Определение № 425 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2137/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4682/22.02.2023 г. на И. Т. Т., чрез адвокат Н. Т., касационна жалба вх. № 6720/15.03.2023 г. на Н. И. Т. и А. П. С.-Т., чрез адвокат Д. В., и касационна жалба вх. № 7116/20.03.2023 г. на Д. В. И., чрез адвокат С. С.-Б., подадени срещу решение № 33 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 1623/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което съдът е: отменил решение № 260219 от 08.04.2022 г. по гр. д. № 13503/2020 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е отхвърлен искът на И. Т. Т. срещу Н. И. Т. и А. П. С.-Т. за признаване правото на изкупуване на 27 % ид. ч. от съсобствения недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], обл. В., одобрени със заповед № РД-18/06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 987 кв.м, с адм. адрес: [населено място], [улица], за цена, съразмерно от общата от 30 000 евро, на която цена вещта е била продадена на ответника Д. В. И. с нот. акт № 123/01.08.2016 г., на основание чл. 33, ал. 1 ЗС, като вместо това е признал на ищцата И. Т. Т. правото да изкупи 27 % ид. ч., равняващи се на 269.18/987 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** (описан подробно по-горе), за цена от 8181.76 евро, която сума следва да бъде заплатена от ищцата на купувача по сделката Д. В. И. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС; потвърдил първоинстанционното решение в останалата част, с която искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е отхвърлен за разликата над 27 % ид. ч. до 50 % ид. ч. от поземления имот; обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Т. Т. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото й на изкупуване на 1/2 ид. ч. от наличните към момента на сделката и несъществуващи понастоящем две постройки в ПИ с идентификатор *** и прекратил производството по делото в тази част; изменил първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдил разноски на страните за производството пред себе си. И. Т. обжалва въззивното решение в частта на определените за изкупуване идеални части от имота и тяхната цена; Н. Т. и А. С.-Т., както и Д. И. сочат, че атакуват решението на Окръжен съд – Варна в неговата цялост. Настоящият съд намира, че следва да остави касационните жалби, с които е сезиран, без разглеждане и да прекрати производството по делото. Съображенията му за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно. Исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не са за собственост или за вещно право, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред и въззивните решения относно такива искове с цена под 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Цената им се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС – определение № 60160/18.10.2021 г. по гр. д. № 2403/2021 г., І г. о., определение № 101/24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4372/2022 г., ІІ г. о., определение № 2482/21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 1677/2023 г., ІІІ г. о. и др. Видно от представеното писмо на Община Аврен, обл. Варна изх. № ОП-3930