Определение № 4223 от 24.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. и А. М. Д., чрез процесуалния им представител адв.А. М.-П. от АК – [населено място], срещу решение №150/28.05.2025г. по в.гр.д.№228/2025г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 09.01.2025г., постановено по гр. д. № 1801/2024г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от П. И. Д., ЕГН [ЕГН] и А. М. Д., ЕГН [ЕГН], и двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет., ап. срещу Е. Х. Х., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет., ап., иск по чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо Е. Х. Х., че П. И. Д. и А. М. Д. са собственици на Ѕ идеална част от помещение, находящо се в приземния етаж на жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като сградата е разположена в имот с идентификатор *****.***.***, с адрес [населено място], [улица] и осъждане на Е. Х. Х. да предаде на П. И. Д. и А. М. Д. владението на 1/2 идеална част от описания имот. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат уважени. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/Какъв е начинът, по който следва да бъде извършена преценка на статута на приземния етаж в жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.*.; Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение №112/15.01.2013 год. по гр.д. №777/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. 2/Може ли да съществува самостоятелен обект на правото на собственост, който не е обособен като такъв съгласно установените в действащия устройствен закон норми към момента на изграждането му; Следва да се приеме, че по този въпрос касаторите твърдят, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК; 3/Следва ли съдът в доклада си по делото да укаже на страните кои точно факти и обстоятелства те трябва да докажат, като им посочи,че носят за това съответната доказателствена тежест.Допустимо ли е, без направено и искане за изменение на проекта за доклад по делото, да бъде въведено ново възражение за неоснователност на исковата претенция, по което ищецът не е взел становище.Как следва да се преценяват събраните по делото гласни доказателства и следва ли да бъде отчетена евентуалната им заинтересованост и/или предубеденост според правилото на чл.172 ГПК съвкупно с целия доказателствен материал.Допустимо ли е съдът да възприеме като установени факти и обстоятелства, въведени след приключването на съдебното дирене, за които не са направени доказателствени искания и не са събирани никакви доказателства. Касаторите твърдят, че въззивното решение е постановено в отклонение на: ППВС №1/1953 год., ППВС№7/1965 год., ППВС №1/1985 год, Т Р№1 от 09.12.2013 год. по тълкувателно дело №1/2013 година на ОСГТК на ВКС, решение №247/21.12.2023 год. по гр.д. №4508/2022 год. на ВКС, ІІ г.о., решение №271от 15.10.2013 год. по гр.д. №1403/2012 год. на ВКС, ІV г.о., решение №144 от 22.11.2019 год. по т.д. №2579/2018год. на ВКС, ІІ т.о., решение №237/24.06.2010 год. по гр.д. №826/2009 год. на ВКС, IVг.о., решение №165/01.03.2010 год. по гр.д. №71/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №238/19.03.2010 год. по гр.д. №4989/2008год. на ВКС, ІІІ г.о., решение №68/22.02.2012 год. по гр.д.№748/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. ,решение №120/04.04.2013год. по гр.д.№964/2012год. на ВКС, IV г.о., решение №238 от 22.10.2013год. по гр.д.№1323/2012 год. на ВКС, ІІІ г.о., решение №28 от 18.04.2019год. по гр.д. №2014/2018 год. на ВКС, ІV г.о. и др. Постъпил е отговор от ответника по касация Е. Х., чрез процесуалния си представител адв.Н. М. от АК – [населено място], в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно, че ищците са купили с договор за покупко - продажба, обективиран в н.а. № 183, том II, рег. № 3826, дело № 303/2022г. по описа на нотариус К. Б., от З. Я. Х. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.***.*.*, находящ се в [населено място], общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73 от 19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, посочена в документа площ: 94.50 кв.м., заедно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на цялата сграда, съгласно чл.38 от ЗС и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.Продавачът е бил собственик на този имот по силата на договор за дарение, обективиран в н.а. № 167, т. ІІ, рег. № 2374, дело № 293/2001 г. на нотариус Д. Г., от родителите му Я. Х. С. и Д. К. С..Те са построили жилищната сграда и са се снабдили с н.а. № 165, т.ІІ, рег. № 2372, дело 291/2001 г. на нотариус Д. Г. за собственост на недвижим имот придобит чрез правна сделка и по давност.Съгласно този нотариален акт процесният имот съставлява двуетажна масивна жилищна сграда с приземен и тавански етаж, която се състои от приземен етаж със застроена площ от 65 кв.м, първи жилищен етаж със застроена площ от 94.50 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, антре и две тераси, втори жилищен етаж със застроена площ от 94.50 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, антре и две тераси и на тавански етаж, състоящ се от едно таванско помещение. Жилищната сградата е построена през 1977г.По делото не са били представени никакви строителни книжа, с изключение на строителното разрешение, издадено на 17.05.1976г.Вещото лице арх. Р. М. също не е открила в [община] проектна документация относно процесния имот, поради което няма как да бъде установено за какво е бил проектиран приземният етаж. По делото няма данни този приземен етаж да е била преустрояван. От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел З. Я. Х., които въззивният съд е кредитирал като достоверни се установява, че още с построяването на жилищната сграда на приземния етаж е бил разположен гараж и жилище, в което са живели неговите родители до смъртта им. Приети са за неотносими част от показанията на свидетелите Р. Г. А. и Е. Д. П., които въпреки че въпроизвеждат непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства, същите нямат отношение към предмета на спора -напр. описанието на сградата.В другата си част тези показания се основават на това, което свидетелите са узнали от ищците/напр. твърдението че помещенията на приземния етаж са техни/, поради което могат да бъдат доказателство само и единствено за това, че такива разговори са били провеждани, но не и доказателство относно твърдените от страните факти. Прието е за установено още, че процесната двуетажната масивна жилищна сграда е търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на събаряне, за което е издадено удостоверение № 19-32-356 от 09.10.2024г. П. етаж е деклариран от Х. Я. Х. - баща на ответника, през 2002 г. като жилище, построено през 1977г. от 65 кв.м. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците претендират право на собственост върху идеална част от приземния етаж по силата на покупко-продажба, като твърдят, че тази част от сградата е общо помещение и съставлява мазе на апартамента им.Следователно в тяхна тежест е да установят при условията на пряко и пълно доказване, че процесният обект по естеството си или по предназначение служи за общо ползване на етажните собственици.От момента на построяването на жилищната сграда до момента на извършването на дарението, предназначението на обособените помещения в приземния етаж, което едноличните собственици на сградата са придали, е за жилище, т.е. за самостоятелен обект.След като едноличните собственици на сградата са се разпоредили с жилището на втория етаж в полза на сина си чрез дарение, е възникнала етажната собственост. Статутът на помещенията в сградата вече етажна собственост се определя от предназначението, което родителите-дарители са придали на обособените помещения при възникването на етажната собственост. Предназначението на този обект е било за живеене и не е променяно. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от арх. М., процесният етаж е надземен по смисъла на § 5 от ЗУТ и се състои от входна площадка, стълбищна клетка, помещение под стълбището, гараж, който е преграден и помещения зад заключена врата – коридор, две самостоятелни стаи, трета стая с кухненски бокс и две малки помещения, едното от които е санитарен възел.В част от стаите настилката е ламинат, на коридора – мозайка, а в санитарния възел – теракот и фаянс. Светлата част на коридора е 2.35 м, а в стаите – 2.37 м.Вещото лице дава заключение, че помещенията /без входната площадка, стълбището, помещението под него и гаража/ са обединени функционално в едно цяло, но поради липса на проекти не притежават наименование и самостоятелно функционално предназначение, както и отделен идентификатор. Към 1976-1977 г., когато е издадено строителното разрешение и когато е построена сградата, в сила е бил З. и ППЗСТУ, както и Наредба № 5 за правила и норми по Т./ДВ, бр. 69 и 70 от 1977г./.В З. и в правилника за прилагането му не са предвидени специфични ограничения за предназначението на помещението, както и конкретни технически изисквания за жилищата.Такива изисквания са заложени в посочената Наредба № 5 - чл.35 и сл.Съгласно чл. 35 жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите.Помещенията в жилището са жилищни и обслужващи, като към него трябва да има и складово помещение – чл.36.Жилищните помещения са: дневните, спалните, нишите за спане, кабинетите, непряко осветените вестибюли и трапезарии, когато има кухня с място за хранене, а обслужващите са кухните, трапезариите, когато няма кухня с място за хранене, входните и изолационните предверия, вестибюлите, които служат да предверие, баните, килерите, клозетите, домакинските помещения за пране, сушене, гладене и пр.Процесният обект още към момента на строителството е отговарял на тези изисквания за пълноценно по площ и помещения жилище.Към момента на възникване на етажната собственост в сила е Законът за устройство на територията и Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията /ДВ, бр.51/2001г./. Съгласно чл.129, ал.1 от наредбата жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели.В жилището се предвиждат: жилищни помещения /помещения с основно предназначение за обитаване/ - дневни, спални, детски стаи и трапезарии и помещения със спомагателно и обслужващо предназначение. Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището – чл.131. Следователно, и към този момент процесният обект е притежавал всички характеристики на жилище по смисъла на посочените по-горе нормативни актове, което изключва той да е бил с предназначение на обща част. Към момента, в който настъпва ефектът на поддържания от ищците придобивен способ /покупко-продажбата/, който е релевантен за преценката дали едно помещение представлява самостоятелен обект на право на собственост, е в сила ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.Съгласно чл.108 от наредбата жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели, като в него се предвиждат: жилищни помещения /помещения с основно предназначение за обитаване/ - дневни, спални, детски стаи и трапезарии; помещения със спомагателно и обслужващо предназначение: комуникационни площи - входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби и отворени пространства /балкони, лоджии и тераси/ и др. В жилищата могат да се предвиждат ателиета и стаи-кабинети за творческа и научна дейност при спазване изискванията на чл. 102, ал. 2, 3 и 4.Според заключението на вещото лице, ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност на приземния етаж винаги са допустими. Към тях има определени изисквания, като напр. осигуряването на самостоятелен санитарен възел, а в конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като обектът разполага с такъв.Изисквания за височина на помещенията не са предвидени. Изложени са допълнителни мотиви, че липсата на самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва липса на обект, така както и заснемането на нещо със самостоятелен идентификатор не значи, че е налице обособен обект на правото на собственост, защото функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта - то подлежи на установяване.Поради това въззивният съд не е възприел заключението на вещото лице относно това, че липсата на проекти е причината тези функционално обединени в едно цяло помещения да не притежават наименование и самостоятелно функционално предназначение.За определяне на това дали процесният обект е самостоятелен или не, е без значение дали съставлява жилище или друг обособен обект като ателие, стаи за творческа дейност, кабинет или друго подобно.Това е така защото е възможно приземният етаж или таванския етаж в сграда в режим на етажна собственост да не отговаря на изискванията за минимална височина на жилищата.Той обаче може да отговаря на изискванията за самостоятелно ателие, както е в настоящия случай.Затова е прието, че е релевантно само това дали обединените функционално помещения на приземния етаж съставляват самостоятелен обект, без значение какъв е видът му. Прието е за неоснователно възражението на ищците, позовавайки се на заключението на вещото лице относно местоположението на пода на процесния обект, че приземният етаж съставлява прилежаща част към самостоятелния им обект в сградата, защото не съставлява жилище. Действително, в заключението на вещото лице е посочено, че на място подът на помещениета на първия надземен етаж в сградата се намират на по-малко от 0.10 м под нивото на прилежащия терен, но такова изискване към момента вече няма.Според заключението на вещото лице /обясненията, дадени в с.з. от 30.10.2024г./ в момента надземният етаж отговаря на техническите изисквания и има всички условия да бъде жилище или ателие. Въз основа на всичко изложено е прието, че обектът на процесния приземен етаж няма функционално предназначение на обслужващи помещения, а на самостоятелен обект.С договора за дарение родителите на свид.Х. са му прехвърлили целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда заедно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на сградата.О. на приземния етаж обект не е бил обща част, тъй като е представлявал самостоятелен обект и поради това не е бил и предмет на сделката.Надареният не го е придобил и респ. не би могъл да го прехвърли на ищците.Поради недоказаност на твърдяното право на собственост върху спорния имот, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроси, които са свързани помежду си и по тях следва да се даде общ отговор.В постоянната си практика ВКС приема, че обект на правото на собственост могат да бъдат вещи, които имат самостоятелно съществуване, като видът на самостоятелните обекти в сградите е нормативно установен и се означава в одобрените от техническите органи архитектурни проекти.Последното се отнася както за архитектурните проекти, одобрени при действието на ЗУТ/като част от инвестиционните проекти/, така и за тези по отменените нормативни актове за териториално и селищно устройство.Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост, а изменението на предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към други помещения или превръщането му от самостоятелен обект в обща част на сградата, следва да стане със съгласие на собственика на това помещение и след изменение на одобрените проекти по предвидения за това ред.Вътрешните преустройства, колкото и да са значителни по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост.Промяната в техническите характеристики и предназначението на изграден като самостоятелен обект не може да има вещноправни последици при отсъствие на съгласие на неговия собственик и одобрен инвестиционен проект/решение №5/11.04.2015г. по гр. д. № 3832/2015г., І г.о., решение №345 от 05.12.2011г. по гр.д.№1551/2010г., ІІг.о., решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г., ІІ г. о. и др./. Според правилото на чл.154 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът по ревандикационния иск следва на първо място да докаже, че е собственик на вещта.В случая ищците са твърдели в исковата молба, че спорното помещение, което се намира в приземния етаж няма самостоятелно предназначение, а е по своята същност складово помещение, имащо обслужващ характер и представляващо принадлежност към жилището по чл.37 от ЗС.Поради това с факта на придобиване от тях на правото на собственост върху целия втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сградата следва, че по силата на закона те са придобили и 1/2 ид.ч. от помещението на партерния етаж.Въззивният съд е отчел, че посочените твърдения следва да бъдат установени от ищците.По делото е установено, че в общинската администрация не се съхраняват архитектурни проекти, от които да се установи какво е било предназначението на приземния етаж – самостоятелен обект или складово помещение.По делото е разпитан св.Х., който е заявил, че от момента на построяване на сградата през 1977г., която към този момент е била собственост на неговите родители, приземният етаж е бил ползван за жилище.Изложени са съображения, че дори и по проект този етаж да е имал обслужващо предназначение, то по волята на собствениците е променено неговото предназначение. Проследени са хронологически всички действащи строителни правила и норми от построяване на сградата до момента, в който праводателят на ищците е придобил правото на собственост върху втория жилищен етаж, когато е възникнала етажна собственост, като е прието, че винаги това помещение е отговаряло на изискванията за самостоятелен обект – жилище, евентуално - ателие. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос, предвид следното: първоинстанционният съд е изготвил пълен доклад, съобразен изцяло с разпоредбата на чл.146 от ГПК, в който е дал указания на ищците, че следва да установят в условията на пълно доказване твърдението се за обслужващия характер на спорния имот; искът по чл.108 от ЗС е бил отхвърлен поради недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците, които не са установили, че са собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание чл.108 от ЗС, който не съставлява складово помещение, а самостоятелен обект.Това е било и основното възражение на ответника, което е било надлежно отразено в доклада на първоинстанционния съд/стр.65-66/; въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл.172 от ГПК при кредитиране показанията на св.Х., тъй като е отчел, че същите кореспондират с представените по делото писмени доказателства и експертни заключения.Същият е заявил, че спорното помещение е било ползвано винаги като жилище, което се потвърждава от предприетите действия от неговия баща да го декларира като такъв имот.От заключението по допуснатите С., кредитирани от въззивния съд като компетентно дадени се установява, че предвид светлата част на етажа и естеството на помещенията в него следва, че същият отговоря на изискванията за самостоятелен обект; не следва да се дава отговор на последната част на въпроса, тъй като същият е неотносим.Изявлението на ответника по делото, че ако спорният имот не представлява жилище, то отговаря на изискванията за ателие не внася промяна в предмета на делото, тъй като това е правен довод, който не се обхваща от преклузията на чл.133 от ГПК.Това не освобождава ищците от доказателствената тежест да установят твърдението си за обслужващия характер на помещението. От изложеното следва, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение