Определение № 2401 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 144/10.07.2024 г. по гр.д. № 130/2024 г., с което Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 26009/11.12.2023 г. по гр.д. № 40/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, е отхвърлил исковете по чл. 141, вр. чл. 142, т. 5, вр. чл. 143, т. 2 ЗОНПИ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за отнемане на един апартамент в [населено място], предявени срещу В. С. С., А. С. Х. и П. Х. С.. Решението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Представлява ли „разход“ по смисъла на ЗОНПИ и следва ли като такъв да намери израз в анализа за определяне размера на несъответствието стойността на придобитото и впоследствие отчуждено движимо имущество, за придобиването на което не е установен законен източник на средства, в случай че това имущество не е налично в края на проверявания период и не е установено преобразуването му в друго имущество? 2. Съставна част ли е от определяне на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ установеният недостиг на парични средства (т.нар. отрицателен нетен доход“), получен при съпоставянето на доходите, приходите и източниците на финансиране с размера на обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице и членовете на неговото семейство? и 3. Възниква ли материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ, когато е под размера в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ общата пазарна стойност на имуществото, което проверяваното лице и свързаните с него лица са придобили през 10-годишния период на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ и което имущество е налично в смисъла, разяснен с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с тълкувателното решение, а вторият и третият да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответниците, ответници и по касация, В. С. и А. Х. възразяват, че въпросите нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция. От ответника П. С. не е постъпил отговор на касационната жалба. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че първият ответник е бил привлечен за обвиняем в продължаваното престъпление по чл. 354, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК – престъпление в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗОНПИ; че наказателното производство срещу него е приключило със споразумение от 12.04.2019 г., одобрено от наказателния съд, което има последиците на влязла в сила присъда; че извършваната от него продължавана престъпна дейност по чл. 354, ал. 1, пр. 4 НК е годна да генерира доходи с незаконен характер в смисъла по ЗОНПИ; че бракът на първия с втория ответник е бил прекратен с развод на 27.06.2014 г., но след това те са установили фактическо съжителство на съпружески начала, поради което апартаментът в [населено място], който вторият ответник купува с договора по н.а. № 106/01.06.2015 г. е имущество на първия ответник (чл. 142, ал. 2, т. 5 ЗОНПИ); че вторият ответник го е продал със сключен при условията по чл. 143, т. 2 ЗОНПИ договор по н.а. № 1/30.05.2019 г. на бащата на първия ответник, който след смъртта си е наследен от първия и от третия ответници, но исковете за отнемането на апартамента в полза на държавата са неоснователни. Въззивният съд се е мотивирал с това, че апартаментът е единственото придобито имущество през проверявания период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ в смисъла, разяснен с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, но пазарната му стойност към момента на придобиването му е за сумата 27 000 лв., т.е. под 150 000 лв. Намерил е да не представляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ паричните средства, преминали в периода през банковите сметки на двамата ответници, както и сумите от закупуваните от тях и впоследствие отчуждавани леки автомобили, доколкото всички тези парични средства не са налични в края на периода и по делото не е установено да са били преобразувани в друго имущество. Въззивният съд е добавил, че доходите, приходите и източниците на финансиране на първия и втория ответник, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи за тях и тяхното семейство – с две деца, е отрицателна величина. Така определения „нетен доход“ е отрицателен, не представлява обогатяване на проверяваното лице, което да е налично, респ. не съставлява „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, а не участва и в анализа за определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Приел е, че така установената о трицателна величина представлява недостиг на парични средства, поради която следва да се приеме, че първият и вторият ответник са нямали свободни парични средства за цената, платена по договора по н.а. № 106/01.06.2015 г. за покупко-продажба на апартамента. Доколкото придобитото имущество през проверявания 10-годишен период на проверката се изчерпва с апартамента – актив с пазарна стойност, по-ниска от 150 000 лв. – размера в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, въззивният съд е заключил, че не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ и не подлежи на разглеждане въпросът за законността на доходите, с които апартаментът е придобит. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос обуславя решението, но начинът, по който съдът му е отговорил не противоречи на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Като е изключил от имуществото по § 1, т. 4 ЗОНПИ и от анализа за определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ както паричните средства, преминали през банковите сметки на първия и втория ответник, така и сумите от придобитите и впоследствие отчуждени леки автомобили, които средства не са били налични в края на периода и не са преобразувани в друго имущество, въззивният съд е постановил решението в съответствие с извършеното от ВКС нормативно тълкуване на цитираните разпоредби. Тълкувателното решение има задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а по първия въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Вторият материалноправен въпрос е обуславящ, но въззивният съд го е решил в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. IV-то ГО и в р ешение № 732/12.12.2024 г. по гр.д. № 2652/2023 г. на ВКС, III-то ГО се приема, че съгласно § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на неговото семейство. Нетният доход е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. това са оставащите свободни разполагаеми средства. Когато разходите превишават приходите следва да се приеме, че „нетният доход“ е равен на нула, т.е. че проверяваното лице и свързаните с него лица не са разполагали със свободни разполагаеми средства за придобитото имущество в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ. „Нетен доход“ с отрицателен размер не представлява обогатяване на проверяваното лице, което да е налично, респ. не съставлява „имущество“ по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ. Точно така е приел и въззивният съд. Настоящият състав споделя така установената практика и не съзира основание да я променя. По втория въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. В своята практика – напр. решение № 522/07.08.2024 г. по гр.д. № 3010/2023 г., IV-то ГО и решение № 50116/03.04.202024 г. по гр.д. № 3698/2021 г., IV-то ГО, Върховният касационен съд приема също, че отнемане в полза на държавата по реда и условията в ЗОНПИ може да се извърши в случай, че имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лице в края на проверявания период (по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ) се е увеличило в сравнение с имуществото, което лицето е притежавало в началото на периода, като е необходимо увеличението да надхвърля размера по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на превишението подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер, като предмет на изследване е всеки актив, придобит на възмездно основание през 10-годишния период на проверката, който е наличен в края на периода. В мотивите на тълкувателното решение се приема също, че активът, който е възмездно придобит в периода на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ и е отчужден при условията по чл. 143 ЗОНПИ, също е наличен в края на периода, доколкото законът предвижда възможност да се отнеме в полза на държавата. Анализът на извършените от ВКС казуално и нормативно тълкуване, установяващо предпоставките на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ, налага да се приеме, че субективното право не възниква, когато общата, пазарна стойност на имуществото/на всички активи, които проверяваното лице е придобило през 10-годишния период на проверката и които са налични в края на периода в смисъла, разяснен с тълкувателното решение, е под 150 000 лв. Придобитото през периода и налично имущество по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, остойностено по пазарни цени към момента на придобиването на всеки актив, включен в него, (чл. 148 ЗОНПИ), е под 150 000 лв. Не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, доколкото не е възможен и извод за превишение на размера по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. В тази хипотеза не подлежи на изследване и въпросът за законния характер на доходите, с които имуществото е придобито. Макар третият въпрос да обуславя решението, неговият отговор, произтичащ от анализа на трайно установената практика на Върховния касационен съд, е даден и в обжалваното решение. Изключена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на Комисията следва да се поставят разноските, които ответниците В. С. и А. Х. са направили пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното общо и изплатено адвокатско възнаграждение, за което следва да се приеме, че двамата са понесли по равно. При тези мотиви, съдът