетоводна експертиза, установяваща редовно водено от ответника счетоводство и ползването от него на данъчен кредит по процесните фактури, даващо според съда основание да се приеме за установено, че в конкретния случай е било налице изпълнение на договорните дейности и приемане на възложената работа без възражение в количествено и качествено отношение. В тази връзка съдът е посочил, че липсата на възражения и приемането на извършените услуги опровергава възраженията на ответника и относно мястото на извършените дейности - услугите са за обект „изграждане на кравеферма“ или мястото на извършване - ниви на ответника, а с приемане на работата, на основание чл. 266 от ЗЗД, за поръчващия е възникнало задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, съобразно предвидените в договора срокове.

За неоснователно въззивният съд е приел и възражението на ответника, че всички представени с исковата молба протоколи са подписани от лица без представителна власт, прилагайки презумпцията на чл. 301 ТЗ. Изложени са съображения, че в случая ищецът е предприел изпълнение и реализиране на произтичащите от договора права и задължения, а ответникът не се е противопоставял на изпълнението (допускал е работниците в предприятията си ежедневно, те са изпълнявали задълженията си и то през продължителен период от време, отразил е фактурите в счетоводството си, включил ги е в дневника за продажбите по ДДС и е ползвал данъчен кредит по тях). Следователно, независимо дали протоколите и справките са били подписани от лице с или без представителна власт, след като това лице е действало от името на търговеца - възложител, а ответникът не е доказал противопоставяне на тези действия незабавно след узнаването им, съдът е намерил за приложима презумпцията на чл. 301 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск поради разглеждането му на различно от заявеното в исковата молба основание – относно мястото на извършване на услугата, доколкото твърдението в исковата молба е, че извършените услуги са за обект „изграждане на кравеферма“, а съдът приел, че мястото на извършване е – ниви на ответника. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото в касационната жалба основание за вероятна недопустимост на въззивното решение, каквато не се установява и при осъществената служебна проверка за допустимост на решението. По въпроса за произнасяне извън предмета на спора, очертан с исковата молба, с последица обезсилване на решението, е формирана постоянна и непротиворечива практика на касационната инстанция, според която несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадено защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. Предявеният осъдителен иск е за присъждане цената на изработеното в изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение. Съдилищата са се произнесли по посочените с исковата молба обстоятелства, очертали предмета на спора, а именно установяване дължимост на вземания, произтичащи от процесния договор за изработка, като произнасянето е в рамките на заявения предмет и при обсъждане възраженията на ответната страна за недоказаност на изпълнението. Приетото от първоинстанционния съд в мотивите на решението местоизпълнение на услугата – „ниви“ на ответника, вместо посочения в исковата молба обект - „кравеферма“, е по правилността на съдебния акт. Не е налице вероятна недопустимост на решението и поради възражението на касатора за заявен в първоинстанционното производство „фактически“ отказ от иска, което не съответства на данните по делото и на отразеното в протокола от посоченото съдебно заседание. Заявеното от процесуалния представител на ищеца не представлява отказ от иска по смисъла на чл.233 ГПК, а само уточнение на фактическото основание на иска, а именно, че предоставените услуги не са за изграждане на кравеферма, а са извършени на обекта „кравеферма.

И двата въпроса от изложението, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са процесуално правни и са относими към задължението на въззивния съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи самостоятелни мотиви по тях при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, което принципно е от значение при решаването на всеки спор. В случая обаче въпросите не съответстват на обективираната в мотивите на обжалваното решение правна воля на въззивния съд, който е изложил съображения за неоснователност на възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение и за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, поради което се явяват бланкетни. Освен че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, Великотърновският апелативният съд е изложил подробни собствени мотиви по предмета на делото, извършил е самостоятелна преценка на целия относим към спора доказателствен материал, въз основа на която е формирал собствени фактически и прави изводи по основателността на исковата претенция. Оплакванията в касационната жалба на ищеца и тези при обосноваване на въпросите в изложението се отнасят основно до неправилно установена фактическа обстановка и в резултат на нея на неправилни правни изводи, а не на непроизнасяне от решаващия съд по своевременно заявени доводи и възражения от страната, които да са от значение за изхода на спора. Следователно, въпросите не съответстват на правната воля на съда и на данните по делото, поради което нямат характеристиката на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените в производството по чл.288 ГПК разноски – 2 400лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, с ДДС, съобразно представените с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и пл. нареждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК