Определение № 247 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4271/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от З. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. и от А. М. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 264741 от 14.07.2021г. по в.гр.д. № 305 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 471959 от 16.08.2018г. по гр.д.№ 38360/2016г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго, с което е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. С. на майката З. П., при която то да живее на територията на Република България, определен е режим на лични отношения между детето А. и неговия баща А. С. както следва: всяка нечетна седмица от годината от 19.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, всяка година от 09.00часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката до 18.00часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00часа на първия ден на съответната година до 19.00часа на последния ден на тази година, всяка четна година през първата половина на Коледната училищна ваканция на детето, определени от Министерството на образованието и науката - от 09.00часа на първия ден на тази половина до 19.00часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на Коледната училищна ваканция на детето, определени от Министерството на образованието и науката - от 09.00часа на първия ден на тази половина до 18.00часа на последния ден на тази половина, на рождения ден на детето – от 10.00часа до 20.00часа, съобразно училищната ангажираност на детето и всяка година на рождения ден на бащата – от 10.00часа или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен, до 20.00часа, осъден е бащата А. М. С. да заплаща ежемесечна издръжка, на основание чл.143, ал.2 СК да заплаща на малолетното си дете А., родено на 25.04.2010г., чрез нейната майка и законен представител З. П. П., считано от 3.02.2017г. за издръжка сумата от 300лв., ведно със законната лихва до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлен иска за разликата до 500лв.като неоснователен и са присъдени следващите се такси и разноски. Отхвърлен е предявеният от А. С. против З. П. П. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК като неоснователен. Дадено е от съда заместващо съгласие, за срок от четири години, за пътуване на детето А. А. С. извън територията на Република България до Р.Германия, както и за издаване на необходимите за това документи за периодите, които не съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между бащата и детето. Касационните жалби, които са досежно исковете с правно основание чл.127, ал.2 СК, са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от оправомощени лица и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При постановяване на акта /в обжалваната част, касаеща упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и режима на лични отношения/, въззивният съд е съобразил следното: Детето А. /понастоящем на 12 години/ е отглеждана от двамата си родители през първите й пет години, което според експертът, изготвил приетата по делото психологическа експертиза е достатъчен период, за да формира то естествена и здрава привързаност и към двамата родители. Последните са във фактическа раздяла от м.06.2015г., след който период детето постоянно е живяло единствено с майка си, първоначално в Германия, в дома на неговата баба по майчина линия, а след 30.09.2016г. и в България, където майката разчита на подкрепата на сестра си. След прекъсване на връзката между бащата и неговата дъщеря, за период от година и три месеца /по вина на майката, която е задържала детето в Германия, защото не е искала то да се връща в България/, емоционалната връзка между двамата е била възстановена и понастоящем техните срещи са регулярни. Осъществяват се всеки петък, а през съботите и неделите родителите се редуват. Въззивният съд, след като е изслушвал родителите, въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства, включително и на заключенията на приетите експертизи, е стигнал до извода, че и двамата родители „имат много добър родителски капацитет“, всеки един разполага с отлични финансови, битови и социални условия за отглеждане на детето, а и детето е с позитивно отношение и към двамата. Факторите, които съдът е извел като определящи за предоставяне на родителските права на майката са: пола на детето /момиче/, възрастта му /предстои навлизане в пубертета, през който период е счел, че ще се нуждае в по-голяма степен от женския модел за поведение/, професията на майката, която й позволява да разполага с повече свободно време, обстоятелството, че майката може да разчита на помощта на сестра си в отглеждането и възпитанието на детето /която живее в съседен апартамент/ и необходимостта детето да продължи да живее в средата, в която е свикнало, защото всяка промяна на местоживеенето, на училището /дори и то да не се смени, ще се наложи по-продължително пътуване/, което ще „причини стрес и психически дискомфорт“. За да осигури „запазване на добрата емоционална привързаност на детето с бащата“, съдът е определил разширен режим на лични отношения. При определяне на местоживеенето на детето, съдът е посочил, че изхожда от най-добрият му интерес, предполагащ стимулиране на условията за интегриране в семейната и социална среда, с акцент върху сигурността на установяването, като отчита потребностите на детето съобразно неговата възраст, факта че следва да се осигури изпълнение на определения режим на лични отношения с родителя, който не упражнява родителски права. Преценил е, че в случая местоживеенето на детето следва да е в България, защото не е в интерес на А., на този етап от нейното развитие, да променя обичайните си среда с тази в Германия. Тя посещава училище, с което е свикнала, има създаден режим, сигурен приятелски и роднински кръг, разполага с добри условия на живот и редовно общува със своя баща. Досежно размера на издръжката, съдът е съобразил нуждите на детето /което е ученичка в пети клас и не е установено да има различни от обичайните за задоволяване за възрастта й потребности/, възможностите на бащата /който получава трудово възнаграждение от 3 000лв./ и обстоятелството, че майката е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи поне в размер на средната за страната работна заплата. Преценил е като подходящ размер от 450лв., от които бащата следва да заплаща 300лв. Касаторката З. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р., обжалва въззивния акт в частта досежно „местоживеенето на детето и обусловения от това режим на лични отношения с бащата“ и определената издръжка. В изложението се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните поставени шест въпроси: 1-2. Кои са обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.127, ал.2, вр.чл.59 СК при определяне местожи-веенето на малолетно дете, извън България, при родител, комуто въззивният съд възлага родителските права? Този въпрос, следва ли да бъде разгледан самостоятелно, отделно от обстоятелствата, от значение за преценка на съда относно предоставяне упражняването на родителските права?, 3. При формиране на изводите си относно определяне местоживеенето на малолетно дете, длъжен ли е съдът да изложи мотиви, съобразявайки всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на релевантните обстоятелства, включително и да съобрази чувствата и желанията на детето?, 4. Защитен ли е интереса на детето, чрез отричане на правото му да пребивава в Република Германия и да има местоживеене там, в случай, че майката има намерение да се установи и живее там?, 5. За запазване на редовните контакти с бащата, следва ли съдът да определи режим на лични отношения, включващ наред със свижданията и контакти чрез средства за мобилна аудиовизуална комуникация? и 6. При липса на възражение от родителя, който не упражнява родителските права относно размера на дължимата издръжка, следва ли въззивният съд да я определи в по-нисък размер от плащаната до момента? Позовава се на противоречие с ППВС № 1/1974г. и ТР № 1 по т.д.№ 1/2016г. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. Д. Т., чрез процесуалния представител адвокат Арбекова, с който се оспорват както нейната допустимост поради липса на посочените специални основания за допустимост, така и нейната основателност. Касаторът Т. Д. Т., чрез процесуалния представи-тел адвокат Арбекова, обжалва въззивния акт в частта досежно родителските права. В изложението си се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, във връзка със следните поставени въпроси: 1. За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на детето, които следва да бъдат преценени, за да се определи кой следва да упражнява родителските права, 2. При спор за упражняване на родителските права по отношение на малолетно дете, следва ли да се прецени „най-добрия му интерес“ в контекста на всички доказателства по делото – възраст,пол на детето, отношенията му с двамата родители, родителските качества на всеки един, техните материални възможности, включително че бащата има откровени и лишени от манипулация отношения с детето, постоянна работа и високи доходи, за разлика от майката, която сама не се е еманципирала и разчита основно на помощта на майка си? и 3. При извършване на преценката си, следва ли съдът да обсъди всяка една предпоставка отделно, както и позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други, позволява ли формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето? Позовава се на многобройна практика, която цитира /без да прилага/. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Както в цитираното от касаторите ППВС № 1/12.11.1974г., така и в цялата изградена въз основа на него съдебна практика /включително и цитираната/, се приема, че когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес за детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата, установени в случая. Съдът дължи съобразяване на всички конкретно установени обстоятелства, след анализ и оценка на релевантните факти и при съобразяване на значението им за детето. Желанието на родителите, техните емоции и разбирания са от значение, но не са определящи. При спор между тях, съдът е този, който - след комплексна преценка как всяко едно от установените обстоятелства се отразява на детето, дължи произнасяне, съобразявайки най-висшият критерий – интересът на детето. Това важи особено в случаите /като настоящия/, при които и двамата родители разполагат с необходимият родителски капацитет. Родителските права, обаче, могат да бъдат предоставени само на един и затова е от значе-ние подробната мотивация, която преценяващият съд дължи на страните. В случая, въззивният съд е изложил подробни мотиви, посочвайки на кои от установените обстоятелства намира, че следва да се даде превес и защо. По касационната жалба на З. П. П.: Обстоятелствата, които са от значение за преценката на съда по чл.127, ал.2, вр.чл.59 СК при определяне дали местоживеенето на малолетно дете да е в, или извън България, могат да бъдат изведени от мотивите на ТР 1 от 3.07.2017г. по т.д.№ 1/2016г. на ОСГК на ВКС и в случая точно по този начин е процедирал въззивния съд. Посочено е, че при определяне местоживеенето на детето, съдът следва да се съобрази различните му потребности съобразно неговата възраст, като се подложат на изследване различните обстоятелства, така че развитието на детето да продължи по най-благоприятния за него начин, като се отчитат условията за живот и съдът действа по начина, по който прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. Въззивният съд е извел изводите си след като е изслушал и родителите, и детето, и е обсъдил данните в приетите от него актуален социален доклад от 4.10.2019г. /посочващ данните за жилищните условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда за детето, за неговото образование, режим на отглеждане, възпитание, обучение, социална интеграция, роднински и приятелски кръг, трудова заетост, работно време и доходи на родителите в България/ и социален доклад от 8.10.2019г., съпоставяйки ги с данните от изготвения, със съдействието на Международна социална служба, социален доклад от Службата за благосъстояние на младежите във Вейнсбург- Гунценхаусен от 4.08.2020г., направил проучванията на адреса, на който майката възнамерява да се установи в Германия. Доколкото в нормата на чл.127 СК, въпросите за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, са разграничени, изброени са поотделно - при посочване на подлежащите на разрешаване въпроси при възникване между родителите на спор относно родителските им права - на вторият поставен от касаторката въпрос следва да се даде отговор, че въпросът за местоживеенето на детето се разглежда самостоятелно и отделно от този за упражняването на родителските права и това е направено от въззивния съд. Именно затова в ТР 1 от 3.07.2017г. по т.д.№ 1/2016г. на ОСГК на ВКС е посочено, че при промяна на местоживеенето на родителя, при когото детето е определено да живее, възниква конкуренция между правата на детето и родителите и това налага задълбочено изследване на интересите на детето. Във връзка с третия поставен въпрос, следва да се посочи, че в случая съдът е изпълнил задължението си да изложи подробни мотиви /описани по-горе/, съобразявайки доказателствата по делото, извършвайки съвкупна преценка на релевантните обстоятелства. Съобразено е и обстоятелството, че в случая – е налице противопоставяне на другия родител, което е станало причина съдът да подложи на преценка действителните мотиви за това. Досежно необходимостта от съобразяване на чувствата и желанията на детето, подобно и при решаването на въпроса за упражняването на родителските права, практиката единно приема, че те имат само спомагателен характер и не са от решаващо значение. Въпросите с № 4 и № 5 не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, доколкото те касаят евентуални бъдещи хипотези. /Въпрос № 4, включва условие, което не е настъпило – че майката има намерение да се установи и живее в Германия, а въпрос № 5 визира хипотеза, която не е била предмет на разглеждане в хода на производството - за осъществяване на лични отношения чрез средства за мобилна аудиовизуална комуникация/. За въпрос № 6, касаещ начинът за определяне на размера на дължимата издръжка, не е налице нито едно от посочените от касаторката специални основания. По въпроса е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд и съгласно която издръжката се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на този, който я дължи. Наличието на трайно установена практика, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия, изключва възможността да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Принципът е, че въпросът за издръжката се решава по съгласие от родителите /чл.127, ал.1/. Съдът се произнася само когато родителите не могат да постигнат споразумение. В тази хипотеза, когато съдът е сезиран с искане за определяне на размер на дължима издръжка, размерът на заплащаната до момента издръжка без възражение от родителя, който не упражнява родителските права, не е с решаващо значение, защото съдът постановява акта си въз основа на други предпоставки, които са законово установени. По касационната жалба на Т. Д. Т.: Поставените от него въпроси, касаещи комплексът от предпоставки, обуславящи най-добрия интерес на детето, въз основа на които, съдът прави преценката си: кой от родителите следва да упражнява родителските права, са разрешени с ППВС № 1/1974г. Там примерно са изброени релевантните обстоятелства, които съдът следва да съобрази: възпитателските качества на родителите, техният морален облик, полът и възрастта на детето, изразената готовност на родителите да отглеждат и възпитават детето, неговата привързаност към родителите, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В случая – въззивният съд е посочил, че при изравнените критерии – желание на родителите, морален облик и привързаност – той извежда крайният си извод, че родителските права следва да се предоставят на майката, въз основа на следните преценени като решаващи обстоятелства - пол и възраст на детето, фактът че майката е тази - при и с която - детето винаги е живяло след раздялата на родителите, че в нейния дом детето има установена среда, в която се чувства сигурно и му е комфортно и всяка промяна би му се отразила негативно, че майката има повече свободно време да отделя за грижи за детето и че може да ползва помощта от сестра си, която живее в съседство. Според касаторът, съдът не е обсъдил водените съдебни производства, ангажираните гласни доказателства, установяващи неговият висок родителски капацитет и обстоятелството, че майката няма стабилен източник на доход. Вярно е, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че през 2015г. майката не е върнала детето в България след изтичане на срока, за който бащата е изразил съгласието си за пътуване на детето в чужбина, което е станало причина за водене на производство по реда на Хагската конвенция, приключило с решение на немски съд за връщане на детето в България. Факт е, обаче, че решението на РС Нюрнберг е изпълнено в срок и след връщане на детето и майката в България на 30.09.2016г., проблеми от подобен характер не е имало, което обуславя извод за преосмисляне и промяна в нейното поведение. Нейното финансово положение е обсъдено от въззивният съд, който е посочил, че тя освен получаваното възнаграждение за работата й на половин работен ден, като брокер ,от 142лв., тя има постоянен ежемесечен доход от 900евро, които получава от наем на предоставен й за управление от майка й имот. Независимо, че изрично не е посочено, изводът на въззивният съд за високия родителски капацитет на бащата, се подразбира от изложените мотиви във връзка с ангажираните гласни доказателства, сочещи, че той е „баща мечта“, изключително загрижен, който осигурява различни активности за детето, има установена здрава емоционална връзка помежду им и в нейн интерес е да продължи да осъществява чести и близки контакти и с двамата родители, поради което и съдът е определил разширен режим на лични отношения на детето с бащата и неговото местоживеенето да е в България. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд