Определение № 466 от 09.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №1042 от 18.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №583/2012 г., с което е отменено решение №92 от 10.01.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №3086/2008 г. и са отхвърлени предявените от [фирма], клон П., [населено място], искове срещу Т. Д. Т. и Г. Т. К. като наследници на Т. К. Т. за заплащане на сумите 5 000.79 лв. като част от общо дължимата сума 33 576.79 лв. – стойност на липси от 258.283 тона брикети и сумата 5 000.15 лв. като част от общо дължимата сума от 17 542.15 лв. – стойност на липси от строителни материали. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото липсите са констатирани при инвентаризации, които не са извършени съобразно нормативните изисквания, както и поради това, че по делото няма доказателства брикетите и строителните материали да са били заприходени на наследодателя на ответнците. Недоволен от решението е останал ищецът [фирма]. Според него въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответниците по жалбата Т. Д.Т. и Г. Т. К., двамата от [населено място], оспорват жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200.02 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.